Европейският съвет създава независима Група за размисъл. Групата е поканена да очертава ключовите проблеми и развития, които може да се изправят пред Европейския съюз и да анализира какво да се прави по тях.
Сред посочените проблеми са: укрепване и модернизиране на европейския модел за икономически успех и социална отговорност, върховенството на закона, постоянния растеж като фундаментална цел на Европейския съюз, глобалната сигурност, миграцията, енергийните и свързани с опазването на околната среда проблеми и борбата срещу международната престъпност и тероризма, се отбелязва в проекта за заключения, които ще бъдат приети утре. Особено внимание трябва да бъде обърнато на начините за достигане до гражданите и търсенето на отговор на техните очаквания и нужди, се подчертава в проекта.
В документа обсегът на дейността на "групата за размисъл" се очертава така: "Групата ще води размишленията си в рамките, очертани от Лисабонския договор, следователно няма да се занимава с институционни въпроси. Като се има предвид и нейната дългосрочност, анализите не би трябвало да се занимават с преглед на сегашните политики или със следващата финансова рамка на Европейския съюз". Според проекта Групата ще може да организира по своя преценка всякакви консултации и тя самата ще е отговорна за организирането на работата си. Групата за размисъл трябва да представи първи доклад за срещата на Европейския съвет през юни 2008 година. Първоначалната идея за създаване на подобна група бе лансирана от президента на Франция Никола Саркози скоро след избирането му на този пост. Той искаше "група на мъдреците" да обсъжда най-важните проблеми пред съюза, включително какви да са границите му при ново разширяване. Това бе прието в някои европейски институции като заплаха пред сегашните планове за разширяване на Европейския съюз, които предвиждат приемане и на Турция в съюза, макар и на доста по-късен етап. След продължителни обсъждания и консултации френското предложение бе "разводнено", а предлаганото утре за одобрение от държавните и правителствени ръководители по темата е достатъчно обтекаемо, за да не предизвиква по-силни разногласия сред страните в Европейския съюз.
