Ще затвори ли дори и символично врати Софийският университет заради дългогодишната сага с Ботаническата градина на Двореца в Балчик, или пък Министерството на културата ще намери изход? Ще сложи ли точка министерството и на скандала с българското участие на биеналето във Венеция, с какви пари ще изгради трите нови музея - Българския Лувър, Музея на съвременното изкуство, Музея на произведения от времето на социализма? На тези въпроси отговори министърът на културата Вежди Рашидов, специален гост в „Седмицата" на Дарик.
Възможно ли е Министерство на културата да стане гарант за участие на венецианското биенале? Възможно ли е да бъдат създадени ясни правила, за които вие да следите, и това как да се изпращат нашите представители там?
Вижте, аз не искам да вляза в този спор, защото първо трябва да знаем какво представлява това биенале, за което много... самодейното говорене не е от най-полезните говорения. Това е само защото години наред хората са свикнали държавата да бъде едва ли не инкубаторът, от който трябва да произвеждаме. Венецианското биенале, както парижкият Есенен салон, както и в риека, са едно биенале, което е основно с комерсиални цели за уредниците, за тези, които създават биеналето, те печелят пари. Какво значи това? Миналата година направих една проверка. От 1956-1957 г. България не участва, или от 40 години, да не сбъркам. Преди няколко години е имала едно участие, защото ЮНЕСКО е предоставила едно ъгълче, където да може безплатно българи да участват, и там сме изпратили дори без конкурс куратор. Думата куратор също трябва да питаме знае ли някой какво значи думата куратор. Тук много...
Повечето слушатели вероятно не знаят.
Това значи, от латински е пазач. Който иска да го отвори, аз го отварям... Вижте, праща се изкуствовед, защото трябва да обясни някой, ако пита там. Целта на това нещо е да седят едни произведения, които, ако мине някой галерист и някой колекционер и се заинтересува, някой да обясни какво представлява, от коя държава е този човек и това по принцип се възлага като работа на българските изкуствоведи. Нали, не забравяйте, че аз 45 години съм автор, който сам се оправя. На това биенале има три варианта за участие. Единият е, когато си купи павилион държавата, ако иска да се представи като държава. Да, това е едно голямо изложение. То не е с комерсиална цел самото изложение. Комерсиално е това, което става вътре. Тогава държавата трябва да плати половин милион лева, за да има павилион. Другият вариант е има бизнесмени, които купуват павилиони и продават на различни автори. Така аз съм участвал 1986 г., като си купих за 2000 франка, колко бяха тогава, бяха към хиляда долара или... да не сбъркам френските франкове, вече мина много време, но купих си едно място, сложих една скулптура, свърши биеналето и си я прибрах, но оттам нататък мога да кажа, че съм участвал, като съм участвал в много биеналета. Иначе всеки автор може да участва, но трябва да представи проект, диапозитив или самото произведение, и там журито, когато го прецени, че това може да участва, тогава е безплатно. Така че, ако има някой претенции, спокойно може да си изпрати произведението и ако журито във Венеция определени, безплатно може да участва. Това е вече възможност за всеки, който мисли, че е гений, да участва. Относно това, което искаме ние, ние искаме от всичко скандал да правим. Ситуацията е такава. Трима прекрасни български артисти намират спонсор, свещено право е на спонсора да каже кой, защото той плаща, той си е куратор, човекът си го е казал в интервю, и, разбира се, нашите автори искат да представляват България, което им прави чест и за България е чест, разбира се, за да могат да са под знамето на