От хиляди години човешката история е заложник на опасни зарази. Болести с континентални мащаби помитат цели континенти и променят хода на събитията. Умират милиони, изчезват цивилизации.
Далече от Европа, на другия край на света, в източните райони на Китай, се появява непозната болест. Улавя в мрежите си млади и стари. Убива бързо и безмилостно. Един след друг труповете се множат. Хората нямат време за ритуали и погребения - изгарят телата в голяма постройка. Селището е изоставено завинаги. Този филм на ужасите се разиграва преди 5 хиляди години. Мястото е известно като Хамин Манга и за голяма част от историците е първият познат случай на опасна зараза, разказва NOVA.
„В миналото, когато е имало изолация между обществата, когато я няма тази глобализация, преобладават бактериалните инфекции. Вирусната инфекция е дело на новата епоха.”, обяснява историкът професор Христо Матанов.
През вековете назад народите търгуват, воюват и мигрират към нови територии. Ръка за ръка с тях вървят и опасните болести. 430 години преди новата ера, по време на епичните пелопонески войни между Атина и съюза на Спарта, пламва смъртоносна зараза, която убива две трети от населението зад стените на обсадата. Умира дори Перикъл, водачът на Атиняните. По-близо до нашето време в календара на опасните зарази, светът посреща “черната смърт”.
Професор Матанов допълва: „Класическата чума идва от вътрешна Монголия и се предава от бълха на човек. Бълхите живеят върху плъхове. Поредица конни народи идват от Централна Азия и пренасят със себе си тези плъхове и бълхи.”
14 век. Кримският полуостров. Основаният от генуезците търговски град Кафа (Теодосия) е обсаден от монголски орди. Нашествениците са покосени от чумата и катапултират труповете зад стените на града. В същото време на пристанището в сърцето на Ренесанса Флоренция търговията по море процъфтява. Търговските кораби и техните екипажи са под карантина.
„Виждат, че екипажът е болен. Пущат ги на брега, за да ги затворят в специална сграда под карантина. Но плъховете се спускат по въжетата в пристанището. И така плъзва чумата, която за един месец обикаля Европа.”
Карантина, маски и дистанция. Ако сега се плашим от тези мерки, то борбата с черната смърт се е водела почти по същия начин, уточнява Христо Матанов:
„Те са носели маски, напоени с оцет. Смятали са, че оцетът спира инфекцията. Носели са и дълги пръти, с които са държали хората на разстояние. Венецианският посланик в Лондон дори си поръчва стъклен кафез. Това не го спасява, тъй като заразата се разнасяла от плъхове и той умира. Появяват се часовниковите кули. Няма хора, няма работна ръка, времето започва да се цени. Преди това на кой му е пукало за времето.”
По време на „Черната смърт” една трета от населението на Европа умира. Човечеството обаче е на прага на нещо велико. Големите европейски сили тръгват по света в търсене на богатства и нови светове. Великите географски открития се превръщат в удобен транспорт за опасните зарази, смята професор Христо Матанов и допълва:
„Христофор Колумб е типичен пример. Пренасят на индианците вид шарка, която те не познават и умират масово. Индианците пък дават на европейците вид сифилис, чужд за нас.”
Поробена България се изправя пред страшни болести, пренесени по нашите земи от османското нашествие. Империята е свързващо звено между Индия, Северна Африка и Европа. Западни пътешественици отбелязват пренебрежителното отношение на турците към чумата, разказва професор Матанов: „Те смятали, че Всевишният е определил какво ще се случва. Спят в постелите на умрели от чума. Не се пазят, не взимат мерки.”
По тесните мръсни улици на Европа пълзи друг страшен и смъртоносен кошмар. През 19 век континентът няколко пъти попада в плен на холерата. А в малка България, един голям човек спасява цял град от ужаса на заразата. Доктор Стефан Хаджипенчев изолирал всички болни от Велико Търново в малкото село Добри дял.
Тодорка Недева от отдел „Нова и най-нова история” на Регионалния исторически музей във Велико Търново обяснява как в село Добри дял се създава изолационен лагер с изключително ограничен достъп само на медицински персонал при строги правила за изолация с помощта на маски.
