Опазването на българската природа се прави на парче и е време да се каже, че натискът, който оказват туризмът и урбанизацията върху българското Черноморие, е стигнал до критичната си точка. Това коментира в интервю за Дарик Стефан Манов. Той припомни френския опит в тази сфера, където от 1975 г. работи държавна агенция за съхранение на крайбрежните зони, която си поставя за цел една трета от терените край морето да бъдат изкупени и така да бъдат предпазени от застрояване. Всяка година френската държава изкупува на пазарни цени няколко хиляди хектара - вече са закупени терени с площ около 152 000 хектара, които покриват 1500 км. крайбрежие, съобщи Стефан Манов.
„Тук има нещо сбъркано, Дебатът за българската природа не може да бъде затъване в някакви юридически, технически, кадастрални казуси, РИОСВ, ДНСК, БАН и т.н. Това е работа на парче, включително българските зелени НПО-та, които също работят на парче", коментира той.
„Хвърляме се да спасяваме някакви неща, след като вече 25 години се вършат безобразия, а дебатът е друг и той е „Какво искаме да има на българското Черноморие". Не е ли вече крайно време да кажем, че натискът, който оказват туризмът и урбанизацията, е достигнал критична точка, има достатъчно леглова база", каза още Стефан Манов.
Франция си е поставила за цел да защити от застрояване една трета от крайбрежието си
Той напомни, че редица западни държави са осъзнали проблема и са предприели мерки преди 30-40 години. Във Франция още през 1975 г. държавата основава изпълнителна агенция Conservatoire du littoral, чиято цел е да съхрани крайбрежните естествени зони. Институцията няма за цел да брани защитените терени - те си съществуват отделно. Целта на агенцията е да откупува от собствениците терени и територии, които имат някаква характерност и типичност.
„Естествено, че ние не трябва да действаме по комунистически, защото се чу в България преди дни как 78 терена ще бъдат отчуждени - този термин е останал от комунистическите години, когато идва държавата и бастисва твоята собственост за жълти стотинки. Французите какво са решили?!? Поставят си задача една трета от френското крайбрежие, а то е едно от големите в Европа, около 6000 км., да бъде обявено за незастрояемо завинаги.
Всяка година тази агенция откупува терени на пазарни цени, като в момента окончателно са спасени от застрояване 152 000 хектара терени върху 600 естествени зони, които покриват 1500 км от френското крайбрежие, обясни Стефан Манов. Бюджетът на тази френска агенция е 50 млн. евро годишно, като средствата се събират чрез таксите на собствениците на яхти.
За пресечната точка между съдебната реформа и опазването на природата
Много често гражданите и неправителствените организации в България не успяват да защитят обществения интерес в опазването на природата заради твърде рестриктивното тълкуване на съдилищата, че вносителите на жалбите нямат „правен интерес", коментира още Стефан Манов. Според него отношението на съдебната системата към гражданския сектор трябва да бъде част от коментираната реформа, която на този етап се фокусирала основно върху споровете дали да се раздели на две части или не Висшият съдебен съвет, както и дали трябва да се мине през промяна в Конституцията.
По-важно е да си отговорим какво гражданите искат да се промени в българската съдебна система, как тя да стане по-ефективна, допълни Манов и даде пример с тълкуването на т.нар. „правен интерес" в рамките на правораздаването.
Когато един човек иска да обжалва нещо, той трябва да докаже правен интерес, т.е. че някакъв акт го е засегнал лично. По принцип това е смислена разпоредба, въпросът е обаче, че българските съдилища в това число и административните го тълкуват изключително рестриктивно, отбеляза той.
В този смисъл екоорганизациите често нямат „правен интерес", или поне така постановяват съдилищата, когато се обжалват различни административни актове - оказва се, че може само министерството да обжалва или някоя регионална дирекция. И така често жалбата на някоя неправителствена организация се отхвърля още на старта с аргумента, че тъкмо тя няма правен интерес да оспорва едно или друго решение.
Стефан Манов подчерта, че често държавата или институциите нямат интерес да търсят справедливостта поради корумпираност или безхаберие и затова е важна активността и ролята на гражданския сектор. В противен случай обществото било лишено от правото да брани природата от инвеститорите и бетона.
Той припомни, че Франция осъди бившия президент Жак Ширак за злоупотреби с финансови средства на парижкото кметство и за назначени членове на партията му, които са били фиктивно водени на щат в кметството, не защото държавата е поддържала обвинението, не дори защото парижкото кметство е стояло зад обвинението като ощетено, а защото една неправителствена организация наема адвокат и искът е уважен от съда.
Затова и Стефан Манов смята, че въпросът за „правния интерес" е една от темите, които трябва да са част от разговора за съдебната реформа в България. Гражданите и неправителствените организации трябва да могат да обжалват различни актове и това най-вероятно трябва да бъде изрично записано, защото както се оказва, българските съдилища го тълкуват прекалено рестриктивно, че то се изчерпва от смисъл, допълни той.