България и България да казва: ето, ние имаме трима големи таланти. Министерството на културата дава логистична подкрепа просто хората да се чувстват българи, заради пустия патриотизъм. Министерството не журира, не ги е определяло, не ги е изпратило, не финансира. Щяхме да изпратим куратор, ако беше наша акция, но ние нямаме такива средства, бюджетът ни е безкрайно свит, така че в този скандал нито искам да... той е една говорилня, която малко е неприятна и не е красива, защото има едно говорене какво сме направили за българските художници. Значи, тук има едно "защо те, не ние". Така не се говори. Когато ние говорим, министерството има правила, ще викнем комисия, експертен съвет, ще има едно журиране, едно селектиране и това е прекрасно. Ето, аз като свърша да бъда министър, за да няма конфликт на интереси, ще си платя място, защото има вътре играчи, които купуват зала и почват да продават, и изкарват отгоре някой лев. Да, ще си платя, ще си купя и ще участвам във Венеция. Какъв ми е проблемът? Аз цял живот така съм участвал. И в "Гран пале" съм пък член на Есенния салон. За мен поне е безплатно, иначе всеки квадратен метър е 120 евро. Плащаш и участваш, никакъв проблем. Разбира се, ако искаш да е безплатно, има жури, подал се работата. Тъй че толкова е хубава демокрацията... Относно биеналето аз мисля, че нямаме никакъв проблем. Моите дълбоки уважения към моите колеги, но от 35 години, откакто Светлин Русев, да е жив и здрав, е направил едното крило тук на музея за западноевропейско изкуство, тъй като вече сме в Европа, ние сме европейски автори, там имаме една сграда на министерството. Мъчили са банка да бъде, мъчили са турски хотел да бъде, мъчили са какво ли не да бъде. Ето, днес имаме един шанс да направим на българските творци и художници, и не само заради тях, един голям национален музей от 26 000 квадрата. Причината е затова, че български шедьоври от 15-и, 16-и, 17-и, 18-и век, дори иконите под криптата са наши, но нямаме пространство, там сме ги турили. Прекрасният исторически музей с уникалните Тракийски и Рогозенски съкровища и какви ли не още съкровища, те нямат родна къща, където да са в центъра и този бизнес да се разширява. Ето, има един шанс да имаме един национален музей и да извадим от депата и мазетата тези картини и да ги покажем не само на нашето общество, вече на цяла Европа, ако искаме да бъдем... Вижте, като погледнете Лувърът е дворец на Лудвиг 14-и, 15-и - музей. Гарата "Д'Орсе стана автоматично музей, защото в Лувъра нямаше място за импресионистите. "Бобур" - музей. В "Уфици" дворецът - музей. Във Виена дворецът - музей. Само в България ние нямаме музей. Реално ние нямаме. Ние разхвърляме историческия... то беше в Съдебната палата, пък го извадиха, пък го пратиха в "Бояна" резиденция, това не е за музей сграда резиденцията. На всичкото отгоре след два месеца откриваме с европейски пари, с норвежки пари откриваме новия Музей на съвременното изкуство. 20 години нашите млади деца не са имали къде да си сложат едно произведение или кой да им ги купи. 20 години в интерес на истината нито една стотинка не е отпусната за дейности в музеите, за да купят нещо. 20 години нашите млади деца не разчитат на някой да ги купи в наш музей, да влязат, защото музеят все пак е една форма да те селектира като национална ценност, ами седят на депа. Една камара произведения на Златю Бояджиев, до Найден Петков, до кой ли не - прекрасни, велики български художници, гениални. В депа седят, защото се създадени по времето на социализма, не защото изкуството е общо за система. Идеологията е друга битка. Тя е между...
Българският Лувър в какви срокове го виждате и с какви пари би могла да стане реконструкцията на...
