Вицепремирът Зинаида Златанова изрази очакването предстоящият през януари догодина пореден доклад на Европейската комисия за България по механизма за сътрудничество и проверка да покаже общата отговорност на няколкото правителства, водили страната в последните 18 месеца.
Нека не забравяме, че 18-месечният срок на доклада е добър затова, че обхваща работата на два парламента, три правителства, два Висши съдебни съвета, двама главни прокурори, а вероятно и нова Комисия за предотвратяване на конфликта на интереси, посочи тя. Всеки може да се разпознае в предстоящия доклад, няма някой, който може да каже "в това не съм участвал". Ще ми бъде много любопитно как някой ще може да хвърли вината върху останалите и да оневини себе си за това, което ще пише в доклада, заяви Златанова, цитирана от БТА.
Много бих искала да не използваме доклада отново за взаимни обвинения и да се прибягва към прехвърляне на отговорности между институции, правителства и политически партии. Докладът ще покаже, че всички в страната имат отговорност в областта на правосъдието и вътрешните работи. За пет години България затвори 32 преговорни глави с ЕС, а седем години продължава наблюдението по механизма. Това показва, че досегашният начин да се политизира този въпрос и да се използва за политически и предизборни цели, не води до никакъв резултат. Дано предстоящият доклад поне това покаже - че отговорността е обща, посочи вицепремиерът.
По повод вчерашните си срещи в Генералния секретариат на ЕК тя уточни, че е уверила своите събеседници, че новият Наказателно-процесуален кодекс у нас ще влезе в Народното събрание до края на годината. Проектът се пише вече трета година и го заварих готов до половината, за шест месеца трябваше да ускорим и завършим подготовката, добави Златанова.
Тя съобщи, че анализът на неправителствените организации за изпълнението на съдебните стратегии от 2006 и 2010 г. е готов и на тази основа предстои широка дискусия за по-нататъшни мерки в съдебната система. Няма да променяме нищо драматично в съдебната система, няма да променяме Конституцията, няма нужда от свикването на Велико народно събрание, коментира вицепремиерът.
По нейните думи общото съгласие между неправителствения сектор, магистратите, в предизборните програми на партиите, не предполага в голямата си част конституционни промени. Мерките за промени в съдебната система са насочени към подобряването на работата, на качеството на човешките ресурси, на отчетността, утвърждаване на независимостта. В някои случаи това може да се случи дори без законови промени, да не говорим за конституционни промени, коментира Златанова. Тя добави, че не е необходимо в Конституцията да бъдат записани текстове, които да осигурят независимостта на магистратите, включително от политически влияния.
Политици, които искат конституционни промени, за да свършим работа, която може да се свърши и с просто политическо съгласие, по-скоро се опитват да не свършат работата. С прибягването до най-тежкия инструмент очевидно просто отлагаме проблема, а не го решаваме. Предложенията ще бъдат широко съгласувани с Висшия съдебен съвет, с магистратската общност, с политическите партии, уточни Златанова.
