Световната банка подкрепя уязвимите общности в Малави в борбата им с климатичните бедствия, като циклони и суша, пред които страната е изправена от 2022 г., предаде VOA/Voice of America.
Участниците в програмата „Climate Smart“, финансирана от Световната банка, смятат, че повишеното участие на местните общности би довело до по-бързи и ефективни резултати.
Програмата набира участници от селските райони на Малави за участие в проекти, насочени към възстановяване или предотвратяване на щетите от наводнения, суша и други последици от климатичните промени.
Финансираната от Световната банка инициатива на стойност 128 милиона долара е подпомогнала създаването на разсадници за дървета за възстановяване на горите и изграждането на дерета за контрол на ерозията на почвата.
Област Каронга в северен Малави е сред най-засегнатите от климатични сътресения региони. Програмата започна с 13 000 участници през 2022 г., а в момента те вече са над 16 000.
Увеличаването на участниците вдъхва надежда за подобряване на условията в общности, чийто поминък отдавна е засегнат от наводнения и други природни бедствия.
Според правителствени източници, около 5,7 милиона души от 22-милионното население на Малави ще изпитват глад през периода от октомври до март.
Освен че се справя с климатичните бедствия, програмата предоставя месечна заплата от около 28 долара на участниците. Мирабел Мунтали, служител по опазване на земята, обяснява: „В края на работния цикъл участниците получават заплати, които им помагат да осигурят основни нужди в домакинствата си, които иначе биха били трудни за покриване.“
Някои участници използват заплатите си за покупка на добитък, докато други, като Милнес Мботва, инвестират в строеж на жилище и плащане на училищни такси за децата си.
Някои критици изразяват съмнения относно това дали участниците ще продължат да се ангажират с проекта, който приключва през 2027 г., след като спрат да получават заплати. Въпреки това, организаторите на проекта уверяват, че участниците се подготвят за прехода, като трябва да работят 40 дни, за да получат заплащане за 30 дни труд.
Остин Кафере, фасилитатор на проекта в област Каронга, пояснява: „Умишлено сме организирали програмата така, че участниците да работят 10 дни като доброволен принос на общността, без да получават заплащане. Така ги подготвяме за ситуация, в която ще могат да извършват работата дори без финансово възнаграждение.“
Местните жители споделят, че основното им предизвикателство е недостигът на работна ръка за извършване на необходимите дейности. Те считат, че за постигането на бързи и ефективни резултати е необходимо да се включат повече участници. Изпълнителите на проекта обмислят начини за преодоляване на този проблем.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Участниците в програмата „Climate Smart“, финансирана от Световната банка, смятат, че повишеното участие на местните общности би довело до по-бързи и ефективни резултати.
Програмата набира участници от селските райони на Малави за участие в проекти, насочени към възстановяване или предотвратяване на щетите от наводнения, суша и други последици от климатичните промени.
Финансираната от Световната банка инициатива на стойност 128 милиона долара е подпомогнала създаването на разсадници за дървета за възстановяване на горите и изграждането на дерета за контрол на ерозията на почвата.
Област Каронга в северен Малави е сред най-засегнатите от климатични сътресения региони. Програмата започна с 13 000 участници през 2022 г., а в момента те вече са над 16 000.
Увеличаването на участниците вдъхва надежда за подобряване на условията в общности, чийто поминък отдавна е засегнат от наводнения и други природни бедствия.
Според правителствени източници, около 5,7 милиона души от 22-милионното население на Малави ще изпитват глад през периода от октомври до март.
Освен че се справя с климатичните бедствия, програмата предоставя месечна заплата от около 28 долара на участниците. Мирабел Мунтали, служител по опазване на земята, обяснява: „В края на работния цикъл участниците получават заплати, които им помагат да осигурят основни нужди в домакинствата си, които иначе биха били трудни за покриване.“
Някои участници използват заплатите си за покупка на добитък, докато други, като Милнес Мботва, инвестират в строеж на жилище и плащане на училищни такси за децата си.
Някои критици изразяват съмнения относно това дали участниците ще продължат да се ангажират с проекта, който приключва през 2027 г., след като спрат да получават заплати. Въпреки това, организаторите на проекта уверяват, че участниците се подготвят за прехода, като трябва да работят 40 дни, за да получат заплащане за 30 дни труд.
Остин Кафере, фасилитатор на проекта в област Каронга, пояснява: „Умишлено сме организирали програмата така, че участниците да работят 10 дни като доброволен принос на общността, без да получават заплащане. Така ги подготвяме за ситуация, в която ще могат да извършват работата дори без финансово възнаграждение.“
Местните жители споделят, че основното им предизвикателство е недостигът на работна ръка за извършване на необходимите дейности. Те считат, че за постигането на бързи и ефективни резултати е необходимо да се включат повече участници. Изпълнителите на проекта обмислят начини за преодоляване на този проблем.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
