Църковна служба в Холандия продължи 96 дни и успя да спаси от депортация 5-членно арменско семейство.
В края на октомври малка протестантска църква в Хага обяви, че започва денонощно богослужение с цел да предпази от депортация семейство Тамразян, което повече от 9 години живее в Холандия.
Пасторите се позовават на средновековен закон, според който миграционните власти не могат да влизат в църковен храм по време на богослужение. След силния обществен натиск в крайна сметка тази седмица холандското правителство обяви, че ще преразгледа над 700 случая на деца и семействата им, заплашени от депортиране.
Сасун Тамразян, съпругата му Ануш и трите им деца – Хаярпи, Вардухи и Сейрян, бягат от Армения в Холандия преди 9 години, след като бащата, който е политически активист, получил смъртни заплахи.
Холандски съд на два пъти одобрява молбите им за убежище в страната, но държавата винаги протестира решението. Семейството кандидатства и за т.нар. „детска амнистия” – регулация в местното законодателство, която позволява на семейства, които пребивават повече от 5 години в страната и имат деца, да се сдобият с гражданство.
Съдът обаче отхвърля молбата им, което кара семейство Тамразян да помоли за убежище малка протестантска църква в Хага.
Пасторите в църквата харесват каузата и така в 13:30 ч. на 26 октомври започват непрекъсната денонощна служба, каквато според стар холандски закон, властите не могат да прекъсват. Пасторите разказват, че участват в кампанията не само заради семейство Тамразян, но и заради всички деца, търсещи убежище в страната, които правителството се опитва да прогони. Един от пасторите – Дерк Стегеман, разказва пред местни медии:
„Първата причина да започнем службата беше регулацията за детска амнистия, защото семейството е тук от 9 години и ако те не се вписват в нейните условия, то кой друг? Първоначално мислехме, че всичко това ще бъде бреме за нас. Службата обаче се превърна в нещо като наш лагерен огън.”
В крайна сметка след силен обществен натиск тази седмица правителството обяви, че ще преразгледа над 700 случая на деца и техните семейства, като според представители на кабинета поне в 630 от тези случаи ще се стигне до даване на гражданство.
Въпросната „детска амнистия” ще бъде премахната от законодателството, но Службата по миграция и натурализация вече ще има правомощия да разглежда и да взима конкретно решение за всеки едни от случаите.
На излизане от църквата най-голямата дъщеря на семейство Тамразян – Хаярпи, която е студентка по иконометрия в университета в Тилбург, заяви:
„Църквата се превърна в дом. Имаше тъжни, но също така и много хубави моменти. Тази църква за мен вече е една много специална сграда, но съм радостна, че най-накрая мога да я напусна и да продължа да градя бъдещето си.”
В богослужението, продължило 96 дни, взимат участие над 650 пастори от Холандия, Франция и Германия. Пасторите дават смени от по 6-7 часа в присъствието на най-малко трима богомолци, така че църковната служба да се счита за легитимна. Църквата се снабдила и със списък от телефонни номера на съседи от квартала, които изразили готовност да помогнат и да се отзоват в случай, че има опасност църквата да се опразни. До списъка обаче така и не се прибегнало.
В края на октомври малка протестантска църква в Хага обяви, че започва денонощно богослужение с цел да предпази от депортация семейство Тамразян, което повече от 9 години живее в Холандия.
Пасторите се позовават на средновековен закон, според който миграционните власти не могат да влизат в църковен храм по време на богослужение. След силния обществен натиск в крайна сметка тази седмица холандското правителство обяви, че ще преразгледа над 700 случая на деца и семействата им, заплашени от депортиране.
Сасун Тамразян, съпругата му Ануш и трите им деца – Хаярпи, Вардухи и Сейрян, бягат от Армения в Холандия преди 9 години, след като бащата, който е политически активист, получил смъртни заплахи.
Холандски съд на два пъти одобрява молбите им за убежище в страната, но държавата винаги протестира решението. Семейството кандидатства и за т.нар. „детска амнистия” – регулация в местното законодателство, която позволява на семейства, които пребивават повече от 5 години в страната и имат деца, да се сдобият с гражданство.
Съдът обаче отхвърля молбата им, което кара семейство Тамразян да помоли за убежище малка протестантска църква в Хага.
Пасторите в църквата харесват каузата и така в 13:30 ч. на 26 октомври започват непрекъсната денонощна служба, каквато според стар холандски закон, властите не могат да прекъсват. Пасторите разказват, че участват в кампанията не само заради семейство Тамразян, но и заради всички деца, търсещи убежище в страната, които правителството се опитва да прогони. Един от пасторите – Дерк Стегеман, разказва пред местни медии:
„Първата причина да започнем службата беше регулацията за детска амнистия, защото семейството е тук от 9 години и ако те не се вписват в нейните условия, то кой друг? Първоначално мислехме, че всичко това ще бъде бреме за нас. Службата обаче се превърна в нещо като наш лагерен огън.”
В крайна сметка след силен обществен натиск тази седмица правителството обяви, че ще преразгледа над 700 случая на деца и техните семейства, като според представители на кабинета поне в 630 от тези случаи ще се стигне до даване на гражданство.
Въпросната „детска амнистия” ще бъде премахната от законодателството, но Службата по миграция и натурализация вече ще има правомощия да разглежда и да взима конкретно решение за всеки едни от случаите.
На излизане от църквата най-голямата дъщеря на семейство Тамразян – Хаярпи, която е студентка по иконометрия в университета в Тилбург, заяви:
„Църквата се превърна в дом. Имаше тъжни, но също така и много хубави моменти. Тази църква за мен вече е една много специална сграда, но съм радостна, че най-накрая мога да я напусна и да продължа да градя бъдещето си.”
В богослужението, продължило 96 дни, взимат участие над 650 пастори от Холандия, Франция и Германия. Пасторите дават смени от по 6-7 часа в присъствието на най-малко трима богомолци, така че църковната служба да се счита за легитимна. Църквата се снабдила и със списък от телефонни номера на съседи от квартала, които изразили готовност да помогнат и да се отзоват в случай, че има опасност църквата да се опразни. До списъка обаче така и не се прибегнало.
