През 2022 г. около 10 000 души са загинали на извънградски пътища в Европейския съюз (ЕС), което представлява около половината от всички смъртни случаи по пътищата. Това показва нов доклад, публикуван от Европейския съвет за безопасност на транспорта (ETSC), изпратен до медиите от пресцентъра на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (БДП). Според доклада националните правителства ще трябва да инвестират значително в подобрението на безопасността на пътищата извън населените места, за да постигнат общата цел на ЕС за намаляване наполовина на смъртните случаи по пътищата до 2030 г.
В България са настъпили по-малко пътнотранспортни произшествия (ПТП) по извънградски пътища през миналата година, но за съжаление травматизмът при тях е по-голям. Общо за 2023 г. са станали 2381 ПТП по пътища първи, втори и трети клас и общинска пътна мрежа, което е 34% от всички 6989 пътни произшествия през годината. Черната статистика обаче показва, че близо 68 процента от загиналите през миналата година са именно по тези пътища – 355 души са загубили живота си, а 3599 са ранените.
Движението по извънградските немагистрални пътища може да бъде изключително опасно, отбелязва докладът на ETSC. По тях често липсват ограничителни системи за пътища, а много участъци позволяват развиването на високи скорости. По извънградските пътища се смесват различни участници в движението от големи камиони до уязвими участници, каквито са велосипедистите и пешеходците. Катастрофите с едно превозно средство, при което уморен шофьор не е могъл да вземе завоя, са чести. Челните сблъсъци не са рядкост поради липса на физическо разделяне на насрещно движещите се потоци и често са много смъртоносни.
Поставянето на ограничителни системи за пътища, обезопасяването на крайпътното пространство и изграждането на велоалеи и алеи за пешеходци са сред препоръките за по-безопасни извънградски немагистрални пътища, споменати в доклада. Въпреки че често се разглеждат като проблем за безопасността в градската среда, всъщност около половината от смъртните случаи на велосипедисти в ЕС се случват по извънградските пътища. Причината е, че велосипедистите се смесват с много по-бързо движещ се трафик и че електрическите велосипеди са все по-често срещани по извънградските пътища, се посочва в доклада.
Докладът съдържа много примери, които спасяват животи в цяла Европа. Франция, Испания и белгийският регион Фландрия са намалили ограниченията на скоростта по пътищата извън населените места. Швеция е инвестирала сериозно в пътища „2+1“, които въвеждат поставяне на ограничителни системи по оста на пътя за физическо разделяне на насрещните потоци на движение. В Шотландия експериментите със специални пътни маркировки за мотоциклетисти, които да ги насочват през остри завои, са постигнали впечатляващи резултати. В района на Западна Померания в Полша за пет години са построени 800 км висококачествени велосипедни трасета извън населените места.
Скоростта остава основен рисков фактор, като в много европейски страни голям брой шофьори все още карат над допустимото ограничение по пътищата извън населените места, въпреки наличието и доказана надеждност на автоматизирана технология за контрол, като камери за скорост. Авторите на доклада отбелязват, че най-безопасните страни от изследваните обикновено имат и по-ниски стандартни ограничения на скоростта по такива пътища, определени на 70 или 80 км/час.
ETSC също така иска да види задължителната в ЕС автоматизирана система за спешни повиквания „eCall“, която се изисква за всички нови автомобили, да бъде разширена и за други типове превозни средства – особено мотоциклети. В извън населените места, шофьор или мотоциклетист, който не може да се обади за помощ, може да бъде спасен от системата „eCall“, която може да изпрати информация за местоположението директно до службите за Спешна помощ.
Пътищата извън населените места могат да станат по-безопасни, като не е необходимо да бъдат скъпи. Извършването на одити по пътна безопасност, анализът и последващата обработка на високорисковите участъци, определянето и прилагането на подходящи ограничения на скоростта, създаването на отделни трасета за велосипедисти и пешеходци, обезопасяването на крайпътното пространство са няколко примера за това какво може и трябва да се направи, включително в България, добавят авторите на доклада.
С нарастващия фокус върху безопасността на движението в градската среда е изключително важно да не се забравят пътищата извън населените места, където се случват повече от половината от смъртните случаи в страната, посочват още те.
