В Нобеловата седмица сайтът Nobelprize.org събра на едно място любоптни факти за Нобеловите награди.
Награда за физиология или медицина
От 1901 г. до 2019 г. Каролинският институт в Стокхолм е присъдил 110 пъти награди за физиология или медицина. От тях 39 са получени само от един учен. 33 пъти наградата е поделена от двама души, а 38 пъти - от трима учени.
12 жени са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина. Барбара Макклинтък е единствената от тях, която не е поделяла наградата си с други учени. Тя я печели през 1983 г.
Най-младият носител на Нобелова награда за физиология или медицина е канадският физиолог и лекар Фредерик Грант Бантинг. През 1923 година, когато си поделя отличието с колегата си Джон Маклауд за откриването на инсулина, е само на 32 години.
Най-възрастният носител на наградата е американският вирусолог Пейтън Раус. Той е на 87 години, когато през 1966 г. е удостоен с отличието за откриването на ролята на вирусите в предаването на някои видове рак.
Нобелова награда за физиология или медицина са спечелили 219 учени. Но никой не е печелил Нобелова награда за физиология или медицина повече от веднъж.
Най-много Нобелова награда за физиология или медицина е присъждана за изследвания в областта на генетиката.
Нобеловият медал за физиология или медицина е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява алегорична женска фигура на гения на медицината с отворена книга в скута, събираща вода, за да утоли жаждата на болно момиче.
Награди за физика
В периода от 1901-2018 г. Нобелови награди за физика са присъждани 113 пъти на 212 учени. Изборът прави Кралската шведска академия на науките. Нобелови награди за физика не са присъждани през 1916 г., 1931 г., 1934 г., 1940 г., 1941 г., и 1942 г. 47 от наградите са получени само от един учен. 32 са поделени между двама лауреати, а 34 - между трима.
Три са жените, носителки на Нобелова награда за физика - Мария Кюри през 1903 г., Мария Гьоперт Майер през 1963 г. и миналогодишната лауреатка Дона Стрикланд. Мария Кюри печели и наградата за химия през 1911 г.
Джон Бардийн, американски физик и електроинженер, е единственият, удостоен с две Нобелови награди за физика - през 1956 година и през 1972 година. Основните му заслуги са откритието на транзистора през 1947 г. в лабораториите "Бел" и поставяне основите на теорията за свръхпроводниците.
Най-младият лауреат е Уилям Лорънс Брег от Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.
Най-възрастен е миналогодишният лауреат Артър Ашкин - на 96 години. Преди него доайен беше Реймънд Дейвис младши, който е на 88 години, когато печели Нобелова награда за физика заедно с Масатоши Кошиба през 2002 г.
Физиката е науката, която Алфред Нобел споменава на първо място в завещанието си.
Нобеловият медал за физика е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява природата под формата на богиня, наподобяваща Изида, показваща се от облаци и държаща в ръце рога на изобилието. Воалът пред лицето й държи Геният на науката.
Награда за химия
Нобеловата награда за химия е присъждана 111 пъти на 183-ма учени от 1901 г. до 2019 г. Нобеловата награда за химия 63 пъти е връчвана на един човек, 23 пъти - на двама и вече 25 пъти на трима учени.
Жените, печелили Нобелова награда за химия, са пет - Франсес Арнолд през 2018 г., Ада Йонат през 2009 г., Дороти Кроуфут Ходжкин през 1964 г., Ирен Жолио-Кюри през 1935 г. и Мария Кюри през 1911 г.
Два пъти наградата получава британецът Фредерик Сенгър - през 1958 г. за работата му върху структурата на протеините, по-специално на инсулина, както и през 1980 г. за изучаване на базовите вериги на нуклеиновите киселини.
Най-младият Нобелов лауреат за химия е Фредерик Жолио-Кюри. През 1935 г. той е само на 35 години, когато поделя отличието със съпругата си Ирен Жолио-Кюри.
Най-възрастният носител на Нобеловата награда за химия е тазгодишният лауреат Джон Б. Гудинаф, който е роден през 1922 г. в Йена, Германия. Той е на 97 години и е доайенът на всички Нобелови лауреати.
Сферата, в която наградата е присъждана най-много, е биохимията.
Нобеловият медал за химия е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява природата под формата на богиня, наподобяваща Изида, показваща се от облаци и държаща в ръце рога на изобилието. Воалът пред лицето й държи Геният на науката.
Награди за литература
Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия по литература в Стокхолм. В периода 1901-2017 г. отличието е връчвано 110 пъти.
Нобелова награда за литература не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 г.
Носителите на Нобелова награда за литература са 114 . Само четири пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Нито един път един и същ автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.
Средната възраст на носителите на Нобелова награда за литература е 65 години. Най-младият отличен с нея е британският писател и поет Ръдиър Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг . През 2007 г., когато й е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88-годишна възраст.
От всичките 114 носители на Нобелова награда за литература 14 са жени. От тях първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф, а последната е беларуската писателка Светлана Алексиевич.
Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания). През периода 1945-1953 г. той е номиниран за наградата за литература 21 пъти, а два пъти за Нобелова награда за мир.
Арман Сюли-Прюдом, Рудолф Ойкен, Паул фон Хайзе, Рабиндранат Тагор, Синклер Луис, Теодор Момзен, Луиджи Пирандело, Пърл Бък, Бъртранд Ръсел и Уилям Фокнър са някои от авторите, които са наградени с Нобелова награда за литература още след първата номинация.
Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език - 29. Следва френският - 14, немски - 13, испански - 11, шведски - 7, италиански - 6, руски - 5.
