Планетата в опасност: никога концентрацията на въглероден диоксид не е била толкова висока

Колко ли пъти е казвано на тези, които живеят в Силезия – въгледобивният регион на Полша – че въглищата са националното богатство на страната; и още – обяснявано как енергийната сигурност на страната зависи от въгледобива; добавяно, че “черното злато” гарантира доходите на семейства, фамилии, генерации. Черното злато, което обаче чертае черен екологичен сценарий.

Миньорите на Полша осъзнават това. Пряко заетите във въгледобива тук, в областта Силезия, са около 90 хиляди души. Повечето от тях осъзнават, че секторът е на кръстопът: всеки ден чуват колко вредно е това, което работят от години; всеки ден виждат колко малко са младите, които искат да работят същото; всеки ден се сблъскват с реалността – това е професия на миналото, която обаче осигурява живота в настоящето.

Професията си отива, макар и бавно. Всеизвестните привилегии, които съпътстваха живота на миньорите също – отнемат се едни след други. Мнозина от възрастните миньори също напускат сектора: взимат полагащите им се възнаграждения и търсят други възможности за прехрана. Сектор на кръстопът, така казват тук, в Полша.

На кръстопът е и света, ако съдим по изказванията на започналия климатичен форум тук, в тази област.

Защото фактите са налице – въгледобивът е основен замърсител на природната среда, емисиите на въглероден диоксид са високи, депонирането им в земни структури е недостатъчно добре развит и нецелесъобразен процес. Но как тогава да се балансира енергийният микс, как да се задоволят енергийните потребности на човечеството, да се гарантира повишаването стандарта на живот?

ООН призова за много по-решителни действия за борба с климатичните промени

Източниците на въглероден диоксид непрекъснато се увеличават след индустриалната революция в средата на XIX век и днес данните показват регистрирани рекордно високи нива. Използването за енергоносител на въглища е една от основните причини за отделяне на парникови газове, които емитират вредни емисии директно в атмосферата. Повсеместната липса на пречиствателни и очистващи инсталации затруднява още повече екологичната картина. При емитираните рекордни нива на въглероден диоксид от изкопаемите горива, с най-висок дял са именно въглищата.

Според учените, употребата на въглища за производство на електроенергия и за битово отопление, е основната причина за повишените нива на отделения въглероден диоксид в атмосферата. Решението сякаш е очевидно – ако въглищата наистина са най-мръсният енергоизточник, закриването на топлоелектрическите централи, изгарящи въглища, е логична стъпка. Навярно единствената логична стъпка. Стъпка, която обаче ще доведе не до стотици хиляди закрити работни места, а до милиони такива. Както и до прекратяване на производството на електроенергия от навярно най-евтиния и сигурен източник.

Решаването на един проблем, огромен проблем, ще доведе до раждането на нов, също толкова огромен. Какво е решението тогава?

Тук в Катовице, където се провежда Конференцията за климатичните изменения на ООН, сякаш няма две мнения по въпроса, че въгледобивът е остаряла технология. На много места се говори за инвестиции в подобряване на енергийната ефективност, за нови източници на енергия. Всъщност огромна част от финансовите средства за тези инвестиции се осигуряват от въведената такса за въглероден диоксид, която се плаща на база отделени вредни емисии в атмосферата.

Конференцията на страните е висш орган и се провежда в края на всяка календарна година. Катовице е изненадващ домакин – малък град с 300 хиляди жители, разположен в сърцето на въгледобивната промишленост на Полша. В някакъв смисъл наистина е странно и неочаквано конференция, която има за цел да намали въгледобива, да бъде провеждана в регион, където има около 90 хиляди заети в отрасъла. Нещо повече – тези 90 хиляди са около половина от пряко заетите във въгледобива в цяла Европа. Въглищата продължават да са от ключово значение за икономиката на Полша, а министър-председателят на страната Матеуш Моравецки ги нарича “нашето черно злато”.

Радев: Единна е позицията на правителството, президент и синдикати в подкрепа на българските миньори

В Катовице президентът Радев представи и българската позиция по проблема. Навярно тук има известна “уловка”, тъй като по време на срещата с лидерите на КНСБ и КТ “Подкрепа” миналата седмица, Радев заяви, че от Министерски съвет вече са предложили какво да бъде изказването на държавния глава на международния форум, но в президентството се разработва друга, по-категорична позиция. Всъщност, Радев подчерта в Катовице, че позицията в крайна сметка е единна: “Хубавото е, че България има консолидирана позиция,” подчерта Радев. “Позицията е изработена от правителството, допълнена от мен и подкрепена от синдикатите. Ние приемаме и изпълняваме всички изисквания от споразумението от Париж за климата, но и категорично отхвърляме завишените изисквания, защото те трябва да бъдат съобразени с нашите национални интересни. Важно е запазването на работните места във въгледобива и защита на нашата конкурентоспособност и независимост в енергетиката.”

