На 24 май, когато честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, отправяме поглед към един от най-емблематичните стожери на българската духовност – Националната библиотека. Разположена в сърцето на София, тя е съкровищница на българската историческа памет, книжовност и културно наследство.
Историята на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Историята на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е неразривно свързана с изграждането на българската държавност след Освобождението. Тя започва с една визионерска идея и преминава през трудности, войни, за да се превърне в сърцето на българската културна памет.
На 4 април 1878 г. софийският учител Михаил Боботинов предлага да се създаде публична библиотека, която да подпомага културното развитие на столицата. Само месеци по-късно, на 28 ноември (по нов стил – 10 декември), е избрана временна комисия, която да подготви отварянето на библиотеката. Именно тази дата днес се счита за официален рожден ден на Народната библиотека.
През 1879 г., по предложение на просветния ръководител Марин Дринов, библиотеката придобива статут на държавно учреждение под името Българска народна библиотека.
През 1897 г. е приет Закон за депозиране на печатни произведения – важна стъпка, която превръща библиотеката в национален архив на българската книга.
През 1900 г. институцията се сдобива със собствена сграда – бившия Граждански клуб на улица „Г. С. Раковски“ 131, което е значим момент в утвърждаването ѝ като културен център.
През 1919 г. за директор е назначен писателят и общественик Стилиян Чилингиров. Той предлага създаването на Архивен отдел, който да събере документите на Българското възраждане. Така през 1924 г. се открива отдел, който интегрира вече съществуващия Архив на Възраждането – едно от първите места за съхранение на националната историческа документация.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда за библиотеката, разположена на мястото на царския манеж. По време на бомбардировките през 1944 г. са унищожени както старата, така и новостроящата се сграда.
Нуждата от възстановяване е наложителна и през 1946 г. в Държавен вестник е публикуван закон за отпускане на заем за доизграждане на сградата.
Сградата, която познаваме днес, е завършена през 1953 година по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Внушителният неокласически стил, широкото стълбище и монументалната скулптурна композиция пред входа – дело на Владимир Гиновски – се превръщат в емблема на националната гордост и уважение към духовността.
Площта на Библиотеката е 15 350 кв. м. Стелажите в хранилищата и читалните са с дължина 44 300 м.
Хранилище на безценно културно наследство
Днес Националната библиотека пази над 8,5 милиона единици – книги, ръкописи, документи, снимки и карти. Сред тях има изключително редки и ценни експонати.
- Славянски ръкописи от IX–XVIII век – включително Охридския апостол и Томичовия псалтир.
- Гръцки, латински и ориенталски ръкописи, съхранявани в специализирани отдели.
- Първи издания на българската възрожденска литература – от Паисий Хилендарски до Христо Ботев.
Архиви на бележити български писатели и общественици – като Иван Вазов, Петко Славейков, Алеко Константинов.
Най-старата книга във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е от 1477 г. Това е латински инкунабул, който се съхранява в колекцията „Чуждоезични старопечатни, редки и ценни издания“. Става дума за първото издание на латинския превод на съчинението на Теофилакт Охридски – „Тълкования на Посланията на апостол Павел“. Книгата е изключително ценно притежание не само защото е документ на ранното книгопечатане в Европа (Рим), а и защото е част от духовното наследство на изтъкнатия византийски теолог Теофилакт Охридски.
В залите на Националната библиотека „Кирил и Методий“ живее духът на вековете – от първата ръкописна книга до съвременната дигитална епоха.
