На 25 май предстои избор на ректор на Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий". Четирима са кандидатите да управляват най-големия извънстоличен ВУЗ. В концепциите им за развитието на висшето учебно заведение са очертани насоките за анализ и развитие на учебната и международната дейност, за доброто функциониране на Университетското издателство и Централната библиотека. Не на последно място е привличането на по-голям брой кандидат-студенти за предстоящата нова учебна академична година. Това е един от фокусите в концепцията на един от кандидатите за ректорското място - проф.д-р Петко Петков.
Защо решихте да се включите в битката за ректорския стол?
Общо взето не е лесно решение, защото знаем за какво става дума. В момента висшето ни образование и особено това в големите държавни университети, в които има широк спектър от специалности /не всички от които са атрактивни и си събират достатъчно студенти/, е в голяма криза и не се очертават оптимистични перспективи, напротив. Така че изборът е тежък, но пък тази увереност, че имам добри контакти с всички нива на академичната общност и не само в нашия университет, ми даде кураж. Не мога да си представя, че това ще стане без общуване с хората от университета, било то студенти, преподаватели, служители, потребители на кадри, както се казва. Въпросът е, че трябва да се направят неща, които не на всички ще се харесат, а би трябвало да се направят по консенсусния начин. Големите промени, които са на дневен ред и трябва да се случат, изискват широка обществена подкрепа. Академична имам предвид. Няма ли такава подкрепа, колкото и гениален да си, колкото и добър човек да си, с колкото и много гласа да си избран, ако я нямаш подкрепата, когато тръгнеш да правиш промените, то тя няма да се осъществи и ще предизвика точно обратен ефект. Това е трудното. Надявам се, че ще съумея да намеря такъв баланс и консенсус в академичната среда, която да позволи многото ми идеи, споделени в концепцията, поне част от тях да бъдат реализирани за доброто на повечето хора във Великотърновския университет.
Кои са първите пет проблема за университета, които задължително най-напред трябва да се решат?
Мога да изброя и десет неща, с които ще се захвана, но не защото са проблемни, а защото трябва да се решат бързо. Сред първите неща, които няма как който и да застане начело да не ги направи, това е привличане на достатъчен брой кандидат-студенти за тази именно година, тъй като наборът от абитуриенти, зрелостници, който се задава, е по-малък на брой от миналогодишния. А следващата година - още повече. Така че притокът на кандидат-студенти, осигуряването на студенти за нашия университет, е задача на задачите на момента. Нашите избори са в края на май, през юли са изпитите, така че няма много време. Второто нещо е да се направят, след една проверка на материално-стопанското състояние, всички необходими мерки да се вземат за оздравяването на финансово-стопанската част, спирането на някои излишни разходи, които всеки добър стопанин би направил. След това е установяването на екип, защото това не става самоволно. Всеки кандидат за ректор си има хора за заместници и за всички позиции, които трябва да се изберат, но това го решава колективният орган - в случая
Академическият съвет, така че и това е важно. Има някои неща, които може да се наложи най-бързо да се направят. Ако се отворят, както очакваме, някои проекти, големи програми, бързо да се формират екипи и да се кандидатства с проекти по тях, тъй като те са изключително изгодни и перспективни за нас. Европейски програми, които могат да ни осигурят така необходимото външно финансиране. Всичко останало е рутинна дейност по първите сто и малко повече от сто дни. Слава богу, че идва лято и има време малко повече да се поработи върху цялостна програма за управлението на университета, която примерно през есента трябва да представя. Мисля си задължително пред хората да се обсъди и да се приеме, за да бъде един жалон за следване. И ако не ни изненадат законодателните власти с някои изменения, каквито са приготвили и каквито вече има на сайта на министерството, ще продължим по начертаната пътека в концепцията и в тази програма, която ще бъде приета, с мерки във всички области - в научноизследователската, в учебно-образователната, в материалната част, в която има какво да се прави. Текущите работи в университета са толкова много, че увличат който и да било администратор, а ректора най-вече, в една ежедневна работа по утвърждаване, финансиране, разпределяне на преписка, което отнема страшно много време и трябва да се направи внимателно, защото могат да се допуснат грешки от един млад ректор.
По време на предизборната борба за ректорското място на Великотърновския университет се чуха информации, че в последните години не е имало екипно решение за бъдещето на университета от страна на ректорското ръководство.
По принцип и формално, всичко минава през Академическия съвет. Големите решения, които бяха взети, всички са одобрени от колективен орган. Обаче това, което изпъква и аз разбирам колегите, които изразяват недоволство е, че много по-често може да се използва най-висшият орган на университетско самоуправление, а именно Общото събрание. Когато един документ, стратегия, мисия, програма за мандатно развитие, бъде приет от този орган, който избира ректора, Академическия съвет, тежестта му е по-голяма. По закон всяка година Общото събрание трябва да се свиква поне веднъж. За съжаление обаче при няколкото опита се оказа, че почти никога няма кворум, освен на това събрание, което избира ректор.
Моята идея е съставът на Академическия съвет да стане по-голям, да е по-представителен за различните факултети и общности. Има и друга възможност, която аз сега за първи път ще разкрия, не съм я споделял още. Някои от заседанията на Академическия съвет, който е по-малък по брой, да бъдат открити. Да се провеждат в голяма зала, пред очите на доброволно дошли да слушат и гледат членове на академичната общност. Да се публикуват предварително материалите за съвета, не само за членовете им. Това ще позволи на голяма част от хората, които засягат тези решения да са информирани и да знаят за тях. Т. е. има начин да се излезе от по-тесния кръг на подготовка на решенията и да се направи той по-представителен, защото, когато едно важно решение е взето публично известно и с подкрепата на повече хора, то по-лесно става факт.
Имаше ли удари под кръста по време на предизборната кампания?
Ако се проследят моито публични изяви - и тези в печата, и в електронните медии, и в страницата ми в една социална мрежа, ще стане ясно, че аз никога не съм се оплаквал от тези неща. Да, те са част от нашето българско ежедневие, обществено. Университетът е част от порядките в нашата страна и колкото и да си представяме, че това е една високоинтелектуална общност от образовани и културни хора, всички качества, присъщи на българина - и положителни, и отрицателни, са присъщи на университетския преподавател и на университетските обитатели, в това число студенти и администрация, така че уклончиво отговарям положително на въпроса.
На кое място сред университетите в България е Великотърновският университет към днешна дата?
На първо място в извънстоличната класация. А по моите разбирания това е най-големият, най-българският университет. Това не е толкова важно. За мен той е номер едно. Аз съм свързал целия си живот от 1981 година с него. Всичко - късното ми юношество, младежките години, цялата ми кариера, жени, деца, любови, разлъки, сълзи, китари, всичко е свързано с този университет. Иначе има разни класации - има официална, има неофициални, има комерсиални. Важното е, че Великотърновският университет има много поддръжници, приятели, възпитаници навсякъде из България и света и е едно голямо семейство, което ми дава самочувствието да вярвам, че ще мога да се справя, ако получа това доверие, разбира се. Но е номер едно, безспорно е номер едно.
За силата на празника на буквите, защо той трябва да стане национален празник - проф. Петко Петков ще гостува в предаването „Неслучайни срещи" тази неделя, в празничния 24 май.
