За някои политици Брюксел е мястото, където биват изпращани, когато са проблемни или вече не са нужни в родината си. За други това е шанс да получат престижна позиция, която надхвърля ранг или опит.
В същото време бюрократи с малък или никакъв медиен опит се появяват пред камерите всеки делничен ден като говорители на Европейската комисия, а кариерни дипломати се оказват отговорни за досиета с огромни последици за вътрешната политика на държавите членки.
Всички тези хора са обединени от вярата си, в различна степен - в европейския проект. Но работата в Брюксел може да се превърне в кошмар (въпреки публичността, високите заплати и другите привилегии).
Вижте кои са петте най-трудни работни места в Брюксел и защо:
Марк Рюте, генерален секретар на НАТО
В Нидерландия и в НАТО той е получил прякора „Тефлоновият Марк“. При Доналд Тръмп в Белия дом работата на Рюте със сигурност е най-тежката в Брюксел.
В момента ролята му изглежда по-малко свързана с управлението на военния алианс и повече с опитите да спре един човек — Тръмп — да го разруши изцяло. Бившият нидерландски премиер има известен успех в ролята си на „шепнещия на Тръмп“. Не след дълго след като Тръмп използва речта си в Давос миналата седмица, за да повтори желанието си да придобие Гренландия, той се срещна с Рюте и изненадващо обяви, че двамата са „изградили рамката на бъдеща сделка“.
Това обаче поставя Рюте в неловки ситуации. Миналия март, по време на среща в Овалния кабинет, Тръмп заяви, че иска да анексира Гренландия, на което Рюте можеше само да отговори: „Не искам да въвличам НАТО“, което разгневи Дания. В основополагащия договор на алианса от 1949 г. няма разпоредба, която да предвижда нападение на един съюзник срещу друг, а датският премиер Мете Фредериксен и други предупредиха, че подобна инвазия би означавала край на алианса. По-рано този месец Рюте заяви, че НАТО „въобще не е“ в криза.
„Да вървиш по въже е по-лесно, отколкото да си генерален секретар на НАТО. Да се запази единството на Атлантическия алианс при настоящите обстоятелства изисква изключителна държавническа мъдрост, за да се укроти непрекъснатата политика на ръба, водена от Тръмп“, заяви Николас Паскуал де ла Парте, бивш испански посланик в НАТО и настоящ член на комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент от Европейската народна партия.
Паула Пиньо, главен говорител на Европейската комисия
В ерата на Урсула фон дер Лайен позицията на главен говорител се превърна в изключително трудна работа. Според служители председателят на Комисията работи в (метафоричен) бункер, като само началникът на кабинета ѝ Бьорн Зайберт е напълно информиран, а всички останали или са в неведение, или получават информация строго „при необходимост“. Това рязко се различава от по-колегиалния стил на нейния предшественик Жан-Клод Юнкер.
Това прави работата на португалката Паула Пиньо, назначена за главен говорител през ноември 2024 г. и по професия юрист, една от най-трудните в Брюксел. Всеки работен ден тя трябва да отговаря на въпроси на журналисти пред камерите, но често не може — или защото няма разрешение, или защото самата тя не е информирана, твърдят служители и дипломати.
Това направи Комисията по-затворена от всякога. През януари, когато Урсула фон дер Лайен беше хоспитализирана с пневмония, новината първо беше съобщена от германската агенция DPA. Месец по-късно дори традиционно непрозрачната Ватикана не скри, че папа Франциск е бил приет в болница.
Тя обясни, че част от работата „е да се прави разлика между това, което обществото трябва да знае, и това, което някои медии просто биха искали да знаят“.
Кая Калас, върховен представител на ЕС по външната политика
Европейската служба за външна дейност — дипломатическият орган на ЕС — беше създадена през 2010 г., а постът на нейния ръководител винаги е бил труден, тъй като държавите членки, особено големите, искат да запазят външната политика под свой контрол.
Отношенията между фон дер Лайен и предишния върховен представител Жозеп Борел са били много лоши, според служители. С Калас положението е още по-тежко.
Средиземноморският регион беше отнет от ресора на Калас, след като миналата година Комисията създаде Генерална дирекция за Близкия изток, Северна Африка и Персийския залив. В същото време Комисията активно работи по планове за намаляване на размера на Европейската служба за външна дейност.
В опит да отвърне на удара Калас се опита да назначи силен заместник генерален секретар в лицето на Мартин Зелмайр — страховития бивш началник на кабинета на Юнкер — но този ход беше блокиран от кабинета на фон дер Лайен.
Калас „насаме се оплаква, че тя (фон дер Лайен) е диктатор, но има малко или никакво поле за действие срещу това“, каза високопоставен служител. Калас идва и от малката Естония, а нейната партия — либералите — е сравнително малка, което прави позицията ѝ още по-слаба от тази на Борел (социалист от Испания).
Балинт Одор, посланик на Унгария
Унгарският министър-председател Виктор Орбан обича да играе ролята на злодей с проруската и протръмпистката си реторика, което прави работата на унгарския посланик в ЕС изключително трудна. Настоящият посланик Балинт Одор се възприема като близък до партията „Фидес“ на Орбан, за разлика от своя предшественик Тибор Щелбацки, който сега работи в дипломатическата служба на ЕС.
По време на унгарското председателство на Съвета на ЕС миналата година някои дипломати изразиха притеснения относно споделянето на определена информация с унгарците заради близостта на Орбан с Русия (унгарският външен министър Петер Сиярто редовно се среща с руския си колега Сергей Лавров, който е под санкции на ЕС). Одор заяви пред POLITICO: „За мен е привилегия да служа на страната си и да представлявам унгарските интереси.“
Марош Шефчович, комисар по търговията
Когато едно досие е трудно за разплитане, викат словашкия комисар, получил прякора „г-н Оправяй всичко“, завършил образованието си в Москва.
Бивш член на Словашката комунистическа партия, той е еврокомисар от октомври 2009 г., което го прави най-дългогодишно служащия настоящ комисар. Работил е при Жозе Мануел Барозу, Жан-Клод Юнкер и Урсула фон дер Лайен.
Шефчович е бил натоварван с управлението на реакциите на ЕС при извънредни и сложни предизвикателства като "Брекзит" и Европейския зелен пакт, а сега, в ерата на Тръмп, отговаря за търговията. Но ролята му не се изчерпва с това. Например, когато фон дер Лайен не пожела да отиде в Европейския парламент в Страсбург за дебат относно евентуалното ѝ отстраняване (а следователно и неговото), тя изпрати вместо себе си Шефчович.
