Опасността не е теоретична. Забранената зона около бившата АЕЦ „Чернобил“ редовно е обект на руски атаки, пише Deutsche Welle. Ядрената опасност е голяма, а останалите там украински учени са изоставени сами на себе си, пише АРД.
Между брези, руини и ръждясали предупредителни табели се намира един от най-опасните изследователски райони на Европа: забранената зона около Чернобил в Украйна. Там още има радиоактивно замърсяване, а от началото на руската нападателна война е и фронтови участък. В продължение на седмици регионът около експлодиралата централа бе окупиран от Русия, той е до голяма степен миниран и постоянно се намира под обстрел, пише АРД.
В атомната централа „Чернобил“ в някогашния Съветски съюз през 1986 година стана ядрена катастрофа, чиито последствия бяха най-тежките в световен мащаб. Според преценките, в течение на годините хиляди хора са починали вследствие от инцидента. Около централата бе установена забранена зона с радиус 30 км.
Най-силно заразеното езеро на света
Въпреки това някои украински учени продължават да работят там - като Хенади Лаптев от Хидрометеорологичния институт, който разказва пред германската обществена медия за охлаждащото езеро на разрушения четвърти реактор, което се намира само на километри от него.
„Това езеро е едно от най-силно замърсените с радиация в света“, обяснява той. Наричат го „архив на облъчването“, защото в тинята може да се проследи хронологията на цялата катастрофа. Ако езерото бъде ударено при руска атака, може да се превърне в опасност за хиляди.
За изследователите пробите от това езеро са изключително важни, за да могат да реконструират как е протекло радиоактивното облъчване или да идентифицират възможните източници на опасност. Учените знаят: всеки удар може да наруши това деликатно равновесие.
В летателния коридор на руските дронове и ракети
Забранената зона днес е разположена в летателния коридор на руските дронове и ракети – по пътя им към Киев, пише АРД. Много от тях са били свалени, останките им са паднали в заразения район. Неотдавна руски дрон засегна защитната обвивка на разрушения реакторен блок.
Бившият инженер Володимир Вербицки определя ситуацията като изключително опасна: защитната обвивка е увредена, вече не е затворена херметически. Международната агенция по атомна енергия потвърди наличието на леки щети по външната стоманена структура, но не установи повишено лъчение.
Въпреки това опасността остава голяма, коментира АРД: учените на място подчертават, че балансът на налягането в защитната обвивка вече не функционира.
Какви биха били последствията при попадение
Тъй като районът е обект на нападения, едно пряко попадение би могло да освободи радиоактивно заразени прахови частици – с непредвидими последици за целия регион. За учените това означава да събират данни, за да разберат до какво би могло да доведе следващо попадение или горски пожар в близост до реактора и какви последствия би имало това за околната среда и за населението.
„Трябваше например да изчислим какво би се случило с Киев, ако бентът на охлаждащото езеро бъде разрушен“, обяснява пред АРД Лаптев. Водата от езерото тогава ще се излее в река Припят, която на свой ред се влива в Днепър, а тя пък е източник на питейна вода за милиони хора.
Опасността не е теоретична: когато през 2023 година Русия взриви бента на язовира „Нова Каховка“, се видя колко голям е рискът от екологични щети. И в Чернобил такъв пробив би имал ужасяващ ефект. Радиоактивните седименти могат да стигнат до реките, а оттам – и до Черно море.
Щетите, нанесени от руската окупация
В централната лаборатория за анализи в забранената закона, т.нар. екоцентър, останалите в района експерти се опитват да продължат работата си. По време на руската окупация са били откраднати уреди, изтрити са били данни, разрушени са били техника и помещения, а радиоактивни проби са били отнесени или съсипани. Руските войници са оставили след себе си хаос, пише германската обществена медия.
Мрежите за измервания е трябвало да бъдат инсталирани отново, базите данни да бъдат възстановени от хартиени носители. „Трябваше да създадем всички отново“, казва ръководителката на лабораторията Бохдана Котик, но пробите за анализ вече не са достатъчно – едва около 50 процента от наличните преди войната. Освен това много участъци все още са минирани или са затворени от военните.