Ако в България между 40 и до 60 процента (в зависимост от сезона), от електроенергията се произвежда благодарение на въгледобива и към момента тази базова мощност не може да бъде заменена, то в Полша този процент достига до 80. Представете си – 80 процента от енергийната зависимост на една страна. Сред страните-членки на Международната агенция по енергетика, данните показват, че средно около 30 процента от електроенергията е свързана с въгледобив. В същото време именно добивът на въглища е отговорен за повече от половината от вредните емисии въглероден диоксид.

Страните от Европейския съюз вече поеха ангажимент да намалят парниковите газове с минимум 40 процента в сравнение с нивата от 1990 година, а миналата седмица бе оповестен план за нулева нетна стойност до 2050 година. В Полша се наблюдава съгласие по темата – никой не говори за революция, но със сигурност мнозина говорят за еволюция. Към този момент Полша разполага с 6 хиляди мегавата капацитет на енергия от вятърни централи, което – макар и съставляващо едва 10 процента от енергийния микс на самата страна – поставя Полша сред водещите страни в Европа. А ако се погледне назад към въпросната 1990 година, тогава данните са още по-стряскащи – 96 процента от енергийния микс на страната е в графата “въгледобив”. Представете си заетостта в сектора тогава.

Катовице, сърцето на този въгледобивен регион в Полша, е символ на трансформацията. Данните показват, че 40 процента от града са покрити с паркове. Голяма част от заетите работят в IT, нови технологии, бизнес центрове, в сферата на услугите, в иновационни индустрии. Разбира се, оттеглянето от въгледобива ще е дълъг процес. За някои – трансформацията е бавна, но все пак се случва. Междувременно цената на енергията, добита на база добива на въглища, се покачва, заради повишаване цените на въглеродните емисии, които държавата е длъжна да заплати.

И все пак – кой би предположил преди години, че точно в Силезия, сърцето на въгледобива, ще се развива индустрия за електромобили, производство на батерии…

Това е добрата новина. Неособено добрата е свързана с данните, че са необходими драстични мерки, за да се стигнат договорените нива от споразумението, постигнато в Париж през декември 2015 година. Актуалните данни показват, че нивата на въглеродния диоксид отново се покачват. Всяко отлагане на спешни мерки и решения, ще направи достигането на заложените цели, още по-трудно. А детайлен преглед на обещанията на страните и реалните действия, прави картината още по-тревожна.

В откриващите си думи Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН, начерта тъмна климатична картина на случващото се в света. Той подчерта, че научните данни са безспорни – 20-те най-топли години всъщност са били последните 22 години; концентрацията на въглероден диоксид е най-висока за последните 3 милиона години. Емисиите отново се покачват. Още през 2030 година глобалното затопляне ще отчете ръст с 1,5 градуса по Целзий, което ще има катастрофални последствия. Според Гутериш повечето от страните, отговорни за емисиите, изостават с изпълнението на поетите през декември 2015 ангажименти.

На въпрос какъв трябва да бъде отговорът на българската държава за новите високи изисквания и нисковъглеродната световна политика, президентът Румен Радев отговори: “Вижте, аз съм тук, за да отстоявам нашия национален интерес. България трябва да бъде много по-активна и да използва всички европейски програми и иновационни фондове за преструктуриране на въгледобива, за разработката и приложението, внедряването, на нови, екологично чисти форми на енергия. Нов екологично чист транспорт и индустрия. Когато говорим за екологично чиста енергия, нека не забравяме, че е много важно да имаме сигурна и предсказуема енергия. В това отношение Европа също може да ни помогне много, ако не създава пречки, както в миналото, по пътя на руските доставки на газ за България. Да вземем и това, което предложих на президента Путин – пряка доставка към България, т.е. към Европейския съюз, която нарекохме Български поток. Не като продължени на Турски поток, а наистина Български поток, който да гарантира сигурността на доставките за Европа.”

Една от основните причини за отделянето на въглероден диоксид е въгледобивът и в този смисъл е изключително интересно, донякъде и неочаквано, че подобна конференция се провежда в регион, където е съсредоточен въгледобива на Полша. Около 90 хиляди са пряко заетите във въгледобива в Полша, което е повече от половината от заетите в сектора в цяла Европа. Въглищата са от ключово значение за икономиката на Полша, а министър-председателя на страната Матеуш Моравецки ги нарича “нашето черно злато”.

Но въпросното “черно злато” е и всъщност една от основните причини за “черните” данни, които генералният секретар на ООН представи на конференцията. Какво да се прави в такъв случай? Как да се защитят интересите на работниците, на семействата им, как бързо да се премине към алтернативни енергоизточници. Въпросите са много. Едно е важно – науката дава отговори. Възможности има. Светът е на кръстопът, необходими са незабавни действия.

Очакванията от Cop24, конференцията в Катовице, са високи. Силната политическа воля е единственото решение. Защото данните наистина показват, че 40 процента от Катовице са зелени паркове; че градът – ако приемем, че той е някакъв микрокосмос на случващото се в света – се опитва да реши проблема със замърсяването, отворен е в използването на нови технологии, но в същото време от комините на заводите излиза дим, който запълва и без това сивото и мрачно декемврийско небе тук. Мониторинговите станции показват повишени показатели.

Конференцията в Полша продължава до 14 декември.