Турция, която е все по-агресивна, амбициозна и авторитарна, се превръща в "слона в стаята" за НАТО, но това е въпрос, който малцина искат да обсъждат, твърдят европейски дипломати, пише в. "Ню Йорк таймс".
Въпреки че е член на алианса, Турция купува руски средства за противовъздушна отбрана, а настъпателната й политика по отношение на Либия и енергийните й амбиции едва не доведоха до въоръжени конфликти с Франция и Гърция напоследък.
Турция, която е в НАТО от 1952 г., е твърде голяма, силна и стратегически значима, за да позволи открита конфронтация, предполагат служители от алианса.
Турция отхвърля всякакви критики срещу своето поведение като неоправдани. Някои посланици в НАТО обаче смятат, че в момента тя представлява открито предизивкателство за демократичните ценности на алианса и колективната му отбрана, отбелязва американското издание.
Една по-агресивна, националистическа и религиозна Турция е във все по-голямо неразбирателство със своите западни съюзници във връзка с Либия, Сирия, Ирак, Русия и енергийните ресурси в Източното средиземноморие. Уклонът й към авторитарно управление след 17 години властване на президента Реджеп Тайип Ердоган също тревожи останалите страни от НАТО.
"Става трудно Турция да бъде описана като съюзник на САЩ", казва външнополитическият съветник и бивш помощник-държавен секретар на САЩ Филип Гордън.
Въпреки това Турция получава свобода на действие, смятат анализатори, а пътят й е разчистен от липсата на последователно американско ръководство, изостряна от презрението на президента Доналд Тръмп към НАТО и явното му възхищение от Ердоган.
"Не може да се каже каква е политиката на САЩ към Турция и дори не може да се разбере къде е Тръмп", казва Гордън, според когото "това е голяма дилема за политиката на САЩ, по която изглежда, че имаме стратегически разногласия за почти всеки въпрос".
Но това не се отнася само за САЩ. Европейският съюз и ООН също нямат ясна политика за Турция, казва бившият американски заместник-помощник държавен секретар Аманда Слоут.
Тези стратегически разногласия се умножават. Те включват подкрепата на Турция за различни въоръжени групи в Сирия; покупката й през 2019 г. на модерна руска система за противовъздушна отбрана въпреки острите възражения на САЩ и други страни от НАТО; извършваното от нея нарушаване на оръжейното ембарго в Либия; агресивните й сондажи в Източното средиземноморие; демонизирането на Израел от нея; и това, че тя все повече използва спонсорирана от държавата дезинформация.
Но общата отстъпчивост на служителите на НАТО към Турция не е от помощ, казват анализатори, посочвайки генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг, чиято работа е да поддържа единството на включващия 30 държави съюз, но който е смятан за твърде толерантен към проявите на лошо поведение както на САЩ, така и на Турция, изтъква "Ню Йорк таймс".
Мнозина разглеждаха Турция като умерен демократичен модел по време на Арабската пролет преди десетилетие, но тя е различна страна при управлението на Ердоган, който мобилизира по-религиозните избиратели в провинциалните райони. Турският президент, който е предан мюсюлманин, стана по-националистически и авторитарно ориентиран, особено след опита за преврат през 2016 г., когато извърши чистка и прати в затвора много турски поддръжници на секуларизма, съдии, журналисти и военни командири.
Ердоган окончателно скъсва с турския секуларизъм, символ на което е решението му да превърне храма "Света София" от музей отново в джамия. Той настоятелно преследва неоосмански амбиции в региона и омаловажава по-стари съюзи, за да отстоява турските интереси.
За НАТО "сега въпросът е дали Турция все още е западна страна и споделя нашите ценности", казва Слоут, цитирана от "Ню Йорк таймс".
Въпреки че е член на алианса, Турция купува руски средства за противовъздушна отбрана, а настъпателната й политика по отношение на Либия и енергийните й амбиции едва не доведоха до въоръжени конфликти с Франция и Гърция напоследък.
Турция, която е в НАТО от 1952 г., е твърде голяма, силна и стратегически значима, за да позволи открита конфронтация, предполагат служители от алианса.
Турция отхвърля всякакви критики срещу своето поведение като неоправдани. Някои посланици в НАТО обаче смятат, че в момента тя представлява открито предизивкателство за демократичните ценности на алианса и колективната му отбрана, отбелязва американското издание.
Една по-агресивна, националистическа и религиозна Турция е във все по-голямо неразбирателство със своите западни съюзници във връзка с Либия, Сирия, Ирак, Русия и енергийните ресурси в Източното средиземноморие. Уклонът й към авторитарно управление след 17 години властване на президента Реджеп Тайип Ердоган също тревожи останалите страни от НАТО.
"Става трудно Турция да бъде описана като съюзник на САЩ", казва външнополитическият съветник и бивш помощник-държавен секретар на САЩ Филип Гордън.
Въпреки това Турция получава свобода на действие, смятат анализатори, а пътят й е разчистен от липсата на последователно американско ръководство, изостряна от презрението на президента Доналд Тръмп към НАТО и явното му възхищение от Ердоган.
"Не може да се каже каква е политиката на САЩ към Турция и дори не може да се разбере къде е Тръмп", казва Гордън, според когото "това е голяма дилема за политиката на САЩ, по която изглежда, че имаме стратегически разногласия за почти всеки въпрос".
Но това не се отнася само за САЩ. Европейският съюз и ООН също нямат ясна политика за Турция, казва бившият американски заместник-помощник държавен секретар Аманда Слоут.
Тези стратегически разногласия се умножават. Те включват подкрепата на Турция за различни въоръжени групи в Сирия; покупката й през 2019 г. на модерна руска система за противовъздушна отбрана въпреки острите възражения на САЩ и други страни от НАТО; извършваното от нея нарушаване на оръжейното ембарго в Либия; агресивните й сондажи в Източното средиземноморие; демонизирането на Израел от нея; и това, че тя все повече използва спонсорирана от държавата дезинформация.
Но общата отстъпчивост на служителите на НАТО към Турция не е от помощ, казват анализатори, посочвайки генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг, чиято работа е да поддържа единството на включващия 30 държави съюз, но който е смятан за твърде толерантен към проявите на лошо поведение както на САЩ, така и на Турция, изтъква "Ню Йорк таймс".
Мнозина разглеждаха Турция като умерен демократичен модел по време на Арабската пролет преди десетилетие, но тя е различна страна при управлението на Ердоган, който мобилизира по-религиозните избиратели в провинциалните райони. Турският президент, който е предан мюсюлманин, стана по-националистически и авторитарно ориентиран, особено след опита за преврат през 2016 г., когато извърши чистка и прати в затвора много турски поддръжници на секуларизма, съдии, журналисти и военни командири.
Ердоган окончателно скъсва с турския секуларизъм, символ на което е решението му да превърне храма "Света София" от музей отново в джамия. Той настоятелно преследва неоосмански амбиции в региона и омаловажава по-стари съюзи, за да отстоява турските интереси.
За НАТО "сега въпросът е дали Турция все още е западна страна и споделя нашите ценности", казва Слоут, цитирана от "Ню Йорк таймс".
