С двудневна програма жителите на симитлийското село Брежани отбелязват Празника на брежанския кестен, който тази година е в дните 21 и 22 октомври.
Празникът в пиринското село Брежани ще започне с кулинарна трапеза, песни и танци. Целта на събитието, което се провежда за дванадесета година, е да популяризира местния сорт, който е с възраст над хиляда години и е пренесен по римско време на тези земи, каза Снежана Стоименова, заместник-председателят на сдружение „Хора и традиции“, организатор на празника.
В Брежани кестеновият хабитат има благоприятна почва и климат за развитие и затова са най-вкусните кестени в България, допълни Стоименова.
Програмата започва в 11:30 часа на 21 октомври. Ястия от кестени, приготвени от кулинарните майсторки на Брежани и гостите от Делчево (Република Северна Македония), ще бъдат предлагани на посетителите на празника. Сред кулинарните изкушения ще бъдат още заек с кестени, айвар, баници, бонбони и сладкиши от местния деликатес.
Ще има и „кестени по италиански“, които са традиционни за събитието и приготвени от Марчело Канестрели, който от години живее в Брежани. Късният следобед ще продължи с концерт с участието на Соня Ковачка, Фолклорен ансамбъл „Веселие“ – Симитли, ансамбъл от Делчево и изпълнителя Никола Тодоров, които ще изнесат богата музикална и танцова програма.
В неделя, 22 октомври, за децата ще бъде организирана изненада от 11:00 часа. За тях са подготвени лакомства, песни и танци в градския парк на пиринското село, разказа Снежана Стоименова.
Освен изложение на селскостопанската продукция, празникът цели развитие и опазване на природата. Югозападното държавно предприятие е дългогодишен партньор в организацията на празника и подпомага за залесяване на нови пространства с млади фиданки, посочи зам.-председателят на сдружение „Хора и традиции“.
Идеята на празника е да опази горите, защото те са застрашени от рак на кората. Сортът вирее само в местността на кметството, затова кестените са сертифицирани като продукт с географско значение.
Празникът е един от най-хубавите в региона, той описва традиция, енергия и се почитат даровете от природата, разказа още Стоименова.
Празникът в пиринското село Брежани ще започне с кулинарна трапеза, песни и танци. Целта на събитието, което се провежда за дванадесета година, е да популяризира местния сорт, който е с възраст над хиляда години и е пренесен по римско време на тези земи, каза Снежана Стоименова, заместник-председателят на сдружение „Хора и традиции“, организатор на празника.
В Брежани кестеновият хабитат има благоприятна почва и климат за развитие и затова са най-вкусните кестени в България, допълни Стоименова.
Програмата започва в 11:30 часа на 21 октомври. Ястия от кестени, приготвени от кулинарните майсторки на Брежани и гостите от Делчево (Република Северна Македония), ще бъдат предлагани на посетителите на празника. Сред кулинарните изкушения ще бъдат още заек с кестени, айвар, баници, бонбони и сладкиши от местния деликатес.
Ще има и „кестени по италиански“, които са традиционни за събитието и приготвени от Марчело Канестрели, който от години живее в Брежани. Късният следобед ще продължи с концерт с участието на Соня Ковачка, Фолклорен ансамбъл „Веселие“ – Симитли, ансамбъл от Делчево и изпълнителя Никола Тодоров, които ще изнесат богата музикална и танцова програма.
В неделя, 22 октомври, за децата ще бъде организирана изненада от 11:00 часа. За тях са подготвени лакомства, песни и танци в градския парк на пиринското село, разказа Снежана Стоименова.
Освен изложение на селскостопанската продукция, празникът цели развитие и опазване на природата. Югозападното държавно предприятие е дългогодишен партньор в организацията на празника и подпомага за залесяване на нови пространства с млади фиданки, посочи зам.-председателят на сдружение „Хора и традиции“.
Идеята на празника е да опази горите, защото те са застрашени от рак на кората. Сортът вирее само в местността на кметството, затова кестените са сертифицирани като продукт с географско значение.
Празникът е един от най-хубавите в региона, той описва традиция, енергия и се почитат даровете от природата, разказа още Стоименова.
