Пациентска организация събира пари за 44-годишен мъж, нуждаещ се от спешна белодробна трансплантация в чужбина. Проблемът е, че българската държава заплаща сумата от 120 000 евро за извършването на операцията, но не покрива 6 000 евро, необходими за рехабилитацията на пациента след трансплантацията, информира Дарик Наталия Маева, председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.
Даниел Петков е на 44 години и страда от дихателна недостатъчност и пулмонална хипертония, обясни Маева. Той е одобрен за лечение в Австрия и то предстои да бъде заплатено от държавата. Няма как обаче да бъде покрит наложителният за пациента престой след трансплантацията.
„За съжаление семейството не може да си позволи да поеме разходите за тримесечния престой след трансплантацията в австрийската столица. Затова ние като пациентска организация се опитваме да помогнем, да улесним живота на Даниел след трансплантацията, защото е много важно пациентът да се чувства спокоен, а не да се притеснява дали ще има достатъчно пари, за да живее в Австрия. За съжаление българската държава отпуска пари само за самата операция, която е в размер на 120 000 евро. Оттам нататък здравните власти в България не се интересуват от това дали пациентът разполага със съответната сума, за да живее в продължение на три месеца, докато трае рехабилитацията, във Виена. Това е много жалко. В страните членки на Европейския съюз всичките разходи, които са необходими за престой и рехабилитация, се поемат от съответната държава”, каза Наталия Маева.
Тя допълни, че в случая не става въпрос за хиляди пациенти, а за не повече от двама или трима души годишно. Като друг проблем за пациентите с белодробна хипертония у нас тя посочи достъпа до адекватна терапия. Оказва се, че в момента от 14 съществуващи препарата за лечение, у нас са разрешени за употреба едва 3. Повече информация за кампанията може да бъде намерена на сайта на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.
Даниел Петков е на 44 години и страда от дихателна недостатъчност и пулмонална хипертония, обясни Маева. Той е одобрен за лечение в Австрия и то предстои да бъде заплатено от държавата. Няма как обаче да бъде покрит наложителният за пациента престой след трансплантацията.
„За съжаление семейството не може да си позволи да поеме разходите за тримесечния престой след трансплантацията в австрийската столица. Затова ние като пациентска организация се опитваме да помогнем, да улесним живота на Даниел след трансплантацията, защото е много важно пациентът да се чувства спокоен, а не да се притеснява дали ще има достатъчно пари, за да живее в Австрия. За съжаление българската държава отпуска пари само за самата операция, която е в размер на 120 000 евро. Оттам нататък здравните власти в България не се интересуват от това дали пациентът разполага със съответната сума, за да живее в продължение на три месеца, докато трае рехабилитацията, във Виена. Това е много жалко. В страните членки на Европейския съюз всичките разходи, които са необходими за престой и рехабилитация, се поемат от съответната държава”, каза Наталия Маева.
Тя допълни, че в случая не става въпрос за хиляди пациенти, а за не повече от двама или трима души годишно. Като друг проблем за пациентите с белодробна хипертония у нас тя посочи достъпа до адекватна терапия. Оказва се, че в момента от 14 съществуващи препарата за лечение, у нас са разрешени за употреба едва 3. Повече информация за кампанията може да бъде намерена на сайта на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.
