Държавите от ЕС се споразумяха за последната част от реформата на правилата за работа с търсещите убежище и нелегалните мигранти, като по този начин ще се опитат да я въведат в сила до изборите през следващата година, предаде АФП.

Посланиците на 27-те държави сключиха споразумението в Брюксел, след като Италия и Германия изгладиха в последния момент спора за благотворителните организации, спасяващи мигранти, блокирани в Средиземно море.

Целта на ЕС е дълго отлаганите реформи да бъдат приети преди европейските избори през юни следващата година, на които ще бъдат избрани нов Европейски парламент и нова Комисия.

"Днес постигнахме огромна крачка напред по един изключително важен въпрос за бъдещето на ЕС", заяви испанският министър на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка, чиято страна е ротационен председател на ЕС.

"С днешното споразумение вече сме в по-добра позиция да постигнем споразумение с Европейския парламент по целия пакт за убежището и миграцията до края на този семестър."

Заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас нарече текста "последното липсващо звено от пакета" и призова държавите от ЕС и парламента сега да продължат с продължителните преговори, за да го превърнат в закон.

"Времето изтича. Трябва да приключим с пакта, преди европейците да излязат да гласуват", каза Схинас.

През следващия цикъл в политиката на ЕС може да настъпи политическа промяна в парламента, предвид възхода на десните партии в няколко държави от ЕС, а Унгария и Полша ще се редуват в ротационното председателство на ЕС.

След като бъде приложен, новият Пакт за миграцията и убежището ще се стреми да облекчи натиска върху т.нар. страни на първа линия като Италия и Гърция, като премести част от пристигащите в други държави от ЕС.

Страните, които се противопоставят на приемането на кандидати за убежище - сред тях са Полша и Унгария - ще бъдат задължени да плащат на тези, които приемат мигранти.

В същото време Европейският съюз ще се стреми да ускори обработката на молбите за убежище, така че мигрантите, които се считат за недопустими, да бъдат връщани в страната на произход или в държавата на транзитно преминаване, а максималното време за задържане на мигрантите в граничните центрове ще бъде удължено от сегашните 12 седмици.

Парализата по този въпрос предизвика нарастващо разочарование в блока, който е изправен пред ръст на незаконната миграция.

Част от целта на преразгледаната политика е държавите от ЕС да действат заедно, ако се сблъскат с внезапен голям приток на търсещи убежище, както се случи през 2015-2016 г., когато пристигнаха стотици хиляди мигранти, повечето от които сирийци, бягащи от войната в страната си.

Споразумението между държавите - членки на ЕС, се нуждаеше само от претеглено мнозинство от държави, което означава, че опозицията от страна на Полша и Унгария не провали споразумението.
Варшава и Будапеща открито критикуваха стремежа да бъдат накарани да приемат или да плащат за мигранти.

Дясната управляваща партия в Полша превърна имиграцията в основна тема на оспорваните избори този месец и организира референдум по въпроса за същия ден. Унгарският външен министър Петер

Сиярто отново се обяви против реформите. "Призоваваме Брюксел незабавно да прекрати тази миграционна политика", каза той.

Проблемът с миграцията ще заеме важно място в двудневната среща на върха с участието на лидерите на ЕС в испанския град Гранада, която започва в четвъртък.
БГНЕС