Учените отдавна са предсказали, че Слънцето съдържа огромни клетъчни структури с размери 15 пъти по-големи от диаметъра на Земята.
Тези клетъчни структури, някои от които са достатъчно големи, за да покрият половината разстояние между Земята и Слънцето, транспортират топлина от дълбините на звездата към неговата повърхност.
Дейвид Хатауей от НАСА, който преди 30 години е работил по въпроса като стажант, твърди, че е откривател на тези клетки. Откритието потвърждава много стара теза за това защо Слънцето се върти 30% по-бързо около своя екватор, отколкото около полюсите си.
В конвективната зона на звездата изригващата плазма пренася топлината, генерирана в ядрото. Когато достигне повърхността, енергията на плазмата излъчва радиация в Космоса. По-гъстата плазма, която е и с по-ниска температура, потъва като създава конвекция и циркулиращи примки. Тези примки образуват клетки, наречени конвекционни клетки и са около 15 пъти по-големи от диаметъра на Земята.
През 1881 година астрономът Уилям Хершел забелязва по-малък вариант на тези клетки с диаметър около 1000 км, които са били наречени "гранули". През 60-те години на 20 век учените са открили "супергранули", които са с диаметър около 30 000 км. Учените са предсказали и съществуването на "гигантски клетки", които достигат средно 200 000 км дължина на диаметъра.
Огромните клетки са забелязани толкова късно, защото те се движат бавно в сравнение с другите процеси в Слънцето. Материалът в гранулите се движи с около 3000м/сек., а в супергранулите тече с 500м/сек. Гигантските гранули имат скорост от само 10м/сек.
Дейвид Хатауей и учените от екипа в НАСА са снимали Слънцето на всеки 45 секунди в продължение на няколко месеца. Така те са научили, че големи групи супергранули се движат от скрита сила - дълго търсените гигантски клетки.
Тези клетки помагат да разберем какво е времето на Слънцето и къде се появяват слънчеви петна, пише БГНЕС.
Изследователският екип се надява да види как магнитните полета реагират на теченията в гигантските клетки. Ако открият връзката между течение и магнетизъм, учените ще могат по-добре да предсказват поведението на слънчевите бури и тяхното влияние върху Слънчевата система.
