Кандидатите за постовете в новия състав на Европейската комисия ще бъдат подробно разпитани за политиката и плановете им за извеждане на Европа от икономическата криза по време на започващите на 11 януари изслушвания в Европарламента, предаде Ройтерс.
Тъй като за новата Комисия кандидатстват 13 членове на досегашната, повечето ще се надяват на безпроблемно одобрение от парламента, но неколцина от останалите може да очакват да ги "въртят на шиш" с въпроси за миналото им и за да се установи дали са подходящи за едни от най-важните постове в Европа.
Сред кандидатите, които могат да очакват, че ще им задават много въпроси, са представителите на двете най-нови членки на ЕС, Румъния и България, поради съмненията в компетентността им за ресорите - съответно "Земеделие" и "Международно сътрудничество".
"Те са застрашените кандидати", отбеляза Хюго Брейди, политически анализатор в мозъчния тръст "Център за европейска реформа", обяснявайки, че парламентът ще има желание да упражни извънредните си правомощия, получени с влизането в сила на Лисабонския договор. "Парламентът с радост би взел нечий скалп", каза той, цитиран от БТА.
Дебатите около номинираните от Румъния и България кандидати може да дадат на ЕП възможност да постави под съмнение скромните резултати в борбата с корупцията и в двете страни след присъединяването им към ЕС. Кандидатката за комисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реагирането при кризи - българският външен министър Румяна Желева - ще трябва да отговаря на въпроси, свързани с усилията на българското десноцентристко правителство да обуздае ширещата се организирана престъпност и да накаже корумпираните чиновници, отбелязва Ройтерс.
Румънецът Дачиан Чолош, предложен за важния ресор "Земеделие и развитие на селските райони", вероятно ще бъде разпитан за нарушенията в Румъния при разпределянето на европейските средства, довели до замразяването на някои фондове през 2008 г., когато Чолош бе министър на земеделието.
Представител на ЕК отбеляза, че председателят й Жозе Мануел Барозу разполага с "план Б" за размяна на ресори, ако нечия кандидатура бъде блокирана.
Друг номиниран, който вероятно ще се поизпоти при изслушването, е британката Катрин Аштън, кандидат за шеф по външната политика. Аштън има скромен опит в областта на външните работи и ще се сблъска с тежка задача, когато започне да работи за засилване на авторитета на ЕС на международната арена.
Датският министър на климата и енергетиката Кони Хедегор ще трябва да убеди евродепутатите, че е способна да оглави усилията на ЕС за справяне с климатичните промени. Като главен организатор на състоялата се в Копенхаген миналия месец конференция за климата под егидата на ООН, тя бе критикувана от много развиващи се страни, че отстоява интересите на богатите държави.
Всеки от 26-мата кандидати за членове на Европейската комисия ще отговаря на въпроси в продължение на три часа. Изслушванията ще се състоят от 11 до 19 януари, като това на Румяна Желева е за планирано за 12 януари 2010 г. от 17.30 часа българско време.
