Европа е изправена пред третия си отоплителен сезон на фона на газовата война с Русия, която Кремъл отприщи още преди нахлуването в Украйна. Този път ЕС се подготви по най-добрия възможен начин и преди месец европейците бяха сигурни, че няма да замръзнат до пролетта. Но през октомври се случиха две събития, които върнаха Европа на ръба на енергийна криза.
Първо, в Близкия изток избухна нова война. Хамас нападна Израел и конфликтът в ключовия за добива на нефт и газ регион на планетата заплашва да стане регионален, ако не и международен.
И второ, на дъното на Балтийско море се случи странна авария на европейски газопровод, която съживи призрака на големия саботаж на „Северен поток“ преди година и постави под въпрос сигурността на инфраструктурата, от която зависи енергийното снабдяване на 27 държави от ЕС с население от почти половин милиард души.
Как ЕС се подготви за зимата
Руският президент Владимир Путин започна да спира газа за Европа още през лятото на 2021 г., а след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. доставките бързо намаляха до нула.
Европа, която не беше наложила санкции върху руския газ, се напрегна, за да се справи със зависимостта си от „Газпром“. Ако преди войната руският газ покриваше над 40 % от европейските нужди, сега той покрива по-малко от 10 %.
За да постигнат това, те трябваше да пестят газ, да заменят доставките по руските тръбопроводи с втечнен газ на завишени цени и да субсидират населението и промишлеността.
Европейците се подготвиха за новата зима особено внимателно: напълниха хранилищата до безпрецедентните 99 процента, пуснаха в експлоатация терминали за приемане на втечнен газ и подписаха мегадоговори за доставките му за години напред.
Всичко вървеше добре, цените спаднаха два-три пъти спрямо миналогодишните върхове и дори френските атомни електроцентрали се върнаха към нормална работа след ненавременното спиране на производството през миналата зима поради планирани и не особено профилактични дейности в атомните електроцентрали.
Въпреки това дори и задълбочената подготовка не премахна структурните проблеми, които ще направят Европа уязвима за енергийния шантаж от страна на Кремъл или арабските страни през следващите години.
Защо Европа няма гаранция за топла зима
Първо, ЕС не се е отървал напълно от Русия. „Газпром“ и „Новатек“ все още доставят значителни количества природен газ по тръбопроводи и втечнен газ на европейските потребители. Стабилността на тези доставки е под въпрос, откакто Путин доказа способността си да затваря кранчето, за да постигне политически и военни цели, дори ако това вреди на „Газпром“ и на руската икономика като цяло.
Второ, отказът от един от основните дългосрочни доставчици на газ по тръбопроводи – „Газпром“, направи ЕС зависим от цените на свободния спотов пазар на втечнен природен газ, който е не по-малко капризен и податлив на геополитически проблеми.
Нищо не натоварва пазарите и не повишава цените така, както заплахата от прекъсване на доставките. Нищо не нарушава доставките така, както войната, защото тя застрашава инфраструктурата на световния енергиен пазар: проливи, тръбопроводи, пристанища, производствени платформи.
Миналата есен беше взривен основният подводен газопровод на Русия към Европа – „Северен поток“. Тази есен се случи странна авария на подводния газопровод Balticconnector между Финландия и Естония - и цените скочиха.
Сегашната цена на газа в Европа вече е свързана с геополитически рискове и всяка ескалация само ще увеличи сметките за осветление и отопление тази зима. Това вече се случва.
Газът е в изобилие, търсенето е свито, но цените не намаляват. Защо?
Цените на природния газ в Европа сега са два до три пъти по-високи от цените преди войната, въпреки че тази година търсенето е намаляло с повече от 10 % спрямо миналата година и със 17 % спрямо средната стойност за петгодишния период 2017-2021 г. преди войната.
Преди една година цените бяха не три, а десет пъти по-високи от предишните, но спадът им от тези върхове не доведе до възстановяване на търсенето, тъй като Европа преживява икономическа криза, хората пестят пари, а производството се свива.
В същото време доставките са нормални - ЕС няма къде другаде да складира своя газ. Европейските подземни хранилища са пълни, част от газа беше нагнетена в украинските хранилища въпреки войната, а сега търговците вече използват кораби за съхранение на втечнен газ. Две дузини газовози са закотвени край европейските брегове и чакат купувачи.
Въпреки потиснатото търсене и свръхпредлагането обаче цените се повишават. За това са виновни войната и заплахата от саботаж на газопроводите в Европа, смятат анализаторите на ICIS.
„На фона на комфортните нива на предлагане опасенията от ескалация са по-силни. Потенциално, ако времето остане меко и не възникнат нови проблеми, цените могат да спаднат“, пишат те, но предупреждават, че ако цените спаднат, Европа ще има конкуренти за този газ в Азия, а газовозите могат да хвърлят котва край Кадис и да се насочат към Китай и Индия.
Призракът на арабското ембарго
ЕС замени руския тръбопроводен газ с втечнен газ. Около половината от вноса идва от САЩ, най-големия производител на нефт и газ в света.
