Три кули откриха археолози по време на комплексното проучване на античната крепост в землището на благоевградското село Зелен дол, извършено това лято със средства, осигурени по програмата на Община Благоевград „Места на паметта”.
Като резултат е проследена куртината по цялата й дължина, установени са местата на два входа от юг и север и на три кули - две кръгли и една правоъгълна – привратна. Последната е част от сложен архитектурен комплекс, разположен в най-високата част на хълма, вероятното жилище на кастрофилакса, където е разкрита голяма стълба, чиито стъпала водели към горните етажи на кулата и до бойната пътека, се сочи в доклада на научния ръководител на разкопките ст.н.с. ІІ степен д-р Бони Петрунова от Националния археологически институт с музей при БАН.
Установено е, че стените са изградени през ІV век, а през VІ век са сериозно засегнати от силно земетресение. Вторият период на обитаване на крепостта е от ІХ до ХІІІ век, когато основните преустройства и новите градежи се съсредоточават в северната част.
Разкритите архитектурни структури, както и намерените находки в хода на археологическото проучване - трезорирани монети, гръцки надпис върху мраморна стела, накити, метални елементи от облеклото, дават възможност да се определят размерите на укрепената територия, която в границите на крепостната стена е около 3 дка.
Видът на фортификационна система, начинът на градеж на зидовете и наличието на вътрешни постройки, както и подемният материал дават основание укреплението да се датира в широките граници на ІV – ХІІІ в. Преди неговото изграждане на мястото е съществувало тракийско светилище и (или) селище от късната желязна епоха.
Резултатите от археологическото проучване като цяло, подкрепени от историческите данни за територията на днешния Благоевград през средновековието дават основание да се смята, че крепостта при с. Зелен дол е изключително фортификационно съоръжение, издигнато на тракийско сакрално място още през ІV в. и съхранено с известни поправки до периода на Второто българско царство. Крепостта е част от отбранителната система, изградена за охрана на античните и средновековните пътища по р. Струма. Тя има великолепна експозиция и осигурява визуална връзка с други подобни крепости в района.
Крепостта се намира на билото на възвишение, югоизточно от с. Зелен дол. Регистрирана е като паметник на културата с регионално значение под №4479/48, ДВ, бр. 63/1973 г. Повторно е вписана като късноантично градище с №129 в Археологическите паметници в Благоевградски окръг.
Изключителната й стойност като паметник на културата се определя от факта, че там са представени най-малко три исторически епохи и поне две значими държавни структури – Византийската империя и Второто българско царство.
Общинското ръководство в Благоевград възнамерява да превърне ценната археологическа находка край с. Зелен дол в примамлива за българските и чуждестранните туристи атракция. Предвижда се да бъде извършена реставрация и обектът да бъде осветен.
Преди година бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, ексобластният управител на Благоевград Владимир Димитров и кметът на Общината Костадин Паскалев откриха възстановената късноантична крепост над благоевградското село Дренково.
Крепостта в Дренково е първият от поредицата обекти, които Общината е заложила да бъдат реализирани със средства от еврофондовете.
Кметското ръководство работи и по друг важен за общината туристически проект, по който ще бъде извършена реставрация, консервация и експониране на каменната крепост и стражева кула в м. "Кайменска чука" и късноантичната сграда в с. Рилци.