И това се изясни вече. Мина и първият конкурс за архитекти. Мина прекрасно. Едно наше момче, което е работило с екип за разширението на Лувъра, живеещо в Ню Йорк, спечели. Направихме го толкова прозрачно и толкова хубаво, че бих искал всичко така да върви оттук нататък прозрачно, защото искам да си отида с името Вежди и не искам благодарност от никого. Да, намерих и 8 милиона от европейските пари да стартираме Лувъра. Ако не мога да намеря още 8 или 10 милиона, да, в централния бюджет са предвидени, и то е прието решение на Министерския съвет, аз не го казвам, защото ще им крънкаме пари, но още първите месеци, когато имахме идеята и за първи път в историята на България направихме концепция за музейното дело, Министерският съвет както магистралите, така прие като приоритет да имаме музей. Така че тези пари ще ни подпомогнат. Слава богу, че имаме 8 милиона за стартиране и европейски пари. Успях и това да направя. Така че три музея правя на българските колеги, и то го правя заради нуждата да изкараме от депата българските шедьоври. Не го правя заради собствения си гъдел и честно мога да кажа, ще обърнем след малко един въпрос. Питайте ме колко изложби имам в България, колко откупени работи в националната и колко паметника в България аз, който се водя за един много известен скулптор. Ще ви кажа - три работи имам в националната, нито един паметник, и няма и да имам. Но мога да ви кажа в кои световни музеи имам, защото аз за разлика от много колеги не съм анонимен, не пиша - негови произведения се намират в Париж, и в Китай, и във Виетнам, Америка. В коя тоалетна на Париж - отстрани трябва да има. Музей еди-кой си, галерия, не е анонимен живот, как така? Негови произведения има в Париж. Къде, бе, в Париж? В кой музей? Трябва да се научим вече на това, защото иначе имаме една паразитна дума - световноизвестни до Драгоман.
Господин Рашидов, дайте да изчистим, така, още една тема, актуална от седмицата, която се разгоря, макар че този спор много отдавна върви около Двореца в Балчик и Ботаническата градина, много отдавна вървят съдебни дела. Всички знаем, че спорът за собственост е между Софийския университет, който държи Ботаническата, и Министерство на културата, което е собственик на самия дворец и сградния фонд. Има ли решение, което да удовлетвори и двете страни?
Аз мисля, че вчера всички медии го отбелязаха.
Има ли изход, в споразумението какво предвиждате? Остана сряда за Министерски съвет, доколкото разбирам?
Е, то, разбира се, че с решение на Министерския съвет се прави това нещо. Не може да го правим ние. Той е колективен орган, който трябва да го реши. Аз съм го решил още преди да се вдигне много шум . Тъй като в България наближават изборите, явно политическото обслужване започва да става много активно, и тъй като аз не съм партиен функционер, значи адски е гнусно, когато се мъча да направя за културата, защото като ви говоря за трите музея, аз бих ви помолил всички достойни хора - обърнете се 25-30 години назад и ако някой като каже култура види един кол побит, нека ми се обади. Аз не искам благодарност за това. Това е важното, че го оставям след себе си за загубените ми четири години, ако са четири, ако са по-малко, берекет версин, ще си отида в ателието, никакъв проблем няма. Казал съм, не ми е детската мечта и нямам особен адреналин, но имам амбиция наистина, като съм там, аз съм от тази марка хора - инат, поне да има три видими неща. Относно...
Как ще го решите този спор?
А, спорът е решен. Още първия ден, когато излезе решение на българския съд, защото излезе решение на ВАС. Решението на съд не се коментира. Второ, този имот е бил винаги на министерство, на държавата, изключително държавна собственост и държавата има уникалните права тя да решава как да се разпрострира в собствените си имоти. Така че решението на съда, че той принадлежи на държавата, сиреч на Министерството на културата, тъй като е национален паметник на културата, но години наред, тъй като образованието и културата са били едно министерство, което са били две неделими части, както сега са разделени, като сега са разделени де факто, тогава един от министрите, 1956 г. е казал - нали ние сме и образование, и култура, нека да дойдат и студентите да правят ботаническа градина. То е било едно министерство. Първият ден още излязох да направим споразумение, защото аз съм един от хората, който първо заради личния си морал не бих искал децата да не могат да стигнат до това, което се създавали, и това, което е прекрасно да го правят и да продължат да го правят. Второ, що да няма живи хора и жив живот в Балчик и направих, подготвих едно споразумение, и споразумението точно това гласеше - да дадем какъвто желаят... възможност да имат децата да влизат в тази ботаническа градина. Защото при това решение на съда можех и да го подаря на кмета на Балчик, нали, или да го прехвърля. Законът всичко ми даваше, защото той в момента е моя собственост. Но така не разсъждавахме. Значи някои хора обичат повече шум, аз не вдигах шум. Направих споразумението, да, седнахме на една маса, виждаме, че когато има диалог, и с проф. Илчев стигнахме си ръцете по мъжки, разбира се, всички сме, оказа се, вдигнахме много шум, накрая се оказа, че всички сме единомишленици. Че, да, децата трябва да имат свободен достъп, толкова колкото им е нужен да се изучават, да се обучават, образоват. Кой е против нашите деца? И тъй че нека в сряда Министерският съвет да върне старото положение, да го узакони, защото то е единственият, колективният орган, който ще го вземе. Стиснахме си с министъра на образованието вчера Сергей Игнатов ръцете, и проф. Илчев. Мисля, че няма никакъв проблем. И не сме се разминали. Аз съм го мислил и по този начин. Не е проблем.