По ирония на съдбата доктор Хаджипенчев умира именно от холера по-късно по време на Балканските войни. Загива на първа линия в борбата с болестта - като доброволец в лечението на ранени войници. Тодорка Недева отбелязва: „Това е парадоксът на историята! Да посветиш живота си на заразните болести и да починеш точно от това!”
Пак по това време с кметски заповеди жителите на Велико Търново се запознават с предпазни мерки, познати и днес, разкрива уредникът в историческия музей в Старата столица: „Да не се плюят семки, да се слага ръка на устата, когато се кашля и киха.”
Подобни мерки се въвеждат и по времето на Испанския грип, убил над 50 милиона по цял свят в годините на Първата световна война, сочат историческите данни. „Любопитното е, че се ограничава работното време на гостилници, хотели, сладкарници, гостоприемници. Хората са били подканяни редовно да си мият ръцете, лицето и краката.” – допълва Тодорка Недева.
И холерата, и чумата, и всяка зараза, ударила света, отприщва богата палитра от суеверия. У нас е било популярно хората да бягат от болестите в буквалния смисъл в гората, обяснява д-р Илия Вълев, етнолог в РИМ-Велико Търново: „Както е казал Славейков, когато има чума, има и шума. Разполагаме с много свидетелства за селища около Велико Търново, от които хората са бягали в гората, докато премине епидемията. Друга практика е била заораването на селото, ограждането му с магически кръг. Ставало е от двама братя-близнаци, с волове-близнаци, с плуг, направен от дърво-близнак.”
Често сравнявани с демонични същества, заразите са били заключвани под земята, разкрива още Илия Вълев: „Имало е камък, под който се поставяли ключовете, с който било заключвано селото. Това е помагало най-малкото на психиката на хората. Надявали са се и са вярвали, че може би ще помогне.”
Обратно в днешното динамично време, COVID-19 е поредната пандемия. След години от нея вероятно ще остане само един лош спомен и една страница в прашните книги на историята.
Вижте най-тежките изпитания пред човечеството от древността, подбрани от изданието „Live Science”, във видеото.
Далече от Европа, на другия край на света, в източните райони на Китай, се появява непозната болест. Улавя в мрежите си млади и стари. Убива бързо и безмилостно. Един след друг труповете се множат. Хората нямат време за ритуали и погребения - изгарят телата в голяма постройка. Селището е изоставено завинаги. Този филм на ужасите се разиграва преди 5 хиляди години. Мястото е известно като Хамин Манга и за голяма част от историците е първият познат случай на опасна зараза, разказва NOVA.
„В миналото, когато е имало изолация между обществата, когато я няма тази глобализация, преобладават бактериалните инфекции. Вирусната инфекция е дело на новата епоха.”, обяснява историкът професор Христо Матанов.
През вековете назад народите търгуват, воюват и мигрират към нови територии. Ръка за ръка с тях вървят и опасните болести. 430 години преди новата ера, по време на епичните пелопонески войни между Атина и съюза на Спарта, пламва смъртоносна зараза, която убива две трети от населението зад стените на обсадата. Умира дори Перикъл, водачът на Атиняните. По-близо до нашето време в календара на опасните зарази, светът посреща “черната смърт”.
Професор Матанов допълва: „Класическата чума идва от вътрешна Монголия и се предава от бълха на човек. Бълхите живеят върху плъхове. Поредица конни народи идват от Централна Азия и пренасят със себе си тези плъхове и бълхи.”
14 век. Кримският полуостров. Основаният от генуезците търговски град Кафа (Теодосия) е обсаден от монголски орди. Нашествениците са покосени от чумата и катапултират труповете зад стените на града. В същото време на пристанището в сърцето на Ренесанса Флоренция търговията по море процъфтява. Търговските кораби и техните екипажи са под карантина.
„Виждат, че екипажът е болен. Пущат ги на брега, за да ги затворят в специална сграда под карантина. Но плъховете се спускат по въжетата в пристанището. И така плъзва чумата, която за един месец обикаля Европа.”
