11-годишният украинец Роман Олексив, който оцеля при руска бомбардировка срещу болница, държа реч в Европейския парламент в Страсбург. Олексиев разказа за животозастрашаващите си изгаряния и загубата на майка му Халина Халина, предаде The Sun.
Докато описваше ужасяващия ден, преводачката му се разплака и не успя да продължи, когато момчето си спомни последния път, когато е видял майка си.
Роман, който тогава бил на 7 години, разказа как с майка си били в болница във Виница, Украйна, когато три руски ракети поразили сградата.
Today at the European Parliament, people couldn’t hold back tears as 11-year-old Roman Oleksiv described surviving russia’s July 14, 2022 strike on Vinnytsia.
— UAVoyager🇺🇦 (@NAFOvoyager) December 10, 2025
russia destroys children.
Ukrainian kids are forced to inspire an indifferent world instead of simply living. pic.twitter.com/vyencR44ep
При атаката загинали 24 души, включително Халина, а поне 202 били ранени.
„Това е последният път, когато видях майка си“, каза той.
„Това е и последният път, когато можах да се сбогувам с нея.“
Думите му сломиха преводачката и колега трябваше да се включи, за да ги предаде вместо нея.
След като тя успя да се овладее, момчето продължи своя опустошителен разказ.
„Видях я под отломките и видях косата ѝ.
„Успях да докосна косата ѝ и да се сбогувам с нея.“
Роман разказа как е успял да изпълзи до безопасно място и е прекарал повече от 100 дни в кома, като е преминал през 35 сложни операции за възстановяване на катастрофалните си рани.
Той завърши силно: „Искам да ви кажа, че когато сме заедно, сме силни и никога, никога не трябва да се предаваме.
„Трябва да продължим да помагаме на украинските деца.“
Речта на 11-годишния бе част от представянето на документален филм за украински деца.
Възстановяването му след раните е тема на документалния филм „Ромчик“, заснет от студенти в университета Голдсмитс в Лондон.
Филмът проследява възстановяването му и мечтата да стане състезател по бални танци, въпреки че лекарите му казали, че може никога да не проходи отново.
Роман е получил ужасяващи изгаряния по 45% от тялото – повечето „до кост“.
Той бил целият покрит с рани от шрапнели и със счупена ръка.
Когато се събудил от комата, имал гипсове на четирите си крайника и на главата, а голяма част от косата му липсвала.
Лекари във Лвов го стабилизирали, след което бил прехвърлен в специализиран център в Дрезден, Германия, където прекарал мъчителна година, преминавайки през безброй операции.
В крайна сметка се върнал във Лвов с баща си, Ярослав, и започнал да се опитва да свикне с ежедневието след травмиращото изпитание.
Ярослав каза: „Не знаехме дали ще може да ходи, да движи ръката или пръстите си.
„Но благодарение на тяхната [на медиците] работа, на работата на Роман, на неговите свръхчовешки усилия… всичко това отвори вратата за нас да се върнем към танците, към свиренето на музикални инструменти.“
Ярослав казва, че страстта на сина му към танците е подобрила балансa и мускулната му сила, а акордеонът е помогнал за възвръщане на сръчността на обгорелите му ръце.
Роман в крайна сметка спечелил международно състезание по акордеон в края на 2024 г. и продължава да се бори за каузата на украинските деца три години след варварската бомбардировка.
