Няма да има местен референдум за археологическите находки край село Благоевград. На извънредната сесия днес местният парламент отхвърли и второто предложение – за свикване на Общо събрание, на което да се чуе мнението на гражданите. Така на практика въпросът ще бъде решен на национално ниво.
Не се извършват строителни работи на АМ „Струма“ в участъка край Покровник
Всички съветници се обявиха за запазването и социализирането на историческия обект, както и за продължаването на строителството на автомагистрала „Струма”. Една част от тях обаче искат да се запазят находките на същото място, а трасето на магистралата да се измести.
Общо събрание вместо референдум за разкопките иска кметът Камбитов
Други пък смятат, че при този вариант ще се забави строежът на магистралата и се рискува да се изгуби финансирането за него. За да не се случи това, по-добре е да се преместят находките в останалата част на древното селище, която не е засегната от строителството на АМ „Струма”.
„Категоричен съм, че трябва да се вземе най-балансираното, най-разумното, най-отговорното решение, с което да се запазят находките и да продължи изграждането на автомагистрала „Струма”. Никой не говори за конфронтация между двете неща, и двата обекта са важни за нас. Това заяви кметът на община Благоевград Атанас Камбитов.
„От една седмица чувам всякакви „експертни” мнения, крайно време е всеки да си върши работата. Има назначена комисия, ще изчакаме експертите да си кажат мнението. Но чувам какви ли не небивалици и, честно казано, се дава гласност на хора, които нито разбират, а в някои случаи става въпрос за откровени манипулации. Задължително трябва да запазим находките, задължително трябва да продължи строителството на АМ „Струма”, каза още кметът Камбитов.
4,5 млн. евро ще струва изместването на трасето на АМ "Струма", пресметнаха от Инициативния комитет
Според него, решаването на този казус не е от компетенциите на местната власт. Затова е необходимо да се изчака решението на експертната комисия, а не да се хвърлят в пространството крайни мнения, които водят до липсата на компромисно решение.
Той за пореден път предупреди, че в момента рискът за пренасочването на финансовите средства при забавянето на строежа на автомагистрала „Струма” е по-голям от вероятността да продължи финансирането на магистралата.
Община Благоевград защити археологическите находки
"Това, което искахме, се оказа, че общинските съветници не го искат. Те явно представляват интереси на друга община, на друга държава, на други граждани. Изумен съм, че не спират манипулациите, че ще се спрат еврофондовете и че ще спре строителството на магистралата", коментира Лазар Андреев, председател на Инициативния комитет за запазване на находките.
Той ще търси начин да се срещне с премиера Бойко Борисов, за да изложи още един път позицията на Инициативния комитет.
"Хората от един камък правят история, ние искаме от история да направим разхвърляни камъни по полето", допълни Лазар Андреев.
Жители на Благоевград събраха подписка за защита на археологически находки
Вносителят на проекта за местен референдум - съветникът Илко Стоянов, също коментира днешната сесия. Според него, тъжно е, че местният парламент на практика е отказал да гласува поне една от двете форми на пряка демокрация.
Не се извършват строителни работи на АМ „Струма“ в участъка край Покровник
Всички съветници се обявиха за запазването и социализирането на историческия обект, както и за продължаването на строителството на автомагистрала „Струма”. Една част от тях обаче искат да се запазят находките на същото място, а трасето на магистралата да се измести.
Общо събрание вместо референдум за разкопките иска кметът Камбитов
Други пък смятат, че при този вариант ще се забави строежът на магистралата и се рискува да се изгуби финансирането за него. За да не се случи това, по-добре е да се преместят находките в останалата част на древното селище, която не е засегната от строителството на АМ „Струма”.
„Категоричен съм, че трябва да се вземе най-балансираното, най-разумното, най-отговорното решение, с което да се запазят находките и да продължи изграждането на автомагистрала „Струма”. Никой не говори за конфронтация между двете неща, и двата обекта са важни за нас. Това заяви кметът на община Благоевград Атанас Камбитов.
„От една седмица чувам всякакви „експертни” мнения, крайно време е всеки да си върши работата. Има назначена комисия, ще изчакаме експертите да си кажат мнението. Но чувам какви ли не небивалици и, честно казано, се дава гласност на хора, които нито разбират, а в някои случаи става въпрос за откровени манипулации. Задължително трябва да запазим находките, задължително трябва да продължи строителството на АМ „Струма”, каза още кметът Камбитов.
4,5 млн. евро ще струва изместването на трасето на АМ "Струма", пресметнаха от Инициативния комитет
Според него, решаването на този казус не е от компетенциите на местната власт. Затова е необходимо да се изчака решението на експертната комисия, а не да се хвърлят в пространството крайни мнения, които водят до липсата на компромисно решение.
Той за пореден път предупреди, че в момента рискът за пренасочването на финансовите средства при забавянето на строежа на автомагистрала „Струма” е по-голям от вероятността да продължи финансирането на магистралата.
Община Благоевград защити археологическите находки
"Това, което искахме, се оказа, че общинските съветници не го искат. Те явно представляват интереси на друга община, на друга държава, на други граждани. Изумен съм, че не спират манипулациите, че ще се спрат еврофондовете и че ще спре строителството на магистралата", коментира Лазар Андреев, председател на Инициативния комитет за запазване на находките.
Той ще търси начин да се срещне с премиера Бойко Борисов, за да изложи още един път позицията на Инициативния комитет.
"Хората от един камък правят история, ние искаме от история да направим разхвърляни камъни по полето", допълни Лазар Андреев.
Жители на Благоевград събраха подписка за защита на археологически находки
Вносителят на проекта за местен референдум - съветникът Илко Стоянов, също коментира днешната сесия. Според него, тъжно е, че местният парламент на практика е отказал да гласува поне една от двете форми на пряка демокрация.
