Академията отличи бившият финландски президент за "големите му усилия на различни континенти в продължение на повече от три десетилетия за разрешаване на международните конфликти", съобщи председателят на норвежкия Нобелов комитет Оли Данболт Мйоес. Нобеловата награда за мир включва медал, диплома и чек от 10 милиона шведски крони (1 милион евро) и ще бъде връчена на Ахтисаари на 10 декември в Осло, датата на която е починал основателят на наградата, шведският индустриалец и филантроп Алфред Нобел.
Марти Ахтисаари благодари за удостояването му с Нобеловата награда за мир за усилията му в полза на мира и каза, че той лично смята за свое най-голямо постижение мисията си в Намибия, предаде Ройтерс. Той открои също работата си в индонезийската провинция Ачех и на Балканите. Ахтисаари заяви, че Нобеловата награда ще му помогне в бъдещата му посредническа дейност, предаде Асошиейтед прес. Сега интересът му е насочен към борбата с безработицата сред младите хора. Това е може би най-сериозното предизвикателство за света, изтъкна нобелистът. През следващите десет години на трудовия пазар ще излязат 1,3 милиарда млади хора, под 30-годишна възраст. С традиционните средства ще може да се осигури работа само на 300 милиона, каза Ахтисаари. Коментирайки бъдещите си планове, той с чувство на самоирония допълни, че все пак вече му е време да осъзнае, че е на 71 години и че вече може би е редно да престане да пътува и по 200 дни в година да прекарва извън Финландия.
Ахтисаари изпъкна в международната дипломация, когато през 1999 г., като пратеник на Европейския съюз, убеди бившия югославски президент Слободан Милошевич да приеме условията на НАТО да спре бомбардировките на Югославия. Заради работата си в Косово той бе номиниран за престижната награда още през 2000-а година. По-късно, през 2006-а, отново бе сочен като евентуален носител на Нобеловата награда за мир заради успешните преговори между правителството на Индонезия и бунтовническото движение на провинция Ачех. През 2005 г., след въоръжен конфликт, продължил цели 30 години, благодарение на посредничеството на Ахтисаари, двете страни сключиха мирно споразумение.
До март миналата година като пратеник на ЕС финландецът играеше посредническа роля в разговорите между сърбите и косовските албанци. Той изготви плана за независимост на Косово под наблюдението на ЕС.
Ахтисаари е може би най-известен в чужбина с работата си като представител на ООН, участвал в преговорите, довели до независимостта на Намибия през 1990 г. Известният финландски дипломат разследва действията на ООН в Ирак, след като при атентат в Багдад срещу централата на световната организация загинаха 32 души, включително ръководителят на мисията Сержу Виейра ди Мелу.
Ахтисаари бе президент на Финландия от 1994 до 2000 г. По негово време страната му се присъедини към ЕС (през 1995 г.) и влезе във валутния съюз на общността (през 1999 г.). Почти целия си професионален живот е бил дипломат. След като през 2000 г. излезе от вътрешната политика, е ръководил различни международни институции и проекти в подкрепа на мира, демокрацията и за разрешаване на кризи. Беше независим оръжеен инспектор в северна Ирландия през 2000-2001 г.. През 2000-а г. бе един от тримата "мъдреци", избрани да оценят дали австрийското правителство спазва задълженията си в областта на човешките права и борбата с расизма. След това е бил специален пратеник на ООН за хуманитарната криза в Африканския рог, а през април 2002 г. оглави екип, който разследваше нападението на Израел срещу бежанския лагер в Дженин, на Западния бряг.
БТА публикува най-разпространените заблуди около Нобеловата награда за мир. Геир Лундещад, секретар на тайния комитет, присъждащ наградата, посочи някои от най-разпространените погрешни представи:
- Комитетът по награждаването обявява ограничен списък от кандидати. Комитетът не оповестява което и да е от имената на кандидатите и запазва секретността на информацията в продължение на 50 години.
- Кампания в полза на някой от кандидатите може да повлияе на Комитета по награждаването. Една кампания би имала по-скоро обратния ефект по отношение на яростно бранещия независимостта си комитет, който не иска да дава основания, че може да бъде повлиян от обществен натиск.
- Номинациите на кандидатите могат да бъдат правени до последния момент. Крайният срок за номинациите е осем месеца преди обявяването и е твърдо фиксиран на 1-ви февруари.
- Всеки може да номинира за Наградата за мир дадено лице или организация. Въпреки че списъкът на имащите право да правят номинации беше разширен през 2003 г., той все пак е ограничен и в него влизат: предишни лауреати; настоящи и бивши членове на комитета и хора от техния екип; членове на национални правителства и парламенти; университетски преподаватели по право, богословие, социални науки, история и философия; ръководители на институти за изследване на мира и за външни работи; и членове на международни съдилища.
- Наградата може да бъде отнета, ако се окаже,че даден лауреат не отговаря на изискванията за награда за мир. Няма разпоредби за отнемане на наградата.
- Наградата може да бъде присъдена посмътрно. Наградата беше присъдена посмъртно само веднъж - през 1961 г. на бившия генерален секретар на ООН Даг Хамършелд, след като беше загинал при самолетна катастрофа в Африка. През 1974 г. правилата бяха променени и беше забранено посмъртното присъждане на наградата.
- Наградата се присъжда като признание за усилията в областта на мира, правата на човека и демокрацията само ако тези усилия са се оказали успешни. По-често наградата се присъжда, за да насърчи този, който я получава, да прозре усилието, положено понякога в критични моменти.
