Една от най-големите ни надежди за титла в Пекин – борецът Армен Назарян мечтае само и единствено именно за златото от Олимпиадата.
„Разбира се, че вълнението се увеличава. Най-важното нещо, което първо трябва да постигнем там, е добрата аклиматизация. Искам само да стигна до титлата. Нормално е някои да са по-спокойни, а други – по-развълнувани. Някои участват за първи път, а други – за четвърти. Това е Олимпиада – идва и заминава. Трябва в най-кратки срокове да направим каквото трябва. Имаме още малко време. Имам да сваля още малко килограми – 3-4 килограма. Надявам се, че всичко ще е ОК на Игрите. Никой нищо не може да обещае. Зависи как ще започне самата Олимпиада, какъв жребий ще изтеглиш, с кой ще се бориш и т.н. Конкуренцията не ме притеснява. Съперниците ми са едни и същи, само се увеличават, така че трябва да тръгнем концентрирано от самото начало. Трябва да се борим до край. Отиваме да се борим. Условията не ни интересуват, нито храната. Отиваме да се борим и се връщаме”, сподели националът в класическата борба.
Неговият съотборник Явор Янакиев също демонстрира добро настроение, но и леко притеснение. „Чувствам се добре. Като стигнем там, ще видим какво е положението. Не е въпрос на пожелания, трябва да се борим. Нищо не ме притеснява. На какво ще съм доволен ли? – Каквото дойде!”, шеговито заключи Янакиев. Световният и двукратен европейски шампион в класическата борба Николай Гергов коментира: „Още съм спокоен. Има още 12-13 дни да се настроим и дано всичко да е наред. Надявам се точно в Пекин да ми е пикът. На 13-ти ще се боря и дано тогава да съм във върхова форма и да дам всичко от себе си. Волята за победа ще е решаваща. Разчитам най-много на моите треньори, които ме познават най-добре познават моите възможности. Няма какво да ме притеснява.” Треньорът Стоян Добрев стискаше палци всички български борци да се реализират по възможно най-добрия начин на Игрите в Пекин: „Като всеки треньор тръгвам с надежда състезателите да успеят да се реализират. Те положиха много труд и това им коства много усилия. Всеки е наясно за какво отива там и мобилизацията е пределно голяма. Може би първоначалното стъпване в селото за тях ще е един стрес. Аз съм ходил на много Олимпиади и пак чувствам едно превъзбуждане, нормално е и при тях да е така. Залогът е голям, дано това да ги мобилизира. Борбата е субективен спорт, там има намеса на съдии. Талисмани всеки си носи в сърцето, официално нищо не сме взели.”
