Олигарси и инвестиционни компании в Източна Европа купуват вестници и други медийни организации, предизвиквайки сериозна тревога сред журналистите - и не само сред тях - за свободата на медиите, пише в. "Ню Йорк таймс".
Това е само едно от множеството събития в региона, които повдигат въпроси за напредъка към западните стандарти на демокрацията и свободата на словото 25 години след падането на Берлинската стена. Както в Русия, има все по-голямо безпокойство от възможно опасно съсредоточаване на власт в ръцете на хора, успели да се сдобият с богатство и политически позиции, а сега разширяващи влиянието си към областта на медиите, посочва американското издание.
В Словакия германска медийна компания продаде значителен дял от последния сериозен независим вестник в страната на разполагаща със стабилни връзки инвестиционна група, която беше обект на разследване.
В Чехия селскостопанският магнат Андрей Бабиш не само притежава най-голямото издателство в страната и няколко важни медийни организации, но е и министър на финансите. В Латвия неясни закони за разкриване на тайни скриваха кой контролира голяма част от новинарските медии, докато разследване за корупция срещу един от най-богатите местни бизнесмени не разкри, че той и други двама олигарси са били основните собственици.
В Унгария, наред с явната държавна собственост върху много от медиите, значителен контрол в тази област имат приближени хора на министър-председателя Виктор Орбан.
В Румъния водещата телевизия "Антена 3" е само част от огромната медийна империя на милиардера Дан Войкулеску, основател на Консервативната партия. През август бизнесменът беше осъден на 10 години затвор по обвинения в пране на пари. В България неколцина олигарси контролират медиите в страната, която редовно е поставяна на последно място сред държавите от Европейския съюз в индекса за свободата на медиите по света. Между тях са депутатът Делян Пеевски, чиято "Нова българска медийна група", привидно управлявана от майка му, макар противници да твърдят, че той държи истинската власт, е тясно свързана с правителства, контролирани от няколко партии, отбелязва "Ню Йорк таймс".
През 90-те години на XX век - след падането на комунизма - повечето медии в Източна Европа бяха явна държавна собственост или напълно зависими от държавните реклами. Когато впоследствие чуждестранни собственици - главно от Германия, Швеция, Швейцария и САЩ - купиха вестници, списания, телевизии и радиа в региона, журналистите установиха, че далечните собственици не се интересуват от местната политика. Това беше облекчение за известно време. Но след като икономиката потъна през 2008 г., повечето чуждестранни собственици решиха да се съсредоточат върху своите основни бизнес дейности у дома и обявиха за продажба медийните си компании в Централна и Източна Европа, от което се възползваха могъщи местни интереси, отбелязва изданието.
Източник: БТА