Какво решихте по друг важен аспект на този въпрос. Значи слуховете отдавна гласят, че бизнес интереси за застрояване седят в основата на тези спорове. Как ще ги... дори ваши предшественици бяха свързани с тези бизнес апетити.
Дайте да оставим свободното говорене. Свободното говорене, докато аз съм министър, това говорене, първо, ми е обидно, второ, ми е гнусно. Аз току-що ви казах, че за Българския Лувър имаше какви ли не бизнес интереси, но както виждате искаме да направим национален музей. Искам да ви кажа, че беше на проект готово "Свети Кирик", островът, там да има казина, хотели и да не ви казвам кой беше архитект на идеята и кой се бореше да бъде собственик. Взех от устата на всички "Свети Кирик". Сега имам проект и сега съм намерил европейски пари, 4 милиона, да ремонтираме и да изградим музея и да разкрием археология, за да го направим национален паметник на българската археология. Ако това нещо ви говори, че аз не само че... а им ги вземам от устата, така че Абрашев, ако е искал да прави хотел, ресторант, аз искам това да бъде перлата и бисерът на българското Черноморие. Той е уникален сам по себе си архитектурен резерват, прекрасна ботаническа градина децата са направили... и той е също част от този бисер. Така че мисля, че конфликт няма. Жалко, че аз все изчаквам, гледам сеира, вдига се такава врява и накрая се оказа, че никакъв проблем няма, само дето сме малко медийно шумни.
Вашата оценка за театралната реформа ми се ще да ви питам... Вие я стартирахте, вървите по пътя, който си начертахте. Доколко успешна е? Дават ли резултат делегираните бюджети?
Нека да кажа нещо. Да, разбирам ви въпроса. Вижте, аз тук ще си позволя за първи път да кажа. Оказа се, че в българската култура артистите май ще излязат най-мъжките хора. Защото дълго време спорихме, крещяхме, викахме - убиват културата, трепят културата, но... Много трудно стана, но се случи една година дебат, да седнем заедно, за да бъдем партньори и съмишленици в създаването на една реформа. Защото реформата, аз знам, боравенето с човешки съдби не е елементарна работа. Аз не бих допуснал да страдат моите събратя творци. Аз утре си отивам като министър, но продължавам да бъда част от цялата българска интелигенция. Приет или неприет, добър или лош, аз имам биография и не лежа на ничия биография. Но аз с тези хора заедно живея и сигурно ще умра заедно с тях. Искам така да направим, че реформа да има за тяхното щастие и развитие, а не против тяхното щастие и развитие, това го разбраха и затова работим прекрасно, работни групи имаме. И прекрасно се работи с тях в момента, защото самите те разбраха смисъла на това. Както виждате, законът за сценичните изкуства много отдавна е готов. Аз лично спирам този закон, защото там работят живи хора. Реформата е стартирала. Трети месец българските театри работят при новите условия и заплащане.
При новите условия, да.