Другата половина се доставя от страни, които пряко или косвено се оказаха на противоположната на Европа страна в конфликта между Израел и Хамас - Русия, Катар, Алжир и Египет.
Миналата година Египет доставяше втечнен природен газ за ЕС, но през лятото спря, тъй като цените в Европа спаднаха, а в Африка беше горещо и трябваше да се задоволи повишеното вътрешно търсене на газ. Той тъкмо беше възобновил износа през октомври, когато Хамас нападна Израел, доставките на газ от Израел за Египет намаляха и Египет отново спря да изнася втечнен газ.
Засега Русия и Катар все още продават втечнен природен газ на невероятно печелившия европейски пазар. Обаче и едните, и другите са в приятелски отношения с групировката Хамас, която Европа смята за терористи.
Възможността за прекъсване на доставките по политически причини изнервя пазарите и поддържа високите цени на газа в Европа. Особено като се има предвид, че други арабски държави, сред водещите износители на енергия, се отнасят прохладно към Запада, а някои са открито враждебни към Израел.
В случай на голям конфликт, в който участват например САЩ и Иран, те потенциално биха могли да заемат поза и въпреки загубите да се опитат да задушат западната икономика, както направиха арабските страни от ОПЕК след войната Йом Кипур, по повод на чиято 50-годишнина на 7 октомври тази година Израел претърпя най-голямото си нападение от половин век насам.
Възможно ли е да въведат отново петролно и газово ембарго и да потопят Европа и САЩ в криза за десетилетия?
Всичко е възможно, но това не е в техен интерес, казват анализатори, като отбелязват, че и Катар, и Саудитска Арабия са много по-силно обвързани със световната икономика, отколкото в дните на войната Йом Кипур.
„Катар, както и други държави, се възползва от отказа на Европа от руския газ. Той е силно заинтересован от запазването на този пазар“, отбелязва Агата Лоскот-Страхота от изследователския център Bruegel.
„Възможно е Катар да желае да запази несигурността на цените на горивата. Не съм сигурна обаче, че те биха се осмелили умишлено да спрат доставките“, казва тя.
Несигурността е от полза и за други доставчици на газ в ЕС.
ЕС получава газ чрез подводни тръбопроводи от Африка и Норвегия. Всяка авария рискува да доведе до недостиг, повишаване на цените и нова енергийна криза.
„Тръбопроводите могат да бъдат обект на злонамерени действия, ако някой иска да увеличи тези рискове, да провокира повишаване на цените или просто да навреди на европейските потребители“, казва Лоскот-Страхота.
„Опасенията за това са съвсем реални след експлозията на „Северен поток“ и неотдавнашния инцидент с Balticconnector. А нестабилността и кризата в Близкия изток само наливат масло в огъня“.
Първо, в Близкия изток избухна нова война. Хамас нападна Израел и конфликтът в ключовия за добива на нефт и газ регион на планетата заплашва да стане регионален, ако не и международен.
И второ, на дъното на Балтийско море се случи странна авария на европейски газопровод, която съживи призрака на големия саботаж на „Северен поток“ преди година и постави под въпрос сигурността на инфраструктурата, от която зависи енергийното снабдяване на 27 държави от ЕС с население от почти половин милиард души.
Как ЕС се подготви за зимата
Руският президент Владимир Путин започна да спира газа за Европа още през лятото на 2021 г., а след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. доставките бързо намаляха до нула.
Европа, която не беше наложила санкции върху руския газ, се напрегна, за да се справи със зависимостта си от „Газпром“. Ако преди войната руският газ покриваше над 40 % от европейските нужди, сега той покрива по-малко от 10 %.
За да постигнат това, те трябваше да пестят газ, да заменят доставките по руските тръбопроводи с втечнен газ на завишени цени и да субсидират населението и промишлеността.
Европейците се подготвиха за новата зима особено внимателно: напълниха хранилищата до безпрецедентните 99 процента, пуснаха в експлоатация терминали за приемане на втечнен газ и подписаха мегадоговори за доставките му за години напред.
Всичко вървеше добре, цените спаднаха два-три пъти спрямо миналогодишните върхове и дори френските атомни електроцентрали се върнаха към нормална работа след ненавременното спиране на производството през миналата зима поради планирани и не особено профилактични дейности в атомните електроцентрали.
Въпреки това дори и задълбочената подготовка не премахна структурните проблеми, които ще направят Европа уязвима за енергийния шантаж от страна на Кремъл или арабските страни през следващите години.
Защо Европа няма гаранция за топла зима
Първо, ЕС не се е отървал напълно от Русия. „Газпром“ и „Новатек“ все още доставят значителни количества природен газ по тръбопроводи и втечнен газ на европейските потребители. Стабилността на тези доставки е под въпрос, откакто Путин доказа способността си да затваря кранчето, за да постигне политически и военни цели, дори ако това вреди на „Газпром“ и на руската икономика като цяло.
Второ, отказът от един от основните дългосрочни доставчици на газ по тръбопроводи – „Газпром“, направи ЕС зависим от цените на свободния спотов пазар на втечнен природен газ, който е не по-малко капризен и податлив на геополитически проблеми.
