Бъдещето на руско-украинските отношения

/ iStock/Getty Images
Киев спря разтрогването на двустранните споразумения с Москва - процес, набрал обороти по време на предишния украински президент Петро Порошенко. Същото важи за документите, подписани от Украйна в рамките на ОНД, пише "Комерсант".

Търсейки обяснение за паузата, вестникът припомня, че екипът на новия украински лидер Володимир Зеленски засега е твърде зает с кадрови рокади.

Двустранната договорно-правна база включва близо 400 документа. Киев започна да ги денонсира едностранно през 2014 г., след като Москва анексира Крим и започна конфликтът с проруските сепаратисти в Източна Украйна. Сред почти 50-те вече скъсани спогодби "Комерсант" споменава договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Русия и Украйна, както и пакет споразумения за пребиваването на руския Черноморски флот на украинска територия. За разлика от другите последните "са разтрогнати по инициатива на Москва във връзка с присъединяването на Крим", посочва изданието.

По времето на Порошенко Киев започна да разтрогва първо споразуменията с Русия за сигурността - сътрудничеството между военните и между тайните служби. Все още действат обаче споразуменията в сферите на дипломацията и културата, както и по ред юридически въпроси като екстрадицията на престъпници, изтъква събеседник на всекидневника в руското външно министерство.

През целия период на руско-украинския конфликт никоя от страните не е поставяла под съмнение двустранните договорености за взаимодействиео в ядрената енергетика - "едва ли не единствената сфера", в която сътрудничеството тече без прекъсване и под строг контрол, подчертава дипломатическото ведомство на Русия.

Според министерството Киев може да поднови разтрогването на двустранни споразумения или да се откаже от тази практика - това ще покаже дали руско-украинските отношения ще се променят след смяната на властта в Украйна и в каква посока, добавя "Комерсант".

Лидерите на "нормандската четворка" (Русия, Украйна, Германия и Франция) най-вероятно ще имат среща до края на октомври, прогнозират източници на "Известия", запознати с хода на преговорите.

Според тях всички страни признават, че обстрелите на разграничителната линия между войските в Донбас са намалели, а размяната на затворници между Русия и Украйна тези дни създава позитивен фон за градивен диалог. И въпреки че връщането им не е пряко свързано с Минските споразумения, успешната размяна показва, че Зеленски е способен да изпълнява обещаното, пише вестникът.

Размяната като пример за сътрудничество между Русия и Украйна - две страни от "нормандския формат", прави предстоящата среща "по-осезаема" - "за три години Украйна не направи нищо за (бъдещото) уреждане", коментира Леонид Калашников, оглавяващ комисията по въпросите на ОНД в Държавната дума.

Според него на евентуалната лидерска среща в Париж страните трябва не само да набележат някакви точки, а да определят конкретни срокове за задействане на т. нар. формула на Щайнмайер, определяща механизма за въвеждане на самоуправление в част от Донбас.

Ако Зеленски склони да тръгне към осъществяване на тази формула, "нормандският формат" ще се събере доста бързо, предполага киевският аналитик Михайло Погребински.

Но "ако всичко се развие така, в Украйна ще избухне голям скандал. Партията на войната категорично не приема (идеята за) специален статут на Донбас", предупреждава експертът.
Кремъл смята да загърби Донбас - размяната на пленници бе само пролог към осъществяване на споразуменията от Минск, пише "Свободная преса".

Решаването на хуманитарните проблеми между Русия и Украйна може да се проточи до безкрай - с десетилетия, щом не е решен политическият проблем, който ги е породил, заявява изданието. Според него отвличанията и обстрелите в Източна Украйна "ще продължат, докато не се появи пълноценна държавна граница" между самообявилите се републики в Донбас - вече в състава на Русия, и Украйна.

Кремъл обаче все още е против и се стреми "все пак да натика Донбас обратно в Украйна под формата на райони със специален статут", пише всекидневникът. Той цитира политолога Алексей Чеснаков, според когото Кремъл изобщо не мисли за включване на Донецката и Луганската република в състава на Русия. Борбата в Москва е между онези, които искат по-скоро да обърнат гръб на региона с надеждата да се отърват от натиска на Запада, и онези, които разчитат, че ако е в състава на Украйна, Донбас ще пригоди страната към интересите на Русия. Путин избира между тези две позиции, твърди "Свободная преса".

Нещата се движат към нов опит за осъществяване на "Минск". Като политическа схема, на хартия, минските споразумения може да са изглеждали обосновани. В смисъл, че Русия има нужда от цялата Украйна - ако не приятелска, поне като неутрална страна. От пет години насам обаче в Донбас се е проляла толкова кръв, че мирното съвместно съществуване вече просто е невъзможно, пише вестникът.

Къде е гаранцията, че щом бъде изпълнен "Минск", щом републиките в Донбас пак станат Украйна, а по границата с Русия се появят украински войски, Зеленски ще може да задържи ситуацията под контрол? Ами ако го свалят на другия ден чрез нов майдан като предател на интересите на украинската нация? Как ще може тогава Русия да защити руснаците? - пита "Свободная преса".
БТА