На срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз беше одобрена цел за намаляване на въглеродните емисии на общността с 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това написа председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел в „Туитър“ в петък, цитиран от ТАСС.
„Ние се съгласихме да намалим емисиите си на парникови газове с 55% до 2030 г.“, пише той. „Европа е лидер в борбата срещу глобалните климатични промени“.
Този регламент значително увеличава ангажимента, който съществува в ЕС до момента - намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2030 г. Затягането на тези стандарти е необходимо, за да се изпълни мандатът на Европейската комисия да доведе икономиката на ЕС до нулеви въглеродни емисии до 2050 г.
€ 1,178 млрд. за България към областите, засегнати от Зелената сделка
Съгласуването на тази цифра изискваше от лидерите на ЕС петчасово обсъждане, което продължи непрекъснато до 03:00 часа (04:00 българско време).
Един от основните проблеми бяха исканията на Полша да й се осигурят специални условия, тъй като тя все още генерира до 70% от електроенергията си с „най-замърсяващите“ съществуващи електроцентрали - ТЕЦ на въглища.
Ситуацията обаче е донякъде балансирана от факта, че ЕС ограничава само емисиите на въглеродни газове (въглероден диоксид и въглероден оксид), докато това намаление все още не е поставило нови ограничения за емисиите на микрочастици - сажди и смог, които са сериозен страничен ефект от производството на въглища.
Редица източноевропейски държави също поискаха допълнително финансиране от Брюксел, тъй като затягането на ангажиментите в областта на климата в цялата общност ще изисква допълнителни инвестиции за повече от 1 трилион евро.
ЕС възнамерява да финансира сериозните разходи за намаляване на въглеродните емисии чрез отпускане на заеми от своя Фонд за икономическо възстановяване след пандемия за 750 милиарда евро главно „зелени проекти“. Предвидено е и въвеждане на „екологични мита“ върху вноса на стоки от страни с по-високи емисии - т.е. от която и да е друга страна по света.
Екологичните мита обещават да се превърнат в универсален протекционистки инструмент на Европейския съюз поне през следващото десетилетие.
Източник: „Фокус“
„Ние се съгласихме да намалим емисиите си на парникови газове с 55% до 2030 г.“, пише той. „Европа е лидер в борбата срещу глобалните климатични промени“.
Този регламент значително увеличава ангажимента, който съществува в ЕС до момента - намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2030 г. Затягането на тези стандарти е необходимо, за да се изпълни мандатът на Европейската комисия да доведе икономиката на ЕС до нулеви въглеродни емисии до 2050 г.
€ 1,178 млрд. за България към областите, засегнати от Зелената сделка
Съгласуването на тази цифра изискваше от лидерите на ЕС петчасово обсъждане, което продължи непрекъснато до 03:00 часа (04:00 българско време).
Един от основните проблеми бяха исканията на Полша да й се осигурят специални условия, тъй като тя все още генерира до 70% от електроенергията си с „най-замърсяващите“ съществуващи електроцентрали - ТЕЦ на въглища.
Ситуацията обаче е донякъде балансирана от факта, че ЕС ограничава само емисиите на въглеродни газове (въглероден диоксид и въглероден оксид), докато това намаление все още не е поставило нови ограничения за емисиите на микрочастици - сажди и смог, които са сериозен страничен ефект от производството на въглища.
Редица източноевропейски държави също поискаха допълнително финансиране от Брюксел, тъй като затягането на ангажиментите в областта на климата в цялата общност ще изисква допълнителни инвестиции за повече от 1 трилион евро.
ЕС възнамерява да финансира сериозните разходи за намаляване на въглеродните емисии чрез отпускане на заеми от своя Фонд за икономическо възстановяване след пандемия за 750 милиарда евро главно „зелени проекти“. Предвидено е и въвеждане на „екологични мита“ върху вноса на стоки от страни с по-високи емисии - т.е. от която и да е друга страна по света.
Екологичните мита обещават да се превърнат в универсален протекционистки инструмент на Европейския съюз поне през следващото десетилетие.
Източник: „Фокус“
