Обществото трябва да продължи да спазва противоепидемичните мерки срещу COVID-19. Вирусът още съществува и е смъртоносен. Какво ще се случи наесен никой не може да каже. Тогава освен COVID-19, ще има и сезонен грип. Това коментира в ексклузивно интервю за NOVA д-р Скендер Сила, представител на Световната здравна организация за България.
Най-добрият сценарий би бил коронавирусът да загуби потенциала си и с времето да изчезне, но засега няма такива изгледи, смята още д-р Сила. От СЗО очакват ваксина да има до края на тази година или началото на следващата.
- Има ли втори пик на COVID-19 в България в момента?
Данните показват, че имаме увеличение на случаите през последните две седмици. И в този период често бройката надхвърля 100, а това не се беше случвало преди, от март до началото на юни. Напомня ни, че вирусът още съществува и е смъртоносен. Затова всеки трябва да се държи отговорно, за да потиснем, потушим, да контролираме този вирус. В момента имаме много малки огнища из страната и за да не станат по-големи, трябва да овладеем разпространението и да не допускаме да започва ново.
- Казахте малки огнища, това ли е основната причина за пика, който наблюдаваме?
Д-р Сила: Абсолютно! Когато имаме малки огнища от повече райони на страната, общият брой на заразените расте. Но все още имаме и епицентрове. Повечето случаи са от София и областта. Затова трябва да продължим да бъдем внимателни. Да спазваме дистанция, да си мием редовно ръцете, да слагаме маски там, където не можем да спазваме дистанция. И всички тези мерки трябва да бъдат контролирани от властите.
Можем ли да говорим за липса на дисциплина?
Увеличение на случаите сме виждали в много страни на Европа, не само в България. Причината е, че преди много страни бяха затворени, хората се движеха по-малко. Сега, с разхлабването на мерките, се събират на различни събития и церемонии, затова казваме, че започваме новото нормално и трябва да бъдем дисциплинирани и да поемаме отговорност. Това е ключът за предотвратяването на ново разпространение. Затварянето имаше тежки последици за здравето, психиката, икономиката. Затова трябва да намерим начин да живеем в тази нова реалност и нова нормалност.
За новата нормалност ще поговорим малко по-късно, но как България се справи с COVID-19, с коронакризата? Каква е вашата оценка?
Когато оценяваме ситуацията в определена държава, в случая България, трябва да се базираме на цифрите. Ако сравним общия брой случаи на база 100, 1000 или 1 милион души население, България все още се справя много добре в сравнение с другите страни по света. Това е резултат от стриктните мерки, които бяха приложени рано, още преди да бъде съобщено за първите случаи. Това е добро управление на кризата, добър подход от страна на правителството и ангажираност към обществото. Защото правителството може да вземе всички мерки, но ако обществото не е ангажирано, няма как мерките да бъдат изпълнени. Въпреки това, както споменах в началото, през последните две седмици виждаме увеличение на случаите и това е много тревожно, затова трябва да работим съобразно мерките. Изглежда, че само препоръки не работят. Ще ви дам пример. Живея тук, всеки ден ходя да пазарувам в мола, купувам храна за моето семейство. Преди всеки слагаше маска. В момента, в който стана само препоръчително, не задължително, почти всички ги свалиха. Не казвам 100 %, но повечето. Изглежда не е достатъчно да се правят препоръки, трябва да има стриктно контролирани мерки.
Не беше ли грешка, че разхлабихме мерките?
Не бих казал грешка. Защото всяка страна се учи за ситуацията. Не можем завинаги да останем затворени. Разбира се, някои стъпки можеше да бъдат направени по-плавно. Например отварянето на дискотеките, баровете, стадионите. Защото когато хората се събират на големи групи, е трудно да бъдат контролирани.
Загубихме ли контрол над ситуацията?
Не мисля, че загубихме контрол тук, в България. Сега имаме увеличен капацитет за тестването на хора. За последните 24 часа например бяха тествани над 3000 души, което е рекорд до момента. Препоръката на СЗО за държавите-членки е да следят случаите, да ги откриват, да ги тестват, да ги изолират и да поставят под карантина всички контактни лица. Това е най-добрата стратегия, защото ако установите колкото е възможно повече източници на инфекцията, ще ги изолирате и ще намалите разпространението на заразата.
