Сърбия забрани българската фотодокументалната изложба „Погромът в Босилеградско на 15-16 май 1917 г.“, която преди около месец беше експонирана в Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките.
Днес в салона на Културно-информационния център в Босилеград трябваше да се състои друга фотодокументална изложба, която е под надслов „Българско културно наследство в чужбина: места и практики“. Тя е пътувала за Сърбия също със споменатата по-горе изложба за Босилеградския погром.
На ГКПП „Олтоманци-Рибарци“ колата с двете изложби е била спряна от сръбските гранични власти. Двете изложби са снимани и изпратени някъде. След два часа те са били върнати обратно в България.
КИЦ „Босилеград“ е уведомил за инцидента Посолството на Република България в Белград и Генералното ни консулство в Ниш.
В самия Босилеград днес имаше видимо полицейско раздвижване, което вероятно се дължи на това, че представителите на КИЦ „Босилеград”, Сдружение ГЛАС и Демократичният съюз на българите традиционно полагат венци и цветя на паметните плочи на петимата български офицери: полковник Иларион Танев, поручик Станислав Стефанов, поручик Асен Минков Костадинов, подпоручик Контев и вахмистър Христо Владов в Босилеградското гробище.
Офицерите са пленени и разстреляни по заповед на капитан Арсениевич, когато сръбският 10 пехотен полк, 2-ри призив, на 28 юни 1913 г., нахлуват в Царство България и в центъра на Босилеград се сблъскват с българският Шести конен полк и си дават жестоко сражение с няколко десетки убити и ранени. Престъплението е документирано и описано в докладите на Карнегиевата анкета.
Припомня ме, че на 21 май тази година в Етнографския музей в София съвместно с Културно-информационния център на българите в Босилеград, ръководен от Иван Николов, бе представена изложба за трагичните събития в града отпреди 106 години. Изложбата е подготвена от историка доц. д-р Ангел Джонев, автор на монографията „Босилеградския погром 15-16 май 1917 г.“.
Босилеград, който по силата на Ньойския диктат е откъснат от България след края на Първата световна война, на три пъти става жертва на сръбската агресия. Първият път е през 1885 г., след това през 1913 г. Последният погром е от 1917 г. Резултатите са унищожаването на имуществото на 317 домакинства, убийството на 35 души, разоряването на района.
Щетите, които са нанесени се оценяват на 2,5 млн. лв.
Нападенията срещу града съвпадат със сръбско-българските войни. По време не всеки конфликт Босилеградско е арена на бойни действия. Така е по време на Сръбско-българската, Междусъюзническата и Първата световна война. По време на последната сръбска паравоенна формация, водена от Коста Печанац, извършва злодеянието, оставяйки след себе си много рани.
Днес в салона на Културно-информационния център в Босилеград трябваше да се състои друга фотодокументална изложба, която е под надслов „Българско културно наследство в чужбина: места и практики“. Тя е пътувала за Сърбия също със споменатата по-горе изложба за Босилеградския погром.
На ГКПП „Олтоманци-Рибарци“ колата с двете изложби е била спряна от сръбските гранични власти. Двете изложби са снимани и изпратени някъде. След два часа те са били върнати обратно в България.
КИЦ „Босилеград“ е уведомил за инцидента Посолството на Република България в Белград и Генералното ни консулство в Ниш.
В самия Босилеград днес имаше видимо полицейско раздвижване, което вероятно се дължи на това, че представителите на КИЦ „Босилеград”, Сдружение ГЛАС и Демократичният съюз на българите традиционно полагат венци и цветя на паметните плочи на петимата български офицери: полковник Иларион Танев, поручик Станислав Стефанов, поручик Асен Минков Костадинов, подпоручик Контев и вахмистър Христо Владов в Босилеградското гробище.
Офицерите са пленени и разстреляни по заповед на капитан Арсениевич, когато сръбският 10 пехотен полк, 2-ри призив, на 28 юни 1913 г., нахлуват в Царство България и в центъра на Босилеград се сблъскват с българският Шести конен полк и си дават жестоко сражение с няколко десетки убити и ранени. Престъплението е документирано и описано в докладите на Карнегиевата анкета.
Припомня ме, че на 21 май тази година в Етнографския музей в София съвместно с Културно-информационния център на българите в Босилеград, ръководен от Иван Николов, бе представена изложба за трагичните събития в града отпреди 106 години. Изложбата е подготвена от историка доц. д-р Ангел Джонев, автор на монографията „Босилеградския погром 15-16 май 1917 г.“.
Босилеград, който по силата на Ньойския диктат е откъснат от България след края на Първата световна война, на три пъти става жертва на сръбската агресия. Първият път е през 1885 г., след това през 1913 г. Последният погром е от 1917 г. Резултатите са унищожаването на имуществото на 317 домакинства, убийството на 35 души, разоряването на района.
Щетите, които са нанесени се оценяват на 2,5 млн. лв.
Нападенията срещу града съвпадат със сръбско-българските войни. По време не всеки конфликт Босилеградско е арена на бойни действия. Така е по време на Сръбско-българската, Междусъюзническата и Първата световна война. По време на последната сръбска паравоенна формация, водена от Коста Печанац, извършва злодеянието, оставяйки след себе си много рани.
