Вулканът Тамбора промени хода на историята. През 1815 г. индонезийският вулкан избухна в най-мощното изригване, документирано някога, изпращайки гигантски облак от частици в атмосферата. Това доведе до глобално охлаждане на планетата и стартира поредица от бедствия.
Това, което последва, беше наречено “година без лято” — температурите по света паднаха, посевите не поникнаха, хората страдаха от глад, разпрострени се пандемия от холера, а десетки хиляди загинаха. Въпреки множеството вулканични изригвания, които последваха, Тамбора остава най-голямото изригване на планетата през последните 200 години, напомня vesti.bg.
Учените предупреждават, че следващото може да е неизбежно.
"Въпросът не е дали, а кога", заяви Маркус Стофел, професор по климат в Женевския университет. Геоложките данни показват шанс от 1 към 6 за подобно изригване през този век, каза той пред CNN. Този път обаче светът, в който ще се случи, ще бъде драстично променен — не само по-заселен, но и значително по-затоплен от климатичната криза.
"Следващото масивно изригване ще предизвика климатичен хаос", подчерта Стофел. "Човечеството няма никакъв план".
Масивните вулканични изригвания изпускат серен диоксид, който може да премине през тропосферата — частта от атмосферата, в която се формира климата— и да достигне стратосферата, слой на около 11 км. над земната повърхност. Там той формира аерозолни частици, които разпръскват слънчевата светлина, като я отразяват обратно в космоса, и по този начин охлаждат планетата. Тези частици могат да обикалят земята в продължение на години.
Парадоксално, по-топлият климат може да означава, че вулканичните изригвания имат по-силно охлаждащо въздействие. Това се дължи на промени в атмосферата и начина, по който аерозолните частици се разпространяват и растат.
"Докато светът се затопля, циркулацията на въздуха се ускорява, което води до по-бързо разпространение на аерозолите и намалява времето им за растеж", каза Томас Обри, учен по вулканология в Университета на Ексетър. "По-малките аерозоли разпръскват слънчевата светлина по-ефективно, което означава, че охлаждащият ефект ще бъде по-голям".
Океаните също играят важна роля. Тъй като повърхността на океаните се нагрява, слой от по-лека и топла вода се образува на повърхността и създава бариера за смесване на водата между по-плитките и по-дълбоките слоеве. Това може да доведе до неравномерно охлаждане на океаните и атмосферата над тях, обяснява Стофел.
Изменението на климата може да засегне и самите вулканични системи. Топенето на ледниците намалява налягането върху вулканите, което може да предизвика по-големи изригвания. Също така, учените открили, че екстремните валежи, предизвикани от климатичните промени, могат да проникнат дълбоко в земята и да взаимодействат с магмата, ускорявайки изригванията.
Студеното време с по-малко слънчева светлина и променените валежи могат сериозно да засегнат глобалното земеделие и продоволствената сигурност, което потенциално би могло да доведе до политически напрежения и дори войни. Въпреки това, охлаждането няма да предложи дългосрочно облекчение от климатичните промени; след няколко години планетата ще се върне към предишните си условия.
Следващото вулканично изригване може да се случи навсякъде. Учените следят потенциални места за активност, включително Индонезия, един от най-вулканично активните региони в света.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня.