Какво се крие зад охраната на високопоставени лица от бойците на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ)? Темата отново излезе на дневен ред, след като кадри с барети, придружаващи депутати, предизвикаха остри реакции и съмнения за злоупотреба с ресурс.
От Телеграфно подкастът представят гледната точка на човек, който познава системата отвътре – Иван Янкулов, с 20 години служба в СОБТ, охранявал десетки международни визити и личности. Разговорът с него е рядка възможност да се погледне отвъд медийните образи на баретите – далеч от сензацията и ефектните кадри.
Практика от години
„Не мисля, че е кой знае какъв голям скандал това, че са снимали някое момче, евентуално от СОБТ, че охранява високопоставени лица или депутати,“ казва Янкулов. По думите му това е дългогодишна практика. В миналото охраната е била разпореждана със заповед на министъра или главния секретар на МВР. Обикновено се е прилагала спрямо лица, за които има информация от службите за потенциална заплаха или опит за покушение.
Днес процедурата е по-сложна. Решението се взима от специална комисия, в която участват шефът на НСО, началникът на ДАНС и главният секретар на МВР. Те преценяват „на база информацията, с която разполагат, на кой човек как и защо да се охранява, до кога да бъде тази охрана и колко души му бъдат отпуснати“.
Има случаи, в които само един човек е изпращан като охрана. За такива ситуации Янкулов е категоричен: „Сам човек какво може да спаси? Джеки Чан да си, пак няма да стане.“
Службата отблизо
Янкулов разказва за периода между 1997 и 2001 г., когато СОБТ поема охраната на израелските посланици у нас. Това се случва по линия на договор между МВР и посолството на Израел.
Той си спомня и за конкретни фигури. Първият израелски посланик, за когото отговарял, е Давид Коен. „Случвало се е да ходим и с по-два пистолета – един многозаряден 9х19 калибър и един револвер.“ Цитира максима, която приписва на Александър Македонски: „Не го вади без нужда. Извадиш ли го, прибери го с чест.“
За Коен разказва с усмивка: „Той беше един хулиган. Много весел човек, много жизнен, много контакти имаше. Постоянно се създаваха с него някакви случки.“ По-късно охранява и Емануел Зисман – български евреин от Пловдив. „Много ерудиран човек, много културен. С него не сме имали проблеми.“
Янкулов си спомня още: "Преди години пазехме шефа на “Булгаргаз“ Васил Филипов и то официално. Пазехме шефа на Кремиковци. Не знам поради каква причина тогава. И главният счетоводител на Кремиковци. Пазили сме и вътрешния министър Николай Добрев.
Видове охрана и демонстрации на сила
Охраната на „випове“ е два вида – мека и твърда. Първата се стреми да остане незабележима. При втората – „големи момчета с оръжия демонстративно, с цел респект.“ Този тип охрана обаче има и обратен ефект: „Така са полезни мишени.“
Сред охраняваните от СОБТ фигури през годините са били шефът на „Булгаргаз“ Васил Филипов, директорът на „Кремиковци“, главният счетоводител на комбината, както и министърът на вътрешните работи Николай Добрев по време на януарските събития през 1997 г.
Списъкът включва и международни визити: „Пазили сме папа Йоан Павел II, Кондолиза Райс, Колин Пауъл. Тогава сме работили със Сикрет Сървис.“ Един от най-интересните случаи – „Най-пазеният испански съдия Хавиер Бермудес, осъдил атентаторите от гара Аточа. Бяха го скрили в България. Прекарахме с него 3 дни.“
Барети и ъндърграунд
Янкулов си спомня и имената, свързвани с ъндърграунда. За братя Галеви: „Разминахме се. Аз като влезнах в отряда, те бяха напуснали. Бяха легенда тогава.“
Познава лично Златко Баретата. Разказва случай от кафене на Петте кьошета, когато криминално проявен мъж се опитал да открие огън по тях: „Мислел, че него издирват. Не е успял да стреля, но е имало такива случаи.“
Как го определя: „Познавам го като мъжкар. Едното не отхвърля другото, но ако е бандит – да го заключат, да докажат.“
Познанството с Алексей Петров и Антон Петров – Хамстера също започва в професионален контекст. Алексей Петров организирал курс с бивши израелски инструктори: „10-дневен курс на басейна Спартак. Участвахме двама от СОБТ, няколко от НСО, Военна полиция.“
Тогава се запознава и с Хамстера. „Израелците ни направиха състезание по стрелба и аз го бих. Той дойде, стисна ми ръката и ми подари едно ножче. И след време, когато разбрах, че е бандит – много се учудих.“
Операцията в Лясковец
Един от най-тежките епизоди в кариерата на Янкулов е операцията в Лясковец, при която загива служителят Емил Шарков. Двамата били заедно. „Тогава побелях за една нощ от притеснение. Как ще кажем на жена му, на дъщеричката му.“
Емо имал рожден ден предния ден. „Каза, че иска да празнува. Аз му казах: "Емо, дай като се върнем, ще се почерпим в някоя пицария.“
На въпрос за този ден, Янкулов отговаря: „Не искам да коментирам. Моля ви, нека си говорим нещо весело.“