Каква трябва да е стратегията на българското правителство оттук нататък?
Ако казваме, че хората трябва да носят маски в затворени пространства, трябва да се спазва на 100%. Като носим маски, проявяваме респект към другите, към родителите ни, които може да са заразени с коронавирус, към по-възрастните хора, а и към останалите. Всички трябва да носим маски. СЗО препоръчва маски за цялото население, защото беше доказано, че има много пациенти без никакви симптоми, които са носители на вируса и могат да го разпространят сред останалите.
А трябва ли да затваряме градове, граници, да отменяме полети?
Границите никога не са били затваряни за стоки и за услуги, защото България внася и изнася стоки. Имаше ограничения за пътуване за хора, за да се намали риска, а и на база на международни здравни разпоредби. Ако страните решат да наложат ограничения за пътуване на хората, трябва да информират СЗО и да се обосноват. Повечето страни наложиха рестрикции, защото това беше непознат вирус. В началото математическият модел прогнозираше, че милиони и милиони хора ще умрат и страните трябваше да вземат мерки, за да спасят животите и здравето на хората.
Очаквате ли втора вълна наесен?
Есента ще е много предизвикателна ситуацията, защото тогава има различни вируси - настинки, грип, коронавирус. Хората могат да бъдат атакувани и от двата, а това ще обърка и клиниките. За щастие вече имаме тестове и ще можем да ги разграничим. Затова препоръката на СЗО е да се увеличат ваксините за обикновен грип, особено за рисковите групи, по-възрастните хора, хората с хронични заболявания. Ситуацията е непредвидима. Но страните вече натрупаха някакъв опит. Здравните работници вече могат да идентифицират случаите, да ги лекуват. Вече има и проучвания кои лечения помагат. Имате обещаващи резултати за тежките случаи, които са интубирани и са лекувани с дексаметазон. Надявам се до есента да имаме още по-голям прогрес и да знаем кои лекарства помагат повече. Но както казваме, трябва да се надяваме на най-доброто, но да сме подготвени за най-лошото.
- Можем ли да се надяваме на ваксина срещу COVID-19 до края на годината?
Да, сега много компании и изследователски институти работят. Няколко от тях вече навлязоха в трети етап и ще работят през летните месеци. Има очаквания, че може да имаме ваксина до края на годината или началото на следващата.Това е най-добрият сценарий.
- Призовахте производството на дексаметазон да бъде увеличено. Вярвате ли, че помага? Да не стане като с хидроксихлорохина - първо го подкрепяхте, после си оттеглихте подкрепата?
Д-р Сила: С хидроксихлорохина винаги сме казвали, че трябва да се използва само и единствено под силен клиничен надзор. А не хората сами да го взимат, без предписание. Същото важи за дексаметазона. Под строг контрол и за хора в тежко състояние - интубирани или подложени на терапия с кислород.
Може ли коронавриусът да провали туристическия сезон?
Абсолютно! Порази световната икономика. Не можете да си представите. 1,5 милиарда деца не успяха да отидат на училище, да влязат в класните стаи. Засегна туризма, засегна икономиката. Това са най-тъмните дни на човечеството през 21-и век. Вижте стадионите. Аз съм фен на „Барселона”, няма никаква публика там. Футболистите играят без публика, тъжно е да се види, но това е новата реалност.
Понеже говорим за новото нормално, ще трябва ли да живеем с COVID-19 завинаги?
Не трябва само да броим жертвите, трябва да намерим начин да живеем с този вирус. Колко дълго ще живеем с него, е много трудно да предскажем. Ако имаме сигурна и ефикасна ваксина, вирусът още ще го има, но ще спасим най-уязвимите групи. Не знаем още колко време вирусът ще бъде тук. Най-добрият сценарий би бил да загуби потенциала си и с времето да изчезне. Но засега нямаме такива изгледи. Може отново да имаме пикове, вълни, докато намерим ефикасни лекарства или ваксина. Много е важно хората, абсолютно всеки, от младите до по-възрастните, да се държат отговорно. Искам само да отправя едно послание към обществото, към зрителите ви, към тази прекрасна страна. Ще се опитам да перифразирам един ваш национален герой – Васил Левски – „Всичко се състои в нашите задружни сили. Срещу тях не може да противостои и най-силната стихия”.
