„Призрачен нон пейпър“, който, както се твърди, очертава промени на граници в Западните Балкани, се появи, за да събуди кошмарни сценарии в момент на силни геополитически сътресения в по-широкия район на Югоизточна Европа, Черно море и, разбира се, Източното Средиземноморие.
Никой официално не е виждал този документ, за който съобщи словенски сайт, твърдейки, че правителството в Любляна е сред авторите му, и който, според твърденията, съдържа териториални изменения, които радикално ще променят сегашната карта, като разделят Босна и Херцеговина и създадат "Велика Албания", "Велика Сърбия" и "Велика Хърватия".
Валентин Инцко: Не отваряйте кутията на Пандора с идеи за промяна на границите на Балканите
Словенското правителство отхвърли съществуването на такъв документ и информира Сараево за това, макар че албанският премиер Еди Рама бе цитиран от сръбска телевизия да твърди, че е говорил със словенския премиер преди известно време, за да представи различни идеи и всъщност е виждал този нон пейпър.
Правителството на Северна Македония отиде дори по-далеч, като заяви, че планът, очертан в документа, би имал опасен дестабилизиращ ефект.
Това, разбира се, не е първият път, когато сценарии, предвиждащи промени на граници и териториални размени, са лансирани от всички различни "готвачи" от "Балканската кухня", предимно с фокус върху Косово и утвърждаването на неговия режим, който също така да бъде признат от Сърбия.
Но това са измамнически времена и онези страни (като например Гърция), които по един или друг начин се оказват попаднали във водовъртежа на подобни радикални промени и създаването на нови властови центрове в близко съседство, най-внимателно обърнаха внимание на подобни намеци за намерения, особено когато на хоризонта се мержелеят по-широки геополитически промени.
Всякакви размествания на картата на Западните Балкани означават премахване на статуквото - по същество Дейтънското споразумение, изковано с "огън и чук" посредством войните в Босна и Хърватия, а по-късно в Кумановското споразумение, което проправя пътя към косовската независимост.
Подобна промяна неизбежно ще въвлече всяка балканска държава, тъй като ще засегне сигурността и интересите на всичките, водейки до още кръвопролития.
Присъствието на "Велика Албания" на нашата северна граница не може да бъде прието от Гърция, която в такъв случай ще бъде оправдана да потърси анексия на "Северен Епир", нито пък България ще толерира "Велика Сърбия", без също да поиска да се разшири, претендирайки за оставащата част от Северна Македония, да не споменаваме турците, които биха видели възможност да се опитат да влязат в Тракия.
Накратко, това би било една мелница, която ще смаже всички ни.
Никой официално не е виждал този документ, за който съобщи словенски сайт, твърдейки, че правителството в Любляна е сред авторите му, и който, според твърденията, съдържа териториални изменения, които радикално ще променят сегашната карта, като разделят Босна и Херцеговина и създадат "Велика Албания", "Велика Сърбия" и "Велика Хърватия".
Валентин Инцко: Не отваряйте кутията на Пандора с идеи за промяна на границите на Балканите
Словенското правителство отхвърли съществуването на такъв документ и информира Сараево за това, макар че албанският премиер Еди Рама бе цитиран от сръбска телевизия да твърди, че е говорил със словенския премиер преди известно време, за да представи различни идеи и всъщност е виждал този нон пейпър.
Правителството на Северна Македония отиде дори по-далеч, като заяви, че планът, очертан в документа, би имал опасен дестабилизиращ ефект.
Това, разбира се, не е първият път, когато сценарии, предвиждащи промени на граници и териториални размени, са лансирани от всички различни "готвачи" от "Балканската кухня", предимно с фокус върху Косово и утвърждаването на неговия режим, който също така да бъде признат от Сърбия.
Но това са измамнически времена и онези страни (като например Гърция), които по един или друг начин се оказват попаднали във водовъртежа на подобни радикални промени и създаването на нови властови центрове в близко съседство, най-внимателно обърнаха внимание на подобни намеци за намерения, особено когато на хоризонта се мержелеят по-широки геополитически промени.
Всякакви размествания на картата на Западните Балкани означават премахване на статуквото - по същество Дейтънското споразумение, изковано с "огън и чук" посредством войните в Босна и Хърватия, а по-късно в Кумановското споразумение, което проправя пътя към косовската независимост.
Подобна промяна неизбежно ще въвлече всяка балканска държава, тъй като ще засегне сигурността и интересите на всичките, водейки до още кръвопролития.
Присъствието на "Велика Албания" на нашата северна граница не може да бъде прието от Гърция, която в такъв случай ще бъде оправдана да потърси анексия на "Северен Епир", нито пък България ще толерира "Велика Сърбия", без също да поиска да се разшири, претендирайки за оставащата част от Северна Македония, да не споменаваме турците, които биха видели възможност да се опитат да влязат в Тракия.
Накратко, това би било една мелница, която ще смаже всички ни.
