Земетресения, наводнения или бури: светът не е достатъчно подготвен да посрещне бедствия, на които правителствата доста често реагират само постфактум, се казва в доклад на учени, цитиран от АФП.
Експертите призовават да бъде преосмислено управлението на риска.
През 2015 г. международната общност прие т.нар. приоритетни цели от Сендай за намаляване на жертвите и щетите до 2030 г. чрез инвестиции в оценка и намаляване на риска, както и готовност за катаклизми - независимо дали са земетресения или климатични бедствия, засилени от глобалното затопляне.
Но "е много малко вероятно" целите да бъдат постигнати, се казва в доклада на Международния научен съвет, който включва десетки научни организации.
От 1990 г. повече от 10 700 бедствия (земетресения, вулканични изригвания, суши, наводнения, екстремни температури, бури...) са засегнали повече от шест милиарда души по света, сочат данни на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия. В горната част на списъка са наводненията и бурите, които допълнени с изменението на климата, представляват 42 процента от общия брой.
Тези бедствия с огромни последствия "подкопават напредъка в развитието, който трудно се постига в много региони на света", се посочва още в доклада.
Но "докато международната общност бързо се мобилизира при бедствия като земетресенията в Турция и Сирия, твърде малко внимание и инвестиции се насочват за дългосрочно планиране и превенция, независимо дали става въпрос за укрепване на строителните изисквания или за създаване на системи за предупреждение", коментира в разпространено прессъобщение Питър Глукман, президент на Международния научен съвет.
"Многобройните предизвикателства от последните три години подчертаха фундаменталната необходимост да сме по-добре подготвени за бъдещи бедствия", добавя Мами Мизутори, специален представител на ООН за намаляване на риска от бедствия. "Трябва да укрепим инфраструктурата, общностите и екосистемите сега, а не да ги възстановяваме по-късно".
Докладът също така насочва вниманието и към проблема с разпределението на ресурсите. Например само 5,2 процента от помощите за развиващите се страни за справяне с бедствия между 2011 г. и 2022 г. е предназначена за намаляване на риска, а останалите са разпределени за възстановяване след стихиите.
Международният научен съвет също така призовава за синхронизиране на системите за ранно предупреждение, като отбелязва, че предупреждението за буря 24 часа предварително може да намали щетите с 30 процента.
Броят на хората, засегнати всяка година от бедствия, се увеличава, както и преките щети, които възлизат средно на 330 милиарда щатски долара годишно за периода 2015-2021 г.
Експертите призовават да бъде преосмислено управлението на риска.
През 2015 г. международната общност прие т.нар. приоритетни цели от Сендай за намаляване на жертвите и щетите до 2030 г. чрез инвестиции в оценка и намаляване на риска, както и готовност за катаклизми - независимо дали са земетресения или климатични бедствия, засилени от глобалното затопляне.
Но "е много малко вероятно" целите да бъдат постигнати, се казва в доклада на Международния научен съвет, който включва десетки научни организации.
От 1990 г. повече от 10 700 бедствия (земетресения, вулканични изригвания, суши, наводнения, екстремни температури, бури...) са засегнали повече от шест милиарда души по света, сочат данни на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия. В горната част на списъка са наводненията и бурите, които допълнени с изменението на климата, представляват 42 процента от общия брой.
Тези бедствия с огромни последствия "подкопават напредъка в развитието, който трудно се постига в много региони на света", се посочва още в доклада.
Но "докато международната общност бързо се мобилизира при бедствия като земетресенията в Турция и Сирия, твърде малко внимание и инвестиции се насочват за дългосрочно планиране и превенция, независимо дали става въпрос за укрепване на строителните изисквания или за създаване на системи за предупреждение", коментира в разпространено прессъобщение Питър Глукман, президент на Международния научен съвет.
"Многобройните предизвикателства от последните три години подчертаха фундаменталната необходимост да сме по-добре подготвени за бъдещи бедствия", добавя Мами Мизутори, специален представител на ООН за намаляване на риска от бедствия. "Трябва да укрепим инфраструктурата, общностите и екосистемите сега, а не да ги възстановяваме по-късно".
Докладът също така насочва вниманието и към проблема с разпределението на ресурсите. Например само 5,2 процента от помощите за развиващите се страни за справяне с бедствия между 2011 г. и 2022 г. е предназначена за намаляване на риска, а останалите са разпределени за възстановяване след стихиите.
Международният научен съвет също така призовава за синхронизиране на системите за ранно предупреждение, като отбелязва, че предупреждението за буря 24 часа предварително може да намали щетите с 30 процента.
Броят на хората, засегнати всяка година от бедствия, се увеличава, както и преките щети, които възлизат средно на 330 милиарда щатски долара годишно за периода 2015-2021 г.