Най-добрият сценарий би бил коронавирусът да загуби потенциала си и с времето да изчезне, но засега няма такива изгледи, смята още д-р Сила. От СЗО очакват ваксина да има до края на тази година или началото на следващата.
- Има ли втори пик на COVID-19 в България в момента?
Данните показват, че имаме увеличение на случаите през последните две седмици. И в този период често бройката надхвърля 100, а това не се беше случвало преди, от март до началото на юни. Напомня ни, че вирусът още съществува и е смъртоносен. Затова всеки трябва да се държи отговорно, за да потиснем, потушим, да контролираме този вирус. В момента имаме много малки огнища из страната и за да не станат по-големи, трябва да овладеем разпространението и да не допускаме да започва ново.
- Казахте малки огнища, това ли е основната причина за пика, който наблюдаваме?
Д-р Сила: Абсолютно! Когато имаме малки огнища от повече райони на страната, общият брой на заразените расте. Но все още имаме и епицентрове. Повечето случаи са от София и областта. Затова трябва да продължим да бъдем внимателни. Да спазваме дистанция, да си мием редовно ръцете, да слагаме маски там, където не можем да спазваме дистанция. И всички тези мерки трябва да бъдат контролирани от властите.
Можем ли да говорим за липса на дисциплина?
Увеличение на случаите сме виждали в много страни на Европа, не само в България. Причината е, че преди много страни бяха затворени, хората се движеха по-малко. Сега, с разхлабването на мерките, се събират на различни събития и церемонии, затова казваме, че започваме новото нормално и трябва да бъдем дисциплинирани и да поемаме отговорност. Това е ключът за предотвратяването на ново разпространение. Затварянето имаше тежки последици за здравето, психиката, икономиката. Затова трябва да намерим начин да живеем в тази нова реалност и нова нормалност.
За новата нормалност ще поговорим малко по-късно, но как България се справи с COVID-19, с коронакризата? Каква е вашата оценка?
Когато оценяваме ситуацията в определена държава, в случая България, трябва да се базираме на цифрите. Ако сравним общия брой случаи на база 100, 1000 или 1 милион души население, България все още се справя много добре в сравнение с другите страни по света. Това е резултат от стриктните мерки, които бяха приложени рано, още преди да бъде съобщено за първите случаи. Това е добро управление на кризата, добър подход от страна на правителството и ангажираност към обществото. Защото правителството може да вземе всички мерки, но ако обществото не е ангажирано, няма как мерките да бъдат изпълнени. Въпреки това, както споменах в началото, през последните две седмици виждаме увеличение на случаите и това е много тревожно, затова трябва да работим съобразно мерките. Изглежда, че само препоръки не работят. Ще ви дам пример. Живея тук, всеки ден ходя да пазарувам в мола, купувам храна за моето семейство. Преди всеки слагаше маска. В момента, в който стана само препоръчително, не задължително, почти всички ги свалиха. Не казвам 100 %, но повечето. Изглежда не е достатъчно да се правят препоръки, трябва да има стриктно контролирани мерки.
Не беше ли грешка, че разхлабихме мерките?
Не бих казал грешка. Защото всяка страна се учи за ситуацията. Не можем завинаги да останем затворени. Разбира се, някои стъпки можеше да бъдат направени по-плавно. Например отварянето на дискотеките, баровете, стадионите. Защото когато хората се събират на големи групи, е трудно да бъдат контролирани.
Загубихме ли контрол над ситуацията?
Не мисля, че загубихме контрол тук, в България. Сега имаме увеличен капацитет за тестването на хора. За последните 24 часа например бяха тествани над 3000 души, което е рекорд до момента. Препоръката на СЗО за държавите-членки е да следят случаите, да ги откриват, да ги тестват, да ги изолират и да поставят под карантина всички контактни лица. Това е най-добрата стратегия, защото ако установите колкото е възможно повече източници на инфекцията, ще ги изолирате и ще намалите разпространението на заразата.
Каква трябва да е стратегията на българското правителство оттук нататък?
