"Катастрофални последици" очакват българските въоръжени сили, ако не се освободят скоро от зависимостта си от старо руско въоръжение и поддръжката му, заявява в интервю за Би Би Си служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов.
България, като член на ЕС и НАТО със силни традиционни връзки с Русия, се налага да поддържа деликатен баланс между Изтока и Запада, отбелязва Би Би Си.
По думите на Шаламанов това, че се разчита на остаряла техника от съветско време, за която все още са нужни резервни части и поддръжка от Русия, е резултат от 10-15 години на лошо управление на българските въоръжени сили. В резултат от това, в условията на сегашната конфронтация на НАТО с Русия заради ролята й в конфликта в Украйна, България е принудена да разчита на съседите си Гърция и Румъния за охраната на собствените си черноморски граници.
Критичният сектор е най-вече противовъздушната отбрана, тъй като като всички радари, ракетни комплекси земя-въздух и изтребители са произведени в Съветския съюз, а поддръжката, особено на изтребителите, зависи до голяма степен от модернизирането на двигателите и друго оборудване в Русия, продължава Шаламанов, като се спира по-конкретно на застаряващия български флот от изтребители МиГ-29.
България в момента отделя само 1,3 процента от годишния си бюджет за отбрана, при поставена цел от НАТО най-малко 2 процента, посочва Би Би Си.
Говорейки за "силната уязвимост" на България заради конфликта в Украйна, Шаламанов същевременно отбелязва, че ситуацията, пред която са изправени сухопътните й сили, "не е толкова драматична", тъй като нейната военна индустрия до голяма степен е в състояние да обслужва техниката й от съветско време като танковете Т-72.
Той обаче изразява безпокойство от проруските настроения в България, отбелязва Би Би Си. По думите му на изборите на 5 октомври няколко партии са дали по-висок приоритет на сътрудничеството с Русия и присъединяването към Евразийския съюз, отколкото на подобряването на равнището на интеграция на страната в НАТО и ЕС. "Това създава напрежение и недоразумения, включително във въоръжените сили", заявява служебният министър, цитиран от Би Би Си.
Други армии от бившия Варшавски пакт прибягнаха до разнообразни стратегии, за да прекратят зависимостта си от техниката от съветско време, отбелязва Би Би Си. През 2013 г. Полша стартира най-големите военни покупки, извършвани от член на НАТО, а бюджетът й за отбрана достигна 1,95 процента от БВП. Унгария замени своите изтребители МиГ с Грипен през 2009 г. След България, Словакия е най-уязвимата сила в НАТО по отношение на демодирана военна техника - около 70 процента от супохътната техника на словашката армия и 90 процента от нейните муниции са с изтекъл срок на експлоатация според Централния институт за европейска политика в Братислава.
Източник: БТА
