Последно сбогом си взеха близки, приятели и колеги с актьора Васил Попов. Той почина след тежко боледуване на 5 август, на 81-годишна възраст.
Освен в ролите му в Сатиричния театър ще го запомним и с изявите му в редица български филми, сред които „Краят на една ваканция" (1965), „Момчето си отива" (1972), „Буна" (1975), „Опасен чар" (1984). Той беше и сред участници в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация" (1974) на БНТ по класическата пиеса на Добри Войников.
За да се прости с Васил Попов, в църквата „Св. Седмочисленици " дойде Стоянка Мутафова. „Той беше много близък мой приятел. Откакто дойде в театъра, много интересно и е точно така - хората се усещат веднага. Ние усетихме двамата, че сме една и съща мая и станахме приятели. А напоследък играхме заедно в две пиеси. Особено във втората - „Молба до Господа", той имаше голям успех. Къде ли не сме играли в цяла България, такъв успех. Ама как танцуваше той, ама как пееше, знаете колко беше музикален", казва Мутафова и продължава да разказва спомени за своя приятел: „Не беше надменен. Публиката го търси, той стои назад. „Ела тук отпред", дърпала съм го за ръка. Хората искат да го целуват, той се свени. Беше много почтен човек, но с това не искам да кажа, че беше много скучен човек, защото някои почтени хора са много скучни, защото се правят на почтени. При него нямаше такова. При него имаше и любов, и омраза, но в по-голяма степен любовта".
Актьорът Никола Анастасов също си спомни за колегата си: „Това е най-веселият човек, когото познавам и който ни е веселил. Нашата глимьорна, където бяхме заедно с Васо, ще помни дълго смеха му и смеха ни. Сега ми се ще да вярвам, че тази раздяла е поредната му шега. Преди три месеца се оказахме и двамата в една болница на един етаж. Като разбрахме, много се зарадвахме един на друг и започнахме да си ходим на гости през времето, в която нямахме лечебни манипулации. Умирахме да се смеем. Смяла сме се толкова много и толкова радостно, че самите лекари се заразиха и започнаха да твърдят, че Сатиричният театър се е преместил".
Актьорът Славчо Пеев разказа за Васил Попов с възхещение към вярата му. „С такава вяра правеше всичко, с такава истина в себе си, че хората просто вярваха на всичко, което говореше, на всичко", каза Пеев.
Актрисата Мария Статулова каза, че човек или помни, или не помни, а „Васил не можеш да забравиш". „Играехме една италианска комедия в Сатиричния театър, когато беше грамадния сатиричен театър. Той седеше зад кулисите и като хирург прецизно следеше какво и как правиш на сцената и как правиш и аз се чувствах като бебе, което потупват лекичко, за да проходи", разказа тя.
