Куентин Пийл, в. "Файненшъл таймс"
Може би някой е казал на руския президент Владимир Путин, че годишната конференция по въпросите на сигурността в Мюнхен е мястото, където европейците и американците се карат публично кой е отговорен за разногласията в НАТО. Може пък Путин да се е почувствал като пророк Данаил в леговището на лъва и изобщо не го е била грижа кого напада.
Каквото и да го е вдъхновило, Путин несъмнено направи фурор с първата си изява на конференцията в Мюнхен, в която от 43 години участва елитът на Северноатлантическия алианс. Първо Путин разкритикува САЩ заради тяхната едностранчивост и неспазването на международното право. После се нахвърли на европейците, най-вече на германските домакини, за това, че позволяват на НАТО да се разширява и да действа отвъд традиционните си граници. Но ако Путин е смятал, че ще извади на показ разногласията в Алианса, то агресивната му реч предизвика обратен ефект. За първи път в последното десетилетие политици, дипломати и министри на отбраната на 26-те страни членки на НАТО демонстрираха единство срещу общия противник. За тях бе почти облекчение, че срещу тях се опълчва старият им познат Путин. Ако бе изиграл картите си по-изтънчено, Путин щеше да получи желания ефект. С много от критиките му европейците можеха да се съгласят, не на последно място с несигурността на еднополюсния свят.
