Мечтали ли сте някога да пътувате във времето, както правят героите в научнофантастичните филми? В продължение на векове идеята за пътуване във времето е завладявала въображението на хората. Пътуването във времето е концепцията за придвижване между различни точки във времето, точно както се придвижвате между различни места. Във филмите може да сте виждали герои, които използват специални машини, магически устройства или дори се качват във футуристична кола, за да пътуват назад или напред в годините, съобщи The Conversation.
Но дали това е само забавна идея за филми, или може да се случи наистина?
Въпросът дали времето може да върви назад и напред остава един от най-големите неразрешени въпроси в науката. Ако Вселената следва законите на термодинамиката, това може би не е възможно. Вторият закон на термодинамиката гласи, че нещата във Вселената могат или да останат същите, или да станат по-неподредени с течение на времето. Според този закон Вселената никога не може да се върне точно в предишното си състояние. Времето може да върви само напред, като еднопосочна улица.
Въпреки това теорията на физика Алберт Айнщайн за особената относителност предполага, че времето тече с различна скорост за различните хора. Някой, който се движи с космически кораб със скорост, близка до тази на светлината - 671 милиона мили в час ще усеща времето по-бавно от човек на Земята.
Хората все още не са построили космически кораби, които могат да се движат със скорост, близка до тази на светлината, но астронавтите, които работят на"Международната космическа станция" (МКС), обикалят около Земята със скорост, близка до 17 500 мили в час. Астронавтът Скот Кели е прекарал 520 дни на МКС и в резултат на това е остарял малко по-бавно от своя брат близнак и колега астронавт Марк Кели. Скот е бил с 6 минути по-млад от своя брат близнак. Сега, тъй като Скот е пътувал много по-бързо от Марк и в продължение на толкова много дни, той е с 6 минути и 5 милисекунди по-млад.
Някои учени изследват други идеи, които теоретично биха позволили пътуване във времето. Една концепция включва червееви дупки или хипотетични тунели в космоса, които биха могли да създадат преки пътища за пътувания из вселената. Ако някой можеше да построи червеева дупка и след това да измисли начин да движи единия й край със скорост, близка до скоростта на светлината – като хипотетичния космически кораб, споменат по-горе – движещият се край ще старее по-бавно от неподвижния край. Някой, който е влязъл в движещия се край и е излязъл от дупката през неподвижния край, ще излезе в миналото си.
Въпреки това тези дупки остават теоретични. Учените все още не са открили такава. Също така изглежда, че би било невероятно предизвикателство да изпратите хора през космически тунел на червеева дупка.
Парадокси на пътуването във времето и неуспешно състоялите се тайни вечери
Има и парадокси, свързани с пътуването във времето. Известният „парадокс на дядото“ е хипотетичен проблем, който може да възникне, ако някой пътува назад във времето и случайно попречи на своите баба и дядо да се срещнат. Това би създало парадокс, при който никога не сте били родени, което повдига въпроса: Но как тогава, въобще е възможно да пътувате назад във времето? Това е умопомрачителен пъзел, който допринася към мистерията на пътуването във времето.
Физикът Стивън Хокинг тества възможността за пътуване във времето, като организира вечеря, на която поканите, отбелязващи датата, часа и координатите, не биват изпратени, докато събитието не се случи. Ученият се надяваше, че поканата му ще бъде прочетена от някой, живеещ в бъдещето, който има способности да пътува назад във времето. Но така и никой не се появи на тези тайни събития.
Телескопите са машини на времето
Интересното е, че астрофизиците, въоръжени с мощни телескопи, притежават уникална форма на пътуване във времето. Докато надникват в необятната шир на космоса, те се взират в отминалата вселена. Светлината от всички галактики и звезди отнема време за пътуване и тези лъчи светлина носят информация от далечното минало. Когато астрофизиците наблюдават звезда или галактика през телескоп, те не я виждат такава, каквато е в настоящето, а такава, каквато е съществувала, когато светлината е започнала пътуването си към Земята преди милиони до милиарди години.
Най-новият космически телескоп на НАСА, космическият телескоп Джеймс Уеб, се взира в галактики, които са се образували в самото начало на Големия взрив, преди около 13,7 милиарда години.
