Ранната Вселена била потънала в мрак. Тя останала тъмна близо 400 милиона години, докато първите звездни галактики не станали източник на достатъчно силно рентгеново лъчене, което да освети космоса, съобщи Сайънс дейли.
Астрономите обаче не са съвсем наясно как се е стигнало до това осветяване. Близо 400 милиона години след Големия взрив протоните и неутроните, които се разпръснали във всички посоки, се охладили и започнали да формират първите атоми водород.
Получили се плътни стени от водород, които се слели с облаци от космически прах, за да погълнат ранната ултравиолетова радиация и да предотвратят възможността светлината да се отдалечи прекалено много от източника си. Ултравиолетовите фотони са с достатъчно голяма енергия, за да отделят електроните и протоните от атомите водород, "рейонизирайки" газа и превръщайки онова, което преди е било преграда пред светлината, в неин проводник. Така е станало осветяването на тъмната до този момент Вселена.
Няколкостотин милиона години по-късно радиацията от тези множащи се звезди и галактики е отделила електроните от протоните, "рейонизирайки" водородния газ. Никой обаче не знае как точно е станало това.
Как тези високоенергийни фотони са се отскубнали? С помощта на телескопа "Хъбъл" учени наскоро откриха местонахождението на далечна галактика, която им помогна да опознаят процеса на раждане на светлината.
"Загадката се състои в това как тези фотони със специфична енергия напускат галактиките си. Би трябвало да се очаква повечето от тези фотони да бъдат погълнати от студените и плътни облаци газ, в които се формират звезди", заяви изследователката Санчайета Бортакур от университета Джонс Хопкинс.
Докато само един процент от генерираната по този начин ултравиолетова радиация се отскубва от днешните звездни галактики, новооткритата галактика, кръстена J0921+4509, позволява на над 20 процента от ултравиолетовата си радиация да заобиколи намиращите се наблизо облаци прах и да си проправи път в междугалактичното пространство. Според учените тази галактика е с ключово значение, за да се разбере какво е било поведението на най-ранните галактики във Вселената.
"Малките размери на този район, в който се раждат звезди, позволяват на ветровете от млади звезди да направят дупки в облаците като тези в швейцарското сирене. Тези дупки дават възможност на фотоните да преминат в междугалактичното пространство", поясни Бортакур.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
Източник: БТА