Представления, за които миналата година казаха - има отлив на публика, има отлив на това, има отлив... днес няма билети за същите тези представления месеци, което е радостно, прекрасно. Да, разбира се, нека да дойде април месец, да видим първото полугодие, да седнем пак всички заедно, да направим един хубав анализ, ама, обстоен анализ, преди да вкараме този закон, още един път да погледнем закона, защото трябва да направим закон не против българския театър, а за българския театър. И затова искам тези хора... защото касае техният живот, аз театър няма да правя, но те ще трябва да продължават да живеят с тяхната професия. И е много важно заедно да го направим. И те го разбраха и сега прекрасно работим с тези прекрасни хора, ще ви кажа защо ги лаская и толкова. И тогава ще решим вкарваме ли този закон, решаваме ли, че продължаваме реформата или ако не продължаваме... Няма човешка съдба и живот, който да ме накара насила да направим една реформа, от която те не се чувстват щастливи. Връщаме социализма, започваме да плащаме пак... (не се разбира - бел.ред.)... и заплати поравно на всички, и напускам министерското кресло и казвам, че не можах да я направя реформата, защото няма да позволя българските творци да се чувстват нещастни. Просто не е моята мисия това и това трябва да е ясно, и съм го казвал на Министерски съвет. Казвам това, защото, вижте, когато ние говорим толкова много за чалгата, която навлезе в живота ни толкова агресивно, това е само защото в годините някой остави тази ниша празна. Духовната ниша е една и съща. За малко тя е била освободена и веднага, той като в живота няма нищо празно, се намести нещо агресивно. Казвам, че са много мъжки и достойни хора, защото те са първите птички, които сега има дебат за театъра и театрите са пълни, и представленията са им страхотни, каквито са били. Те, първите хора, които размърдаха мисленето на хората, че има и по-ценни неща, защото заглавия като това - "Театърът уби мола" или "Културата натика мола в дупка"... Защото има едно изследване, оказа се, че 40% от хората искат да ходят на театър, на първо място, на второ - по планината и по горите, и по градинките, на трето - по кръчми и заведения, на четвърто - в мола. И тази статистика само е радостна, защото артистите са първите, които ще направят така - да върнем респекта, авторитета и уважението към тежката кавалерия на българската култура. Има такава. Защото чалга "Нобел" не прави, но един велик актьор може да направи...
Може да направи.
...един велик писател може да направи, един велик художник може да... един велик учен също е духовната сфера. Един велик журналист може, също е духовната сфера.
Кино, киногилдията обаче от вчера, от няколко дни всъщност говори, че сто дни преговори и - никакъв резултат, чувстват се излъгани, отново стягат протест. Прах в очите, казват, че било споразумението.
Кои? Може ли за киното вече да говорим поименно?
И предупреждават, че сега има много български филми, но можело да дойдат и нулеви години...
Всичко може и в живота да стане, зависи всичко от тях. Но когато говорим - кинаджиите, нека вече започнем... защото аз вече две години мълча. Доста, така, огорчения получих, но сега разбрах, че няма смисъл да получа. Когато киното се политизира и хора, които не правят кино, говорят за кино, едни и същи хора, ето ще ви дам една снимка, аз няма да влизам в такъв дебат. Аз бих говорил с хора като авторите на "Мисия Лондон", като авторите на "Тилт", като авторите на "Стъпки в пясъка", като авторите на "Love.net", като много, много, много други автори. Ще ви кажа защо - това са хората, хората, които правят кино, те най-добре знаят какви са им проблемите. И там трябва да има дискусия, защото този, който прави произведения, той знае мъката на това произведение, а не този, който говори за произведението. Значи, за мен е по-важен творецът, който създава продукта. А не тези, които някой си... някои смятат, че ги е оторизирал да говорят. Когато говорим за кино, винаги се появява едно женско лице, което говори, един филм няма, и се оказа... И вече не желая, и откакто разбрах, че това е и политическа поръчка, че това е някакъв извън... на който им плащат, аз знам как става, откакто съм в правителството, как се наемат хора, как се финансират, за да правят програми, продукт, който трябва... Съжалявам. Ще разговарям за всички проблеми. За киното две думи. Искам ясно и точно българското общество да чуе: откакто има закон за филмовата индустрия, миналата година в най-тежката криза, когато бях оставен от предишното правителство с 5 милиона дефицит и на два пъти министър Дянков съкрати бюджета на всички министерства, аз съм дал за кино най-високия процент спрямо бюджета, в най-тежката криза. Тази година за българско кино съм осигурил 13 милиона. Такива пари, каквито, откакто има закон, те не са виждали. И ако това продължава да бъде една обида и да се говори глупаво в медийното пространство, защото... Да