Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин се срещна в столицата на Сенегал Дакар с премиера Шейх Хаджи Сумаре, министъра на външните работи Шейх Тидиан Гадио и министъра на културата Бирам Диуф.
Сенегал разчита на България за обучение на инженери в областта на геологията и енергетиката и специално ядрената енергетика. Това стана ясно при срещите на Калфин със сенегалския премиер Шейх Хаджи Сумаре и външния министър Шейх Тидиан Гадио. До 1989 г. България е отпускала всяка година по две стипендии за обучение на сенегалски младежи в български университети. В цяла Африка работят на 12 000 завършили в България специалисти.
Сенегал настоява и за откриване на българско посолство в Дакар. България няма посолства в нито една от френскоговорящите африкански държави, въпреки че е член на франкофонската общност, чийто генерален секретар е бившият сенегалски президент Абду Диуф. Калфин не се ангажира с конкретен отговор на сенегалското предложение, но каза за Дарик, че с развитието на отношенията с френскоговорящата част от Африка България трябва да помисли за откриване на дипломатическо представителство в някоя от тези държави. Бенин също постави въпроса за българско посолство при посещението на Калфин в сряда в Котону, където и завършили в България бенински граждани и техни български съпруги настояваха поне за откриване на по-нисък ранг представителство, което да изпълнява консулски функции.
След 1963 г. България установява дипломатически отношения с 45 държави от общо 54 в Африка. В страни на юг от Сахара са открити 15 дипломатически или търговски представителства, а стокобменът е достигал над половин милиард щатски долара. След 1990 г. повечето от тях са закрити и днес България има посолства само в англоговорящи държави в тази част от света – в Република Южна Африка, Зимбабве, Етиопия, Нигерия, Гана и Ангола. В София посолство има само ЮАР.
На срещата с министъра на културата на Сенегал Бирам Диуф Калфин представи кандидатурата на Ирина Бокова за генерален директор на Организацията за образование, наука и култура на Организацията на обединените нации (ЮНЕСКО). Сенегалският глас ще зависи от това дали Африка ще се обедини около единна африканска кандидатура, но всички сенегалски държавници казаха ласкави думи за българския кандидат и шансовете й да оглави организацията. Сенегал е особено ангажиран с ЮНЕСКО заради богатото културно наследство на страната още от раннофеодалната държава Теркур от 10 век; откриването на крайбрежието на най-западната част на Африка от португалците през 15 век; разпространението на исляма през 16 век, който сега се изповядва от по-голямата част от населението; френското заселване през 17 век, което прераства във включване на страната във Френска Западна Африка през периода 1895-1958 г. Страната има шест обекта под закрилата на ЮНЕСКО, като домакините показаха на Калфин първия включен в списъка през 1978 г. – остров Горе в залива на Дакар, откъдето са били изпращани с кораби хиляди роби към Карибите.
Калфин е първият български държавник от висок ранг, който посещава най-развитата във някогашната френска част на Западна Африка държава Сенегал.
До идването на Калфин политическите отношения между България и 12-милионния Сенегал се свеждат до формално установяване на дипломатически връзки през 1967 г. – седем години след обявяването на независимостта на страната от Франция. Има две икономически спогодби – за въздушен транспорт от 1960 г. и търговска от 1970 г., но стокообменът е символичен – около 100 000 щатски долара главно от български износ на цимент и желязо. А Сенегал е потенциален пазар за българската индустрия, защото страната е главно аграрно ориентирана и известна най-вече като най-големия износител в света на фъстъчено масло.