Ако казваме, че хората трябва да носят маски в затворени пространства, трябва да се спазва на 100%. Като носим маски, проявяваме респект към другите, към родителите ни, които може да са заразени с коронавирус, към по-възрастните хора, а и към останалите. Всички трябва да носим маски. СЗО препоръчва маски за цялото население, защото беше доказано, че има много пациенти без никакви симптоми, които са носители на вируса и могат да го разпространят сред останалите.
А трябва ли да затваряме градове, граници, да отменяме полети?
Границите никога не са били затваряни за стоки и за услуги, защото България внася и изнася стоки. Имаше ограничения за пътуване за хора, за да се намали риска, а и на база на международни здравни разпоредби. Ако страните решат да наложат ограничения за пътуване на хората, трябва да информират СЗО и да се обосноват. Повечето страни наложиха рестрикции, защото това беше непознат вирус. В началото математическият модел прогнозираше, че милиони и милиони хора ще умрат и страните трябваше да вземат мерки, за да спасят животите и здравето на хората.
Очаквате ли втора вълна наесен?
Есента ще е много предизвикателна ситуацията, защото тогава има различни вируси - настинки, грип, коронавирус. Хората могат да бъдат атакувани и от двата, а това ще обърка и клиниките. За щастие вече имаме тестове и ще можем да ги разграничим. Затова препоръката на СЗО е да се увеличат ваксините за обикновен грип, особено за рисковите групи, по-възрастните хора, хората с хронични заболявания. Ситуацията е непредвидима. Но страните вече натрупаха някакъв опит. Здравните работници вече могат да идентифицират случаите, да ги лекуват. Вече има и проучвания кои лечения помагат. Имате обещаващи резултати за тежките случаи, които са интубирани и са лекувани с дексаметазон. Надявам се до есента да имаме още по-голям прогрес и да знаем кои лекарства помагат повече. Но както казваме, трябва да се надяваме на най-доброто, но да сме подготвени за най-лошото.
- Можем ли да се надяваме на ваксина срещу COVID-19 до края на годината?
Да, сега много компании и изследователски институти работят. Няколко от тях вече навлязоха в трети етап и ще работят през летните месеци. Има очаквания, че може да имаме ваксина до края на годината или началото на следващата.Това е най-добрият сценарий.
- Призовахте производството на дексаметазон да бъде увеличено. Вярвате ли, че помага? Да не стане като с хидроксихлорохина - първо го подкрепяхте, после си оттеглихте подкрепата?
Д-р Сила: С хидроксихлорохина винаги сме казвали, че трябва да се използва само и единствено под силен клиничен надзор. А не хората сами да го взимат, без предписание. Същото важи за дексаметазона. Под строг контрол и за хора в тежко състояние - интубирани или подложени на терапия с кислород.
Може ли коронавриусът да провали туристическия сезон?
Абсолютно! Порази световната икономика. Не можете да си представите. 1,5 милиарда деца не успяха да отидат на училище, да влязат в класните стаи. Засегна туризма, засегна икономиката. Това са най-тъмните дни на човечеството през 21-и век. Вижте стадионите. Аз съм фен на „Барселона”, няма никаква публика там. Футболистите играят без публика, тъжно е да се види, но това е новата реалност.
Понеже говорим за новото нормално, ще трябва ли да живеем с COVID-19 завинаги?
Не трябва само да броим жертвите, трябва да намерим начин да живеем с този вирус. Колко дълго ще живеем с него, е много трудно да предскажем. Ако имаме сигурна и ефикасна ваксина, вирусът още ще го има, но ще спасим най-уязвимите групи. Не знаем още колко време вирусът ще бъде тук. Най-добрият сценарий би бил да загуби потенциала си и с времето да изчезне. Но засега нямаме такива изгледи. Може отново да имаме пикове, вълни, докато намерим ефикасни лекарства или ваксина. Много е важно хората, абсолютно всеки, от младите до по-възрастните, да се държат отговорно. Искам само да отправя едно послание към обществото, към зрителите ви, към тази прекрасна страна. Ще се опитам да перифразирам един ваш национален герой – Васил Левски – „Всичко се състои в нашите задружни сили. Срещу тях не може да противостои и най-силната стихия”.
