Привържениците му го възприемат като спасител, противниците му - като деспот. Самият той се смята за освободител на Латинска Америка - Уго Чавес, социалистът на 21-и век.
"Още мирише на сяра. Вчера тук е бил дяволът и е говорил така, като че ли светът е негов", казва Чавес в реч пред Общото събрание на ООН, визирайки американския президент Джордж Буш. Острият език и цветистите метафори на доскорошния държавен глава на Венецуела са негова запазена марка. Полемиката му е насочена най-вече срещу САЩ и техния "североамерикански империализъм".
С което печели сърцата на избирателите си и на поддръжниците на лявата идея по света. За мнозина той е и месия, и истинска медийна звезда - благодарение на собственото му телевизионно шоу. Чавес е известен с дългите си речи - средно по пет часа. Като президент промени националния флаг, печата и дори името на страната - сега тя се нарича Боливарска република Венецуела. Промените обхванаха дори и часовата зона спрямо Гринуич, което е прецедент в световен мащаб.
Президентът на бедните
Той започва политическата си кариера във венецуелската армия. През 1983 година заедно с други офицери основава "Боливарското революционно движение 200", носещо името на героя от борбата за независимост Симон Боливар. През 1992 година Чавес е начело на неуспешния военен преврат срещу президента-социалдемократ Карлос Перес, след който е изпратен зад решетките. Две години по-късно е освободен и започва да търси политически съюзници в Латинска Америка. През 1996 година основава своята лява партия "Движение на петата република", с която се кандидатира за изборите през 1998 година. Всички смятат Чавес за аутсайдер, но той бързо печели популярност - превежда социалистическите си идеали на езика на народа и е избран за президент с голямо мнозинство. Непосредствено след встъпването си в длъжност Чавес започва своята обещана социална революция: правителството одържавява важни стопански отрасли и на първо място петролния сектор. С приходите се финансират различни социални програми, а самият Чавес печели още повече симпатии, като заявява, че се отказва от президентската си заплата. През 2001 година провежда поземлена реформа, въз основа на която и до днес в държавни ръце са 5 милиона хектара селскостопански земи. Те са отдадени за ползване на бедните.
Идеологията - над всичко
Лявоориентирани президенти от редица държави в Латинска Америка следват неговия модел. Преданите последователи на Чавес виждат в негово лице защитник на развиващите се страни срещу мощта на САЩ. Чавес пропагандира нова обща идентичност на латиноамериканските народи, като ги обединява емоционално срещу Америка. Той е една от движещите сили за създаването на външнополитически съюзи като Общността на латиноамериканските и карибските държави CELAC или Боливарската алтернатива за Америка ALBA, чието предназначение е да бъдат противовес на хегемонията на САЩ.
Макар да не се свени да продава венецуелски петрол на класовия си враг, антиамериканското поведение на Чавес постепенно придобива маниакални черти. В отговор на заклеймената от Джордж Буш "Ос на злото", Чавес заедно с беларуския президент Лукашенко и президента на Иран Ахмадинеджад основава т. нар. "Ос на доброто". Венецуелският президент е и сред малцината държавни лидери, които подкрепят ядрената програма на Иран. Приятелството с Иран дава отпечатък и върху безбройните му тиради срещу Израел, който Чавес определя като "убийствената ръка на североамериканската империя".
Наследството на Чавес
Вътрешнополитическият курс на венецуелския президент е поне толкова нееднозначен. Благодарение на него много венецуелци успяват да се замогнат, но половината от населението все още минава за бедно. Въпреки поземлената реформа Венецуела внася 70 процента от хранителните си продукти. Икономиката на страната е зависима от световните цени на петрола, защото правителството не инвестира в инфраструктурата. Уго Чавес не успя да се справи и с корупцията и организираната престъпност - от 1999 година насам броят на убийствата е нараснал трикратно.
Прокламираният от Уго Чавес "Социализъм на 21 век" се превърна в движение в цяла Латинска Америка. За разлика от своите колеги в Бразилия и Чили обаче Чавес не се съобразява с ценностите на демокрацията. Боливарските милиции и до днес преследват опозицията, медиите са под контрола на правителството, а изборните манипулации са нещо обичайно. Но Чавес ще остане идол за много от сънародници си. Въпреки всичко това.