вземат от "Лувъра" - да го сложат там. Как така се взима от "Лувъра" и се слага там? А аз, ако започна да казвам? Защото сега пък... има една поправка, която нито аз съм я внасял, нито и някой с мен я е коментирал. Това може да го прави единствено парламентът и той е взел такова решение. Че при тази поправка красиво ли ще бъде спрямо всички тези талантливи хора, които... днес младото българско кино наистина е в един подем, красиво ли би било, ако кажа - абе, тук има една поправка, я при това нещо днес, понеже училищата по културата... защото имаме и дечица по изкуствата, които в 23 училища... и не им е добро състоянието. Ние говорим цял ден тук за едни пари, които са за първи път толкова, каквито не е било никога. Казвам го - 13 милиона и половина съм осигурил в тежка криза, когато хората хляб няма какво да ядат, аз съм осигурил за българското кино. Това, което се е случвало в предишното управление и каквото са се споразумявали там, и необезпечени сесии са откривали, аз не съм бил министър и аз не отговарям за това, което е ставало. Но за това, което, когато съм министър, аз съм донесъл на българското кино в най-тежката криза най-много пари. Така че вече има вече една мярка, защото, като погледнете "Мисия Лондон", всички се радваме на успеха на един прекрасен филм. Виждате и "Стъклен дом" е за гледане, хубав, киното наистина е добро, но то има персонално име, което прави. Чучковите братя, двете момчета, без да искам, дето казах, че за оператор... цял живот съм мислел, че са момчета на един прекрасен български оператор, но... няма значение, това не отнема факта, че те са много талантливи. И "Мисия Лондон" е с 1,3 милиона с финанси на държавата, този филм, слава богу, прекрасен филм, е създаден с български пари. "Тилт" е с пари от държавата, с милион и 200 или 300, не помня, да не ги обидя. Това няма никакво значение. Казвам, че държавата не е абдикирала. "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов също е с милион и 100 от държавата. "Love.net", който е един прекрасен филм, бяхме на премиерата, и отидохме, за да могат правителството, хората да видят, че парите, дадени за култура, не са хвърлени на пясъка, не от куртоазия да се покаже премиерът. Аз много се радвам, че премиерът вече иска да види добри артисти, иска да види труда на кинаджии. И когато седнем догодина бюджета да правим, аз искам, и те знаят, че този труд, когато е качествен, той е много труден, много хубав и наистина България е талантлива страна и дай боже догодина бюджетът още по-голям да бъде, бюджетът на България. Така че оттук нататък, много ще ви моля, ако това са кинаджиите... тази дискусия не искам. Тя е политическа. Аз не съм политик, аз съм само експертен министър, не съм член на нито една партия, а след като ми мине мандатът, ако искате, ще говорим и аз ще ви кажа истини, те са по-горчиви, но съм се заклел, докато съм министър, един творец няма да оплюя. Нека те да ме плюят.
Ще се преборите ли, г-н Рашидов, с Министерството на здравеопазването, ще продължи ли да се пуши на българския екран или, образно казано, ще свалите лулата на Ван Гог.
Аз съм се разбрал с министъра, министърът не е лош човек, не е лошо момче. За мен е момче, защото сме колеги и аз съм по-възрастен от него, да е жив и здрав, умно момче е. Да, понякога заиграването отива по-далеч, а когато се създават образи, когато касае творчество, там той е космоса, там не може да се пипа и няма как да се пипне. Това е. Значи, това е крайност. Желанието... Хайде да не казвам така, да не го обидя, защото безкрайно го уважавам, толкова е цъфнало здравеопазването, остана с само тютюнопушенето да се оправи. Значи, има много важни неща. За мен е важно да направим реформа, да са щастливи нашите артисти, детайлите, малките, ще ги пропусна. Имал съм и лични обиди, ще ги пропусна. Да, българското кино трябва да се развие и се развива, което е пък прекрасно. Никой не... Съгласен съм да видите на тази снимка, която ви показвам, Митровски, Матю, тези, талантливите хора, и наистина правим, в момента се работи и е почти готово. Има екипи, има хора, с които от кинаджийската страна, хора, които разбират добре проблемите, правим закон за фонд "Кино". Да, разбира се, ако те желаят, ако те желаят, казвам пак, аз им предложих нещо, ако те пожелаят, поне минимума да гарантира парламентът или пък закона, да не пода поне под никакъв минимум за кино, за да е гарантирано. Защото при този закон, който е сега, може да бъде и нула, и може да бъде и седем. Точно това предлагам - да има един минимум, под който, под седем да не пада примерно такъв тип закон. Ако те го желаят. Ако не го желаят, насила на никой нищо не правя. Няма да правя и кино. Искам те да пожелаят, искам да узреят и узряват. Да седнем заедно като партньори и наистина да направим всички правила, които ще гарантират щастието и развитието на българското кино. Такъв министър ще чакат стотици години. Аз ги чакам да бъдем екип.