Нищо не натоварва пазарите и не повишава цените така, както заплахата от прекъсване на доставките. Нищо не нарушава доставките така, както войната, защото тя застрашава инфраструктурата на световния енергиен пазар: проливи, тръбопроводи, пристанища, производствени платформи.
Миналата есен беше взривен основният подводен газопровод на Русия към Европа – „Северен поток“. Тази есен се случи странна авария на подводния газопровод Balticconnector между Финландия и Естония - и цените скочиха.
Сегашната цена на газа в Европа вече е свързана с геополитически рискове и всяка ескалация само ще увеличи сметките за осветление и отопление тази зима. Това вече се случва.
Газът е в изобилие, търсенето е свито, но цените не намаляват. Защо?
Цените на природния газ в Европа сега са два до три пъти по-високи от цените преди войната, въпреки че тази година търсенето е намаляло с повече от 10 % спрямо миналата година и със 17 % спрямо средната стойност за петгодишния период 2017-2021 г. преди войната.
Преди една година цените бяха не три, а десет пъти по-високи от предишните, но спадът им от тези върхове не доведе до възстановяване на търсенето, тъй като Европа преживява икономическа криза, хората пестят пари, а производството се свива.
В същото време доставките са нормални - ЕС няма къде другаде да складира своя газ. Европейските подземни хранилища са пълни, част от газа беше нагнетена в украинските хранилища въпреки войната, а сега търговците вече използват кораби за съхранение на втечнен газ. Две дузини газовози са закотвени край европейските брегове и чакат купувачи.
Въпреки потиснатото търсене и свръхпредлагането обаче цените се повишават. За това са виновни войната и заплахата от саботаж на газопроводите в Европа, смятат анализаторите на ICIS.
„На фона на комфортните нива на предлагане опасенията от ескалация са по-силни. Потенциално, ако времето остане меко и не възникнат нови проблеми, цените могат да спаднат“, пишат те, но предупреждават, че ако цените спаднат, Европа ще има конкуренти за този газ в Азия, а газовозите могат да хвърлят котва край Кадис и да се насочат към Китай и Индия.
Призракът на арабското ембарго
ЕС замени руския тръбопроводен газ с втечнен газ. Около половината от вноса идва от САЩ, най-големия производител на нефт и газ в света.
Другата половина се доставя от страни, които пряко или косвено се оказаха на противоположната на Европа страна в конфликта между Израел и Хамас - Русия, Катар, Алжир и Египет.
Миналата година Египет доставяше втечнен природен газ за ЕС, но през лятото спря, тъй като цените в Европа спаднаха, а в Африка беше горещо и трябваше да се задоволи повишеното вътрешно търсене на газ. Той тъкмо беше възобновил износа през октомври, когато Хамас нападна Израел, доставките на газ от Израел за Египет намаляха и Египет отново спря да изнася втечнен газ.
Засега Русия и Катар все още продават втечнен природен газ на невероятно печелившия европейски пазар. Обаче и едните, и другите са в приятелски отношения с групировката Хамас, която Европа смята за терористи.
Възможността за прекъсване на доставките по политически причини изнервя пазарите и поддържа високите цени на газа в Европа. Особено като се има предвид, че други арабски държави, сред водещите износители на енергия, се отнасят прохладно към Запада, а някои са открито враждебни към Израел.
В случай на голям конфликт, в който участват например САЩ и Иран, те потенциално биха могли да заемат поза и въпреки загубите да се опитат да задушат западната икономика, както направиха арабските страни от ОПЕК след войната Йом Кипур, по повод на чиято 50-годишнина на 7 октомври тази година Израел претърпя най-голямото си нападение от половин век насам.
Възможно ли е да въведат отново петролно и газово ембарго и да потопят Европа и САЩ в криза за десетилетия?
Всичко е възможно, но това не е в техен интерес, казват анализатори, като отбелязват, че и Катар, и Саудитска Арабия са много по-силно обвързани със световната икономика, отколкото в дните на войната Йом Кипур.
„Катар, както и други държави, се възползва от отказа на Европа от руския газ. Той е силно заинтересован от запазването на този пазар“, отбелязва Агата Лоскот-Страхота от изследователския център Bruegel.
„Възможно е Катар да желае да запази несигурността на цените на горивата. Не съм сигурна обаче, че те биха се осмелили умишлено да спрат доставките“, казва тя.
Несигурността е от полза и за други доставчици на газ в ЕС.
ЕС получава газ чрез подводни тръбопроводи от Африка и Норвегия. Всяка авария рискува да доведе до недостиг, повишаване на цените и нова енергийна криза.
„Тръбопроводите могат да бъдат обект на злонамерени действия, ако някой иска да увеличи тези рискове, да провокира повишаване на цените или просто да навреди на европейските потребители“, казва Лоскот-Страхота.
„Опасенията за това са съвсем реални след експлозията на „Северен поток“ и неотдавнашния инцидент с Balticconnector. А нестабилността и кризата в Близкия изток само наливат масло в огъня“.
