/ БГНЕС
Папа Франциск осъди сляпото доверие в науката, настоявайки, че пандемията на коронавируса разкрива както величието, така и границите на науката, предаде Брейтбарт.

Папа Франциск: Пандемията разруши икономиката, основана на господството на богатите

Това време на изпитание „ни показа величието на науката, но също така и нейните граници“, каза понтификът на участниците на форум край Рим. „В тази трагедия, която човечеството като цяло продължава да преживява, науката и технологиите сами по себе си се оказаха недостатъчни“, каза Франсис. „Това, което се оказа решаващо вместо това, беше избликът на щедрост и смелост, проявени от толкова много хора".

Въпреки честите призиви към „науката“ през месеците на пандемията, битките бушуваха точно относно това как да се тълкуват данните, които стават достъпни, и често се появяваха разриви между самите учени по въпроси като ефикасността на носенето на маски, полезността на лекарствата като хидроксихлорохин и леталността на COVID-19.

Оригиналното проучване, проведено от Кралския колеж Лондон през март, предрече 2,2 милиона смъртни случая от коронавирус само в САЩ и доведе до панически реакции по целия свят.

Папата възобновява публичните аудиенции от септември

„Това трябва да ни подтикне да преминем отвъд технократската парадигма, разбирана като единствен или доминиращ начин за справяне с проблемите“, каза папата в петък. „Тази парадигма, родена от мисленето, което търсеше овладяване на естествения свят, се основава на погрешната предпоставка, че са на разположение безкрайно количество енергия и ресурси, че е възможно да се подновят бързо и че негативните ефекти от експлоатацията от естествения ред могат лесно да бъдат усвоени."

„Там, където са ангажирани природата и дори повече, хората, е необходим друг начин на мислене, който може да разшири погледа ни и да насочи технологията към услуга на различен модел на развитие, по-здрав, по-човешки, по-социален и по-интегрален", той каза.

Както е правил и по други поводи, папата продължи да настоява за необходимостта от „екологично преобразуване, за да се забави нечовешкият ни темп на потребление и производство и да се научим още веднъж как да разбираме и съзерцаваме природата“.
БГНЕС