Г-н Рашидов, аз накрая много се изкушавам да ви питам нещо и се надявам да не ми се разсърдите. Извън сферата на културата. Има ли някакво развитие по случая с откраднатата кола на сина ви? Помним, че и внучката ви беше там, вътре.
Вижте, жълтите медии наистина доста фантазия имат и им завиждам, защото напоследък, така, много бих искал всеки, който се занимава с творчество, да има толкова фантазия, но положителна. Вижте, случаят е много неприятен, неприятен от каква гледна точка. Синът ми нехайно едното си дете го хваща за ръка, работеща кола, и решава да отвори на три-четири метра вратата на колата, която ги кара за училище децата, микробусчето, и точно в този момент двама се качват и решават... То така се краде кола, защото по закон е - ако колата работи с ключа на таблото, ДЗИ не плаща. И всички дебнат. Ако тя беше затворена, нямаше да е така. И в един момент виждат едно дете отзад, и те ли са се стреснали, детето се е стреснало, казало - абе, аз искам да сляза, защото ще ходя на училище, и те са спрели на третата пряка и са го изхвърлили. Разбира се, не са хванати крадците, чакам, все пак ще се радвам, ако са хванати, защото то това е смисълът.
Не сте чули дотук да са хванати.
Е, не са ме уведомили. Редно е, мисля, че като потърпевш... Да, разбира се, неприятно е, не го пожелавам на никой, но това се случва... сега, понеже съм министър, така шумно да е. Но на доста българи... и не го пожелавам на никой. Просто това не бива да става. И май че тази, битовата престъпност, битката с нея е сериозна и тя предстои. Защото колкото повече огладнява населението, толкова по-агресивно става. Виждате банките, всичко това е... от глада започва изместване в мисленето и... не е приятно. Да, колата се намери, намерихме я... той си имаше и GPS, и лаптоп имаше вътре, така, фиксира се мястото, където се намира, и се намери много бързо. Да, разбира се, и много активно станаха всички, затвориха се изходите... както се прави рутинно, разбира се, не го правиха заради мен. Но крадците, доколкото знам, нямам информация...
Да се надяваме, че в тази тежка криза, която и вие очертахте, културата ще вземе връх, слава богу.
Културата не е в криза. Аз вече за първи път след две години си позволявам. Вижте, докато хората всеки ден се чудят за безработица, пенсионерите ги освобождават, за култура има за първи път, за кино, 13 милиона и половина, за театрите - субсидираме върху закупен билет 12.50, за оперите и за другите формациите... филхармонията по 60, защото са големи трупи, балетен състав имат, певци имат, музиканти долу, филхармония и така. Никога не достигат парите, разбира се. Аз самият съм бил по Министерския съвет, когато се прави бюджетът, че 100 милиона са пари, но не са за умиране, не са пари, с които ние ще... Не страдаме, това, което страдат по-голяматачаст от обществото. Но...
Българската култура.
...много трудно се прави изкуство, разбира се, има реинвестиции, вътрешни, в него. Всичко това, което говорят хората, които правят изкуство, е така, защото се реинвестират пари. Вкарва се за материали... аз най-малкото, за да отлея нещо от бронз, днес, за да отлея една малка скулптура, ми струва 500 лева завършеният продукт.