Награда за физиология или медицина
От 1901 г. до 2019 г. Каролинският институт в Стокхолм е присъдил 110 пъти награди за физиология или медицина. От тях 39 са получени само от един учен. 33 пъти наградата е поделена от двама души, а 38 пъти - от трима учени.
12 жени са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина. Барбара Макклинтък е единствената от тях, която не е поделяла наградата си с други учени. Тя я печели през 1983 г.
Най-младият носител на Нобелова награда за физиология или медицина е канадският физиолог и лекар Фредерик Грант Бантинг. През 1923 година, когато си поделя отличието с колегата си Джон Маклауд за откриването на инсулина, е само на 32 години.
Най-възрастният носител на наградата е американският вирусолог Пейтън Раус. Той е на 87 години, когато през 1966 г. е удостоен с отличието за откриването на ролята на вирусите в предаването на някои видове рак.
Нобелова награда за физиология или медицина са спечелили 219 учени. Но никой не е печелил Нобелова награда за физиология или медицина повече от веднъж.
Най-много Нобелова награда за физиология или медицина е присъждана за изследвания в областта на генетиката.
Нобеловият медал за физиология или медицина е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява алегорична женска фигура на гения на медицината с отворена книга в скута, събираща вода, за да утоли жаждата на болно момиче.
Награди за физика
В периода от 1901-2018 г. Нобелови награди за физика са присъждани 113 пъти на 212 учени. Изборът прави Кралската шведска академия на науките. Нобелови награди за физика не са присъждани през 1916 г., 1931 г., 1934 г., 1940 г., 1941 г., и 1942 г. 47 от наградите са получени само от един учен. 32 са поделени между двама лауреати, а 34 - между трима.
Три са жените, носителки на Нобелова награда за физика - Мария Кюри през 1903 г., Мария Гьоперт Майер през 1963 г. и миналогодишната лауреатка Дона Стрикланд. Мария Кюри печели и наградата за химия през 1911 г.
Джон Бардийн, американски физик и електроинженер, е единственият, удостоен с две Нобелови награди за физика - през 1956 година и през 1972 година. Основните му заслуги са откритието на транзистора през 1947 г. в лабораториите "Бел" и поставяне основите на теорията за свръхпроводниците.
Най-младият лауреат е Уилям Лорънс Брег от Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.
Най-възрастен е миналогодишният лауреат Артър Ашкин - на 96 години. Преди него доайен беше Реймънд Дейвис младши, който е на 88 години, когато печели Нобелова награда за физика заедно с Масатоши Кошиба през 2002 г.
Физиката е науката, която Алфред Нобел споменава на първо място в завещанието си.
Нобеловият медал за физика е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява природата под формата на богиня, наподобяваща Изида, показваща се от облаци и държаща в ръце рога на изобилието. Воалът пред лицето й държи Геният на науката.
Награда за химия
Нобеловата награда за химия е присъждана 111 пъти на 183-ма учени от 1901 г. до 2019 г. Нобеловата награда за химия 63 пъти е връчвана на един човек, 23 пъти - на двама и вече 25 пъти на трима учени.
Жените, печелили Нобелова награда за химия, са пет - Франсес Арнолд през 2018 г., Ада Йонат през 2009 г., Дороти Кроуфут Ходжкин през 1964 г., Ирен Жолио-Кюри през 1935 г. и Мария Кюри през 1911 г.
Два пъти наградата получава британецът Фредерик Сенгър - през 1958 г. за работата му върху структурата на протеините, по-специално на инсулина, както и през 1980 г. за изучаване на базовите вериги на нуклеиновите киселини.
Най-младият Нобелов лауреат за химия е Фредерик Жолио-Кюри. През 1935 г. той е само на 35 години, когато поделя отличието със съпругата си Ирен Жолио-Кюри.
Най-възрастният носител на Нобеловата награда за химия е тазгодишният лауреат Джон Б. Гудинаф, който е роден през 1922 г. в Йена, Германия. Той е на 97 години и е доайенът на всички Нобелови лауреати.
Сферата, в която наградата е присъждана най-много, е биохимията.
Нобеловият медал за химия е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява природата под формата на богиня, наподобяваща Изида, показваща се от облаци и държаща в ръце рога на изобилието. Воалът пред лицето й държи Геният на науката.
Награди за литература
Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия по литература в Стокхолм. В периода 1901-2017 г. отличието е връчвано 110 пъти.
Нобелова награда за литература не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 г.
Носителите на Нобелова награда за литература са 114 . Само четири пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Нито един път един и същ автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.
Средната възраст на носителите на Нобелова награда за литература е 65 години. Най-младият отличен с нея е британският писател и поет Ръдиър Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг . През 2007 г., когато й е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88-годишна възраст.
От всичките 114 носители на Нобелова награда за литература 14 са жени. От тях първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф, а последната е беларуската писателка Светлана Алексиевич.
Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания). През периода 1945-1953 г. той е номиниран за наградата за литература 21 пъти, а два пъти за Нобелова награда за мир.
Арман Сюли-Прюдом, Рудолф Ойкен, Паул фон Хайзе, Рабиндранат Тагор, Синклер Луис, Теодор Момзен, Луиджи Пирандело, Пърл Бък, Бъртранд Ръсел и Уилям Фокнър са някои от авторите, които са наградени с Нобелова награда за литература още след първата номинация.
Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език - 29. Следва френският - 14, немски - 13, испански - 11, шведски - 7, италиански - 6, руски - 5.
