Чудотворен бор, в клоните на който се появява ликът на Света Марина, расте в симитлийскто село Сенокос. Дървото е на повече от 500 г. Местните хора твърдят, че има лековита сила - допреш ли се до бора, той пречиства, изцелява и дарява плодовитост. Стефан Марков е от малкото жители на с. Сенокос, които могат да разкажат преданията за мястото. Казва, че в землището на с. Сенокос е имало още 2 вековни бора - на оброчищата Св Никола и Св Тодор. Единственият оцелял е този на Св Марина. Единият загива от силни ветрове, а другият от пожар. Стеблото на магическия бор е с обиколка повече от 3 метра, а височината му - около 10 м. Върхът му се “разстила” встрани, а клоните са усукани в причудливи форми.
Хора от различни краища идват тук, за да открият чудотворната му сила.
Оброчището Света Марина, известно още като Света Марена, се намира в северозападния дял на Пирин планина на около 900м. над морска височина. Местните жители са изградили малък параклис, който носи името на светицата.
Света Марина е родена в Антиохия и е дъщеря на жрец идолопоклонник. Загинала мъченически едва на 16 години (около 270 г.). За българина тя е Огнена Марина, символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите: в едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата. Изобразяват я на трон, лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст.
Още от Стефан Марков чуйте в звуковия файл
