/ iStock/Getty Images
Почти всеки сексуално активен човек ще се срещне поне веднъж в живота си с човешкия папилома вирус (HPV). Групата вируси включва над 100 типа, 40 от които могат да заразят гениталиите. Най-малко 14 от тях биват класифицирани като „високорискови“ и могат да причинят различни видове рак при мъжете и жените като орофарингеален рак, засягащ задната част на гърлото, основата на езика и сливиците; рак на маточната шийка; рак на вагината, вулвата и ануса.

HPV обаче може да бъде превентиран. Първичната профилактика включва ваксинация срещу вируса. Ваксината е общодостъпна и се поставя на двата пола. Най-добрият момент за ваксиниране срещу човешкия папилома вирус е при деца на възраст 11-13 години преди началото на половия им живот.

Ситуацията в България обаче се различава сериозно от тази в Европа. Процентът на ваксинирани срещу HPV у нас е един от най-ниските за ЕС – около 3%. Ниското ваксинационно покритие предполага широко разпространение на вируса и завишаване на случаите на HPV-предизвикани онкозаболявания. За сравнение през 2019 г. ваксинираните с втора доза срещу HPV в Нидерландия са 53%.

През декември 2021 г. обединението Национална мрежа за децата (НМД) инициира създаването на меморандум, касаещ ефективната превенция и профилактика на HPV-предизвиканите заболявания у нас. Неправителствената организация внесе документа в Министерството на здравеопазването с искане за предприемане на конкретни действия и въвеждане на политики в посока елиминиране на HPV.

Инициативата на НМД е продиктувана от желанието на родителите в мрежата да предпазят децата си от ракови заболявания, срещу които има създадена ваксина, какъвто е случаят с ракът на маточната шийка например. Почти всички случаи на цервикален рак са причинени от инфекция с HPV. Основната цел пред Европейската ракова организация е до 2030 г. да бъдат ваксинирани най-малко 90% от целевата популация на ЕС, състояща се от момичета, както и да се увеличи значително ваксинацията на момчетата.