Жената, превърнала се в "крещящата" мумия от Древен Египет може да е умряла в агония, предаде Ройтерс, позовавайки се на ново изследване, публикувано в сп. "Фронтиърс ин медисин".
Мумията със стряскащо изражение е открита по време на археологическа експедиция през 1935 г. в Дейр ел-Бахри край Луксор и представлява жена с широко отворена уста, която сякаш надава мъчителен писък.
Учените вече имат обяснение за мумията на "Крещящата жена", след като са използвали компютърна томография, за да извършат "виртуална дисекция". Оказва се, че тя може да е умряла в агония и да е изпитала рядка форма на мускулно сковаване, известно като трупен спазъм, което се случва в момента на смъртта.
Изследването показва, че жената е била на около 48 години, когато е починала, живяла е с лек артрит на гръбначния стълб и е изгубила някои зъби, казва неговият ръководител Сахар Салем, професор по радиология от университета на Кайро.
Добре запазеното й тяло е балсамирано преди около 3500 години по време на бляскавия период на Новото царство в Древен Египет с помощта на скъпи вносни съставки като масло от хвойна и смола от тамян, добавя Салем.
Древните египтяни са смятали, че съхраняването на тялото след смъртта е от решаващо значение за осигуряване на достойно съществуване в задгробния живот, допълва Ройтерс.
По време на процеса на мумифициране е било обичайно да се премахват вътрешните органи, освен сърцето, но това не се е случило при тази жена.
"В Древен Египет балсаматорите са се грижили за мъртвото тяло, за да изглежда красиво за задгробния живот. Ето защо те са се стремели да затворят устата на мъртвите, като са привързвали челюстта към главата, за да предотвратят обичайното й падане след смъртта", обяснява Салем.
Качеството на съставките на използваните съставки изключва възможността процесът на мумифициране да е бил небрежен и балсаматорите просто да са пропуснали да затворят устата на жената. Всъщност те са я мумифицираха добре и са й осигурили изискани погребални принадлежности - два скъпи пръстена от злато и сребро и дълга перука, направена от влакна от финикова палма.
Това открива възможността да има други обяснения за широко отворената уста на жената - че тя е умряла, крещейки от агония или болка, и че мускулите на лицето са се свили, за да запазят този вид в момента на смъртта в резултат на трупен спазъм, обяснява Салем.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Мумията със стряскащо изражение е открита по време на археологическа експедиция през 1935 г. в Дейр ел-Бахри край Луксор и представлява жена с широко отворена уста, която сякаш надава мъчителен писък.
Учените вече имат обяснение за мумията на "Крещящата жена", след като са използвали компютърна томография, за да извършат "виртуална дисекция". Оказва се, че тя може да е умряла в агония и да е изпитала рядка форма на мускулно сковаване, известно като трупен спазъм, което се случва в момента на смъртта.
Grim Mystery of Ancient Egypt's 'Screaming' Mummy May Finally Be Solved https://t.co/D5kvjsC79u
— ScienceAlert (@ScienceAlert) August 2, 2024
Изследването показва, че жената е била на около 48 години, когато е починала, живяла е с лек артрит на гръбначния стълб и е изгубила някои зъби, казва неговият ръководител Сахар Салем, професор по радиология от университета на Кайро.
Добре запазеното й тяло е балсамирано преди около 3500 години по време на бляскавия период на Новото царство в Древен Египет с помощта на скъпи вносни съставки като масло от хвойна и смола от тамян, добавя Салем.
Древните египтяни са смятали, че съхраняването на тялото след смъртта е от решаващо значение за осигуряване на достойно съществуване в задгробния живот, допълва Ройтерс.
По време на процеса на мумифициране е било обичайно да се премахват вътрешните органи, освен сърцето, но това не се е случило при тази жена.
"В Древен Египет балсаматорите са се грижили за мъртвото тяло, за да изглежда красиво за задгробния живот. Ето защо те са се стремели да затворят устата на мъртвите, като са привързвали челюстта към главата, за да предотвратят обичайното й падане след смъртта", обяснява Салем.
Качеството на съставките на използваните съставки изключва възможността процесът на мумифициране да е бил небрежен и балсаматорите просто да са пропуснали да затворят устата на жената. Всъщност те са я мумифицираха добре и са й осигурили изискани погребални принадлежности - два скъпи пръстена от злато и сребро и дълга перука, направена от влакна от финикова палма.
Това открива възможността да има други обяснения за широко отворената уста на жената - че тя е умряла, крещейки от агония или болка, и че мускулите на лицето са се свили, за да запазят този вид в момента на смъртта в резултат на трупен спазъм, обяснява Салем.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
