Народният артист на СССР Армен Джигарханян почина в събота на 86-годишна възраст.
Руснаците ще могат да се простят с артиста Армен Джигарханян на 17 ноември в Московския драматичен театър, съобщи ТАСС.
"Предвиждаме поклонението и погребението да бъдат на 17 ноември. Все още не е взето решение", каза Вячеслав Дяченко, ръководител на трупата на театъра, който бе ръководен от Джигарханян.
Народният артист на СССР Армен Джигарханян бе харизматичен и ярък актьор, импровизатор и човек с огромно обаяние. Той бе истинско събитие и повлияе на поколения артисти, казват негови приятели и колеги, цитирани от ТАСС.
"Армен Борисович повлияе на много поколения. познавам артисти, които да днес говорят с неговата интонация. За мен бе голяма чест да излизам с него на сцената и се надявам, че съм научил много от него", каза народният артист на Руската федерация Игор Костолевски, близък на артиста и играл с него във филма "Техеран-43".
Олег Шкловски, снимал с Джигарханян филма "Здравейте, аз съм вашата леля!", сподели, че да бъде редом до актьора за него било щастие, а "да играе с него - още по-голямо. "Той е прекрасен, забележителен актьор, той имаше звезда - призвание. Когато излизаше на снимачната площадка, всички се събираха и гледаха. Обикновено когато актьор е на снимачната площадка, другите отиват до бюфета или другаде. Но него всички се радваха да го гледат", каза той.
Шкловски отбеляза, че от Джигарханян се учели всички, актьори от различно ниво и на различна възраст. "Всички винаги гледаха от него, притежаваше изключителна харизма, всеки дубъл беше различен, ярък. Той е истинска звезда - и в младостта си, и в зрелите години. Всяка негова роля бе попадение. Запомняше се за цял живот. Човек с велико обаяние, а жените се влюбваха в него мигновено. Като импровизатор бе просто чудо! Джигарханян е събитие на двадесети на двадесет и първи век. Беше роден актьор", казва актьорът.
"Армен Джигарханян подари на зрителите немалко гениални роли в театъра и киното, той се отличаваше с универсалност и с трудолюбие, появата му на сцената или на екран предизвикваше радост", каза руската министърка на културата Олга Любимова в изявление по повод кончината на твореца.
Армен Джигарханян е народен артист на СССР, роден 1935 г. Работил е в Ереванския драматичен театър "Станиславски", а от 1969 до 1996 г. е един от водещите артисти на Московския драматичен театър. От 1996 г. е негов художествен ръководител, а от 2005 г. и режисьор.
Включен е в Книгата на рекордите на Гинес с почти 300 роли в киното и телевизията. Прочут го прави изпълнението му във филма "Здравей, аз съм".
Роден е на 3 октомври 1935 г. в Ереван, Арменска ССР. Произхожда от стар род тифлиски арменци. Когато е само на един месец, баща му Борис напуска семейството си и той за първи път го вижда чак като възрастен. Той е възпитан от своя втори баща, с когото е в добро отношение. Израства в рускоезична среда, учи в руско училище и получава основни познания за арменската и руската култура с еднакво усърдие. Майка му, Елена Василиевна, е голям почитател на театъра и операта и не пропуска нито една театрална постановка или оперен спектакъл.
Като ученик е очарован от театъра и киното, а след като завършва училище, през 1952 г., отива в Москва и се опитва да влезе в ГИТИС, но не успява. Връщайки се в Ереван, получава работа във филмовото студио „Арменфилм“ като асистент оператор.
През 1954 г. постъпва в Института за изкуство и театър в Ереван, в курса на режисьора В. Аджемян, ръководител на театър „Г. Сундукян“. Но курсът е прекалено голям и Армен се премества в курса на А. Гулакиан, който завършва през 1958 г. Дебютира през януари 1955 г. в постановката на В. Гусев „Иван Рибаков“ на Ереванския руски драматичен театър „К. Станиславски“. В трупата на този театър, където актьорът работи повече от десет години, той е поканен като студент втори курс.
През 1967 г. А. Ефрос кани актьора в Московския театър „Ленински комсомол“. През 1969 г. А. Джигарханян започва да играе в театър Маяковски в Москва. На сцената на театъра играе в ролята на Стенли Ковалски в "Трамвай желание“, Голямото Па в „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Сократ в „Разговори с Сократ“ от Е. Радзински, генерал Хлудов в „Бяг“ от Михаил Булгаков. През септември 1996 г. напуска театъра, но продължава да играе на редица театрални сцени.
Руснаците ще могат да се простят с артиста Армен Джигарханян на 17 ноември в Московския драматичен театър, съобщи ТАСС.
"Предвиждаме поклонението и погребението да бъдат на 17 ноември. Все още не е взето решение", каза Вячеслав Дяченко, ръководител на трупата на театъра, който бе ръководен от Джигарханян.
Народният артист на СССР Армен Джигарханян бе харизматичен и ярък актьор, импровизатор и човек с огромно обаяние. Той бе истинско събитие и повлияе на поколения артисти, казват негови приятели и колеги, цитирани от ТАСС.
"Армен Борисович повлияе на много поколения. познавам артисти, които да днес говорят с неговата интонация. За мен бе голяма чест да излизам с него на сцената и се надявам, че съм научил много от него", каза народният артист на Руската федерация Игор Костолевски, близък на артиста и играл с него във филма "Техеран-43".
Олег Шкловски, снимал с Джигарханян филма "Здравейте, аз съм вашата леля!", сподели, че да бъде редом до актьора за него било щастие, а "да играе с него - още по-голямо. "Той е прекрасен, забележителен актьор, той имаше звезда - призвание. Когато излизаше на снимачната площадка, всички се събираха и гледаха. Обикновено когато актьор е на снимачната площадка, другите отиват до бюфета или другаде. Но него всички се радваха да го гледат", каза той.
Шкловски отбеляза, че от Джигарханян се учели всички, актьори от различно ниво и на различна възраст. "Всички винаги гледаха от него, притежаваше изключителна харизма, всеки дубъл беше различен, ярък. Той е истинска звезда - и в младостта си, и в зрелите години. Всяка негова роля бе попадение. Запомняше се за цял живот. Човек с велико обаяние, а жените се влюбваха в него мигновено. Като импровизатор бе просто чудо! Джигарханян е събитие на двадесети на двадесет и първи век. Беше роден актьор", казва актьорът.
"Армен Джигарханян подари на зрителите немалко гениални роли в театъра и киното, той се отличаваше с универсалност и с трудолюбие, появата му на сцената или на екран предизвикваше радост", каза руската министърка на културата Олга Любимова в изявление по повод кончината на твореца.
Армен Джигарханян е народен артист на СССР, роден 1935 г. Работил е в Ереванския драматичен театър "Станиславски", а от 1969 до 1996 г. е един от водещите артисти на Московския драматичен театър. От 1996 г. е негов художествен ръководител, а от 2005 г. и режисьор.
Включен е в Книгата на рекордите на Гинес с почти 300 роли в киното и телевизията. Прочут го прави изпълнението му във филма "Здравей, аз съм".
Роден е на 3 октомври 1935 г. в Ереван, Арменска ССР. Произхожда от стар род тифлиски арменци. Когато е само на един месец, баща му Борис напуска семейството си и той за първи път го вижда чак като възрастен. Той е възпитан от своя втори баща, с когото е в добро отношение. Израства в рускоезична среда, учи в руско училище и получава основни познания за арменската и руската култура с еднакво усърдие. Майка му, Елена Василиевна, е голям почитател на театъра и операта и не пропуска нито една театрална постановка или оперен спектакъл.
Като ученик е очарован от театъра и киното, а след като завършва училище, през 1952 г., отива в Москва и се опитва да влезе в ГИТИС, но не успява. Връщайки се в Ереван, получава работа във филмовото студио „Арменфилм“ като асистент оператор.
През 1954 г. постъпва в Института за изкуство и театър в Ереван, в курса на режисьора В. Аджемян, ръководител на театър „Г. Сундукян“. Но курсът е прекалено голям и Армен се премества в курса на А. Гулакиан, който завършва през 1958 г. Дебютира през януари 1955 г. в постановката на В. Гусев „Иван Рибаков“ на Ереванския руски драматичен театър „К. Станиславски“. В трупата на този театър, където актьорът работи повече от десет години, той е поканен като студент втори курс.
През 1967 г. А. Ефрос кани актьора в Московския театър „Ленински комсомол“. През 1969 г. А. Джигарханян започва да играе в театър Маяковски в Москва. На сцената на театъра играе в ролята на Стенли Ковалски в "Трамвай желание“, Голямото Па в „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Сократ в „Разговори с Сократ“ от Е. Радзински, генерал Хлудов в „Бяг“ от Михаил Булгаков. През септември 1996 г. напуска театъра, но продължава да играе на редица театрални сцени.
