Зле, по-зле, най-зле, Левски. Такава е градацията, или по-точно деградацията, която е обхванала „сините“. Уви, точно на стогодишния им юбилей!
Няма титла, няма купа, почти сигурно няма и участие в Европа, няма и сектор „А“ на стадиона. Иртиш, седмо място и четвъртфинал – това са „постиженията“ на отбора през сезона в различните турнири. Няма треньор, няма директори, а играчите – по-добре и тях да ги нямаше.
Президентът видимо не може да овладее клатещия се кораб и Левски потъва все по-дълбоко.
Ирония на съдбата, но факт – Левски пише най-тъжната страница в историята си именно на стогодишния юбилей.
Оттук-насетне на тима предстоят поне четири месеца безсмислени срещи, двубои на практика без значение за никакви цели, чак до първия шампионатен мач от следващото първенство.
Така и така в Левски rien ne vas plus – нищо не върви, както биха казали французите, поне нека се опитат в този момент да поставят основите на нещо ново. Да се дава път на юношите, за сметка на скъпоструващите, но безполезни чужденци. Да се направи опит за изграждането и обиграването на нов отбор, с нов треньор и може би най-вече и най-важното с нов президент и собственик.
Но като виждаме хаоса, който се е възцарил на „Герена“, това едва ли ще се случи скоро.
Тъжен юбилей за Левски!
