В повечето държави от Източна Европа избухнаха нежни революции, а у нас запъпли някакъв преход, който все обявяват за свършил, а той все си продължава.
И вече толкова години виждаш едно, пък то се оказва друго, някой ти казва едно, т.е избираш български депутат, пък той носи списък с имената на всички български разузнавачи в чуждо посолство и ти казва, че го прави в името на националната сигурност. Пък накрая и орден му дават.
През онова лудо американско лято на 1994 г. тълпи полудели българи крещяха, пееха, прегръщаха се и славеха имената на героите от Пеневата чета.
Изведнъж търсенето на национални трибагреници и сувенири, свързани с националния отбор по футбол, се повиши до нивото на потребителска истерия.
И на пазара се появиха светкавично такива артикули, произведени изключително пъргаво от предприемчиви производители в Турция, т.е хем знаменцата, фланелките и плакатите бяха български хем не.
На бесните националисти, които сега ще ме запопържат, ще кажа, че вносът на тези стоки лесно може да се докаже чрез разговор с някой стар търговец или стар митничар.
После стана ясно, че водката, която си купувахме, за да празнуваме, не е била водка, а някаква гнъсна микстура със силно съдържание на метилов алкохол, пък уискито, което някой други си поръчваха, не идвало от Шотландия, а от неизвестен гараж в известен регион, управляван от мургав цар.
След това чушките, доматите, краставиците и зелето, които си пазарувахме, за да спретнем необходимата за ракийката салата, се оказа, че не били български, ами китайски, турски, гръцки, македонски и италиански.
Последва управлението на едни другари, които обещаваха просперитет и благополучие от Ванкувър до Владивосток, пък докараха хиперинфлация и студ.
После лошите леви бяха изгонени от добрите десни и настъпи „масовата" приватизация, която след време лъсна в истинската си същност на „подмасова" приватизация, т.е раздържавяването, с извинение, такова таковата на държавата с много повече от 10%.
По-късно пристигна на бял кон спасител от чужбина и обеща само за някакви си 800 дни българите несимволично да се оправят.
Така ни оправи, че още се чудим кое е по-голямо... болката или срамът от оправянето. Накрая всеки проумя, че този спасител не бил онзи, когото сме чакали, а друг. И след четири години , през които ни управлява цял коалиран триумвират, новият Ел Салвадор се появи.
Първо като кмет се опита да оправи един голям град, ама по някое време се оправда, че не може да се справи, защото правителството и държавата му пречели. След това тегли един шут на правителството и пое държавата, но се ядоса и заяви, че не може да я оправи, защото бившите държавници му пречели.
Но то това са бели кахъри. Преди време се оказа, че кренвиршите не съдържали месо, пък сиренето и кашкавала не били от мляко, а въздухът в няколко български градове и села не ставал за дишане.
Нали ви казвам... виждаш едно, пък то било друго, т.е купуваш си винетка за движение по пътищата, а се оказва, че винетката ти е фалшива, а пътищата не са построени или ако ги има, са в такова ужасно състояние, че все едно ги няма.
Също като европейските пари, които уж взеха, за да орат ниви, пък изораха плажовете и засяха там хотели.
Наскоро сложиха белезници на един човек, когото доскоро наричаха от най-високо място лоялен гражданин, който уж работел за интересите на България, пък накрая научихме, че бил на трудов договор в мафията.
А само пред ден се оказа, че в един футболен отбор, чиито фенове гордо са се определили като антикомунисти, е пълно с другари от бившата комунистическа държавна сигурност, като се почне от върховен орденоносец с мустак, мине се през заместник другар с дантели и се стигне до другар от ръководството с тесте карти за бридж.
Да се чуди човек кое истинско у нас.
Зеленчуците ни са фалшиви. Въздухът ни е отровен, митничарите работят за себе си, а не за държавата, антикомунистите се оказват бивши комуняги, полицаите консултират престъпниците кого и кога могат да отвлекат, политици гласуват и приемат закони, които не са полезни за страната, а за чужди страни, по документи горски храсталаци се оказват също толкова ценни, колокото морски плажове и затова се заменят, най-красивите жени у нас имат изкуствени гърди, фалшиви коси и металокерамични зъби, най-богатите мъже пък се хвалят с добро здраве, но страдат от тежка амнезия и не могат да си спомнят как са забогатели, но и никой не ги пита...
Абе, ние сме държавата на ментетата. Дори по едно време у нас цели два църковни синода се анатемосваха като лъжливи.
И все пак не всичко е загубено.
В света е пълно с примери за провалени опити за подмяна на историята, т.е независимо дали става въпрос за фалшив алкохол, фалшив министър, фалшив владика, фалшив герой, фалшив закон или фалшива храна, истината все някога се излиза на повърхността.
Нали много по-умни от мен хора са казали, че на лъжата краката са къси, а обикновено хитрата сврака винаги се набутва с двата крака.
Да не губим надежда, че все някога България ще стане истинска държава с истински държавници и истински граждани.
Апропо...колцина от вас, които четат това, имат оригинален софтуер на компютрите си?