На 20 март тази година инж. Димитър Пенев от Института за пътна безопасност съобщи, че в България има най-много загинали в пътнотранспортни произшествия на милион души население, според статистика на ЕС за 2023 г.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
В България са настъпили по-малко пътнотранспортни произшествия (ПТП) по извънградски пътища през миналата година, но за съжаление травматизмът при тях е по-голям. Общо за 2023 г. са станали 2381 ПТП по пътища първи, втори и трети клас и общинска пътна мрежа, което е 34% от всички 6989 пътни произшествия през годината. Черната статистика обаче показва, че близо 68 процента от загиналите през миналата година са именно по тези пътища – 355 души са загубили живота си, а 3599 са ранените.
Движението по извънградските немагистрални пътища може да бъде изключително опасно, отбелязва докладът на ETSC. По тях често липсват ограничителни системи за пътища, а много участъци позволяват развиването на високи скорости. По извънградските пътища се смесват различни участници в движението от големи камиони до уязвими участници, каквито са велосипедистите и пешеходците. Катастрофите с едно превозно средство, при което уморен шофьор не е могъл да вземе завоя, са чести. Челните сблъсъци не са рядкост поради липса на физическо разделяне на насрещно движещите се потоци и често са много смъртоносни.
Поставянето на ограничителни системи за пътища, обезопасяването на крайпътното пространство и изграждането на велоалеи и алеи за пешеходци са сред препоръките за по-безопасни извънградски немагистрални пътища, споменати в доклада. Въпреки че често се разглеждат като проблем за безопасността в градската среда, всъщност около половината от смъртните случаи на велосипедисти в ЕС се случват по извънградските пътища. Причината е, че велосипедистите се смесват с много по-бързо движещ се трафик и че електрическите велосипеди са все по-често срещани по извънградските пътища, се посочва в доклада.
Докладът съдържа много примери, които спасяват животи в цяла Европа. Франция, Испания и белгийският регион Фландрия са намалили ограниченията на скоростта по пътищата извън населените места. Швеция е инвестирала сериозно в пътища „2+1“, които въвеждат поставяне на ограничителни системи по оста на пътя за физическо разделяне на насрещните потоци на движение. В Шотландия експериментите със специални пътни маркировки за мотоциклетисти, които да ги насочват през остри завои, са постигнали впечатляващи резултати. В района на Западна Померания в Полша за пет години са построени 800 км висококачествени велосипедни трасета извън населените места.
Скоростта остава основен рисков фактор, като в много европейски страни голям брой шофьори все още карат над допустимото ограничение по пътищата извън населените места, въпреки наличието и доказана надеждност на автоматизирана технология за контрол, като камери за скорост. Авторите на доклада отбелязват, че най-безопасните страни от изследваните обикновено имат и по-ниски стандартни ограничения на скоростта по такива пътища, определени на 70 или 80 км/час.
ETSC също така иска да види задължителната в ЕС автоматизирана система за спешни повиквания „eCall“, която се изисква за всички нови автомобили, да бъде разширена и за други типове превозни средства – особено мотоциклети. В извън населените места, шофьор или мотоциклетист, който не може да се обади за помощ, може да бъде спасен от системата „eCall“, която може да изпрати информация за местоположението директно до службите за Спешна помощ.
Пътищата извън населените места могат да станат по-безопасни, като не е необходимо да бъдат скъпи. Извършването на одити по пътна безопасност, анализът и последващата обработка на високорисковите участъци, определянето и прилагането на подходящи ограничения на скоростта, създаването на отделни трасета за велосипедисти и пешеходци, обезопасяването на крайпътното пространство са няколко примера за това какво може и трябва да се направи, включително в България, добавят авторите на доклада.
С нарастващия фокус върху безопасността на движението в градската среда е изключително важно да не се забравят пътищата извън населените места, където се случват повече от половината от смъртните случаи в страната, посочват още те.
На 20 март тази година инж. Димитър Пенев от Института за пътна безопасност съобщи, че в България има най-много загинали в пътнотранспортни произшествия на милион души население, според статистика на ЕС за 2023 г.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
