Равнището на глада остава на тревожно високи равнища в шейсетина страни, показва световен индекс, създаден от ирландската неправителствена организация "Загриженост за всички по света" (Concern Worldwide) и германската "Световна помощ за гладуващите" (Welthungerhilfe), предаде Франс прес.
В 51 страни, сред които са Чад, Йемен, Мадагаскар, Замбия и Сиера Леоне, гладът остава на тежко или тревожно високо равнище. В Централноафриканската република (ЦАР) равнището е изключително притеснително, показва докладът, представен тази седмица в Милано от италианската хуманитарна организация Чесви (Cesvi).
Неправителствените организации изразяват освен това силно безпокойство за ситуацията в седем страни (като Сомалия, Бурунди и Сирия), за които са успели да съберат само частични данни.
Общо 124 милиона души по света страдат от остър глад. При 151 милиона деца има спиране на растежа, а 51 милиона са с поднормено тегло.
Въпреки тези притеснителни данни има подобрение. От 2000 до 2018 г. Световният индекс на глада, отчетен тази година в 119 страни, е намалял от 29,2 до 20,9.
Подобрение е отбелязано в Ангола, Етиопия, Руанда, Шри Ланка и Бангладеш. Очаква се обаче, че от 79 страни, в които е отбелязано умерено, тежко, тревожно или изключително тревожно равнище, само 29 ще успеят да достигнат целта от нулево равнище на глад през 2030 година.
Ситуацията е тревожна в Южна Азия (индекс 30,5) и в Субсахарска Африка (индекс 29,4), където равнищата на недохранване на населението и на детската смъртност са неприемливи, подчертава Чесвиi. В ЦАР равнището на недохранване е 61,8 на сто, в Сомалия 50,6 на сто, а в Зимбабве 46,6 на сто. В Сомалия смъртността на децата на възраст под 5 години е 13,3 на сто, в Чад - 12,7 на сто, а в ЦАР - 12,4 на сто.
Генералната директорка на Чесви Даниела Берначи призова международната общност и правителствата към съвместни действия за справяне с продоволствената криза в регионите, където ситуацията остава тревожна, увеличаване на инвестициите и подкрепа за програми за дългосрочно развитие. "Гладът е едновременно причина и последствие от принудителните миграции", подчерта Валерия Еми, координаторка на организацията, според която към него трябва да се подхожда като към политически проблем.
В 51 страни, сред които са Чад, Йемен, Мадагаскар, Замбия и Сиера Леоне, гладът остава на тежко или тревожно високо равнище. В Централноафриканската република (ЦАР) равнището е изключително притеснително, показва докладът, представен тази седмица в Милано от италианската хуманитарна организация Чесви (Cesvi).
Неправителствените организации изразяват освен това силно безпокойство за ситуацията в седем страни (като Сомалия, Бурунди и Сирия), за които са успели да съберат само частични данни.
Общо 124 милиона души по света страдат от остър глад. При 151 милиона деца има спиране на растежа, а 51 милиона са с поднормено тегло.
Въпреки тези притеснителни данни има подобрение. От 2000 до 2018 г. Световният индекс на глада, отчетен тази година в 119 страни, е намалял от 29,2 до 20,9.
Подобрение е отбелязано в Ангола, Етиопия, Руанда, Шри Ланка и Бангладеш. Очаква се обаче, че от 79 страни, в които е отбелязано умерено, тежко, тревожно или изключително тревожно равнище, само 29 ще успеят да достигнат целта от нулево равнище на глад през 2030 година.
Ситуацията е тревожна в Южна Азия (индекс 30,5) и в Субсахарска Африка (индекс 29,4), където равнищата на недохранване на населението и на детската смъртност са неприемливи, подчертава Чесвиi. В ЦАР равнището на недохранване е 61,8 на сто, в Сомалия 50,6 на сто, а в Зимбабве 46,6 на сто. В Сомалия смъртността на децата на възраст под 5 години е 13,3 на сто, в Чад - 12,7 на сто, а в ЦАР - 12,4 на сто.
Генералната директорка на Чесви Даниела Берначи призова международната общност и правителствата към съвместни действия за справяне с продоволствената криза в регионите, където ситуацията остава тревожна, увеличаване на инвестициите и подкрепа за програми за дългосрочно развитие. "Гладът е едновременно причина и последствие от принудителните миграции", подчерта Валерия Еми, координаторка на организацията, според която към него трябва да се подхожда като към политически проблем.