Карантина, маски и дистанция. Ако сега се плашим от тези мерки, то борбата с черната смърт се е водела почти по същия начин, уточнява Христо Матанов:
„Те са носели маски, напоени с оцет. Смятали са, че оцетът спира инфекцията. Носели са и дълги пръти, с които са държали хората на разстояние. Венецианският посланик в Лондон дори си поръчва стъклен кафез. Това не го спасява, тъй като заразата се разнасяла от плъхове и той умира. Появяват се часовниковите кули. Няма хора, няма работна ръка, времето започва да се цени. Преди това на кой му е пукало за времето.”
По време на „Черната смърт” една трета от населението на Европа умира. Човечеството обаче е на прага на нещо велико. Големите европейски сили тръгват по света в търсене на богатства и нови светове. Великите географски открития се превръщат в удобен транспорт за опасните зарази, смята професор Христо Матанов и допълва:
„Христофор Колумб е типичен пример. Пренасят на индианците вид шарка, която те не познават и умират масово. Индианците пък дават на европейците вид сифилис, чужд за нас.”
Поробена България се изправя пред страшни болести, пренесени по нашите земи от османското нашествие. Империята е свързващо звено между Индия, Северна Африка и Европа. Западни пътешественици отбелязват пренебрежителното отношение на турците към чумата, разказва професор Матанов: „Те смятали, че Всевишният е определил какво ще се случва. Спят в постелите на умрели от чума. Не се пазят, не взимат мерки.”
По тесните мръсни улици на Европа пълзи друг страшен и смъртоносен кошмар. През 19 век континентът няколко пъти попада в плен на холерата. А в малка България, един голям човек спасява цял град от ужаса на заразата. Доктор Стефан Хаджипенчев изолирал всички болни от Велико Търново в малкото село Добри дял.
Тодорка Недева от отдел „Нова и най-нова история” на Регионалния исторически музей във Велико Търново обяснява как в село Добри дял се създава изолационен лагер с изключително ограничен достъп само на медицински персонал при строги правила за изолация с помощта на маски.
По ирония на съдбата доктор Хаджипенчев умира именно от холера по-късно по време на Балканските войни. Загива на първа линия в борбата с болестта - като доброволец в лечението на ранени войници. Тодорка Недева отбелязва: „Това е парадоксът на историята! Да посветиш живота си на заразните болести и да починеш точно от това!”
Пак по това време с кметски заповеди жителите на Велико Търново се запознават с предпазни мерки, познати и днес, разкрива уредникът в историческия музей в Старата столица: „Да не се плюят семки, да се слага ръка на устата, когато се кашля и киха.”
Подобни мерки се въвеждат и по времето на Испанския грип, убил над 50 милиона по цял свят в годините на Първата световна война, сочат историческите данни. „Любопитното е, че се ограничава работното време на гостилници, хотели, сладкарници, гостоприемници. Хората са били подканяни редовно да си мият ръцете, лицето и краката.” – допълва Тодорка Недева.
И холерата, и чумата, и всяка зараза, ударила света, отприщва богата палитра от суеверия. У нас е било популярно хората да бягат от болестите в буквалния смисъл в гората, обяснява д-р Илия Вълев, етнолог в РИМ-Велико Търново: „Както е казал Славейков, когато има чума, има и шума. Разполагаме с много свидетелства за селища около Велико Търново, от които хората са бягали в гората, докато премине епидемията. Друга практика е била заораването на селото, ограждането му с магически кръг. Ставало е от двама братя-близнаци, с волове-близнаци, с плуг, направен от дърво-близнак.”
Често сравнявани с демонични същества, заразите са били заключвани под земята, разкрива още Илия Вълев: „Имало е камък, под който се поставяли ключовете, с който било заключвано селото. Това е помагало най-малкото на психиката на хората. Надявали са се и са вярвали, че може би ще помогне.”
Обратно в днешното динамично време, COVID-19 е поредната пандемия. След години от нея вероятно ще остане само един лош спомен и една страница в прашните книги на историята.
Вижте най-тежките изпитания пред човечеството от древността, подбрани от изданието „Live Science”, във видеото.