Въпреки че е малко вероятно скоро да имаме машини на времето като тези във филмите, учените активно проучват и изследват нови идеи. Но засега ще трябва да се насладим на идеята за пътуване във времето в любимите си книги, филми и сънища.
Но дали това е само забавна идея за филми, или може да се случи наистина?
Въпросът дали времето може да върви назад и напред остава един от най-големите неразрешени въпроси в науката. Ако Вселената следва законите на термодинамиката, това може би не е възможно. Вторият закон на термодинамиката гласи, че нещата във Вселената могат или да останат същите, или да станат по-неподредени с течение на времето. Според този закон Вселената никога не може да се върне точно в предишното си състояние. Времето може да върви само напред, като еднопосочна улица.
Въпреки това теорията на физика Алберт Айнщайн за особената относителност предполага, че времето тече с различна скорост за различните хора. Някой, който се движи с космически кораб със скорост, близка до тази на светлината - 671 милиона мили в час ще усеща времето по-бавно от човек на Земята.
Хората все още не са построили космически кораби, които могат да се движат със скорост, близка до тази на светлината, но астронавтите, които работят на"Международната космическа станция" (МКС), обикалят около Земята със скорост, близка до 17 500 мили в час. Астронавтът Скот Кели е прекарал 520 дни на МКС и в резултат на това е остарял малко по-бавно от своя брат близнак и колега астронавт Марк Кели. Скот е бил с 6 минути по-млад от своя брат близнак. Сега, тъй като Скот е пътувал много по-бързо от Марк и в продължение на толкова много дни, той е с 6 минути и 5 милисекунди по-млад.
Някои учени изследват други идеи, които теоретично биха позволили пътуване във времето. Една концепция включва червееви дупки или хипотетични тунели в космоса, които биха могли да създадат преки пътища за пътувания из вселената. Ако някой можеше да построи червеева дупка и след това да измисли начин да движи единия й край със скорост, близка до скоростта на светлината – като хипотетичния космически кораб, споменат по-горе – движещият се край ще старее по-бавно от неподвижния край. Някой, който е влязъл в движещия се край и е излязъл от дупката през неподвижния край, ще излезе в миналото си.
Въпреки това тези дупки остават теоретични. Учените все още не са открили такава. Също така изглежда, че би било невероятно предизвикателство да изпратите хора през космически тунел на червеева дупка.
Парадокси на пътуването във времето и неуспешно състоялите се тайни вечери
Има и парадокси, свързани с пътуването във времето. Известният „парадокс на дядото“ е хипотетичен проблем, който може да възникне, ако някой пътува назад във времето и случайно попречи на своите баба и дядо да се срещнат. Това би създало парадокс, при който никога не сте били родени, което повдига въпроса: Но как тогава, въобще е възможно да пътувате назад във времето? Това е умопомрачителен пъзел, който допринася към мистерията на пътуването във времето.
Физикът Стивън Хокинг тества възможността за пътуване във времето, като организира вечеря, на която поканите, отбелязващи датата, часа и координатите, не биват изпратени, докато събитието не се случи. Ученият се надяваше, че поканата му ще бъде прочетена от някой, живеещ в бъдещето, който има способности да пътува назад във времето. Но така и никой не се появи на тези тайни събития.
Телескопите са машини на времето
Интересното е, че астрофизиците, въоръжени с мощни телескопи, притежават уникална форма на пътуване във времето. Докато надникват в необятната шир на космоса, те се взират в отминалата вселена. Светлината от всички галактики и звезди отнема време за пътуване и тези лъчи светлина носят информация от далечното минало. Когато астрофизиците наблюдават звезда или галактика през телескоп, те не я виждат такава, каквато е в настоящето, а такава, каквато е съществувала, когато светлината е започнала пътуването си към Земята преди милиони до милиарди години.
Най-новият космически телескоп на НАСА, космическият телескоп Джеймс Уеб, се взира в галактики, които са се образували в самото начало на Големия взрив, преди около 13,7 милиарда години.
Въпреки че е малко вероятно скоро да имаме машини на времето като тези във филмите, учените активно проучват и изследват нови идеи. Но засега ще трябва да се насладим на идеята за пътуване във времето в любимите си книги, филми и сънища.